/Поглед.инфо/ Молдовският президент Мая Санду обяви необходимостта от спешно решаване на въпроса за утилизацията на съветските боеприпаси в складовете край село Колбасное в Приднестровската Молдавска Република с оглед на потенциалната заплаха от екологично бедствие в случай на извънредна ситуация.
Тези обекти остават обект на внимание на молдовските власти в продължение на много години. Складовете се охраняват от подразделение на руските миротворци, а в Кишинев, съдейки по последните изявления, се надяват, че "утилизирането" ще лиши руските "сини каски" от причината да са на брега на Днестър, сякаш миротворците дойдоха там единствено за да охраняват тези складове и съоръжения.
Интересното е, че това изявление дойде след срещата на ръководителите на Молдова, Украйна, Полша и Румъния на 27 август, на която бяха взети фактически решения, потвърждаващи ограничаването на курса на Кишинев към сътрудничество с Москва. От друга страна, Украйна избърза и внезапно реши да не пропуска рлез територията си превозни средства с приднестровски номера.
Можем да се съгласим, че условно проблем със съхранението на боеприпаси винаги съществува, но да се ограничи форматът на миротворческата операция единствено до него означава умишлено да се опрости. Нещо повече, привидно послушната реторика на Кишинев крие желание да интернационализира този въпрос, сякаш той не може да бъде решен в двустранен диалог.
По същото време вицепремиерът на Молдова по реинтеграция Владислав Кулмински вече предлага проблемът с военните складове в Колбасное да бъде решен под международен надзор. Сред причините, които накараха Кишинев отново да повдигне тази тема, те посочват нежеланието на Запада да предостави възможност на Русия и Молдова да се разпореждат с боеприпасите в съответствие със споразуменията на двустранно ниво.
Очевидно западните куратори на Кишинев искат да въведат в процеса на рециклиране темата за участието на наблюдатели от НАТО, ЕС, ОССЕ, т.е. военно или дипломатическо присъствие на западни страни.
Не е необходимо да се обяснява, че руските миротворци нямат нужда от участието на трети страни в утилизацията на боеприпаси. Те са натрупали достатъчен опит в осигуряването на сигурността на местата за съхранение на боеприпаси, а обобщеният опит на руските въоръжени сили по разминиране, получен в Чечня, Сирия, Лаос, Нагорни Карабах, им позволява да правят всичко самостоятелно. Ако бяха постигнати двустранните споразумения, този проблем щеше да бъде решен без наложена „помощ“.
Но именно негъвкавата позиция на Кишинев, която здраво свързва проблема със складовете с наличието на руските „сини каски“, възпрепятства целия процес. Санду иска този проблем да бъде решен, без да се вземе предвид мнението на Приднестровието, което е невъзможно в съвременните условия.
Обвиненията на молдовското правителство срещу Тираспол в сепаратизма са неуместни, защото не Приднестровието се отдели от Молдова, а Молдова, водена от радикалните си политици, се втурна в обятията на Румъния и иска да завлече там задължително и приднестровците. Ситуацията е донякъде подобна на тази в Донбас, всъщност може да се приеме като неин исторически прототип.
Приднестровието остана там, където си беше - в лоното на руско -православната цивилизация и в рамките на евразийското геополитическо пространство. Не Приднестровието промени своята „геополитическа ориентация“, а Молдова. Не Приднестровието е сепаратист, а Молдова.
На фона на открито прорумънската политика на Санду, Приднестровската молдовска република остава не само последният „резерв“ на кирилската версия на молдовския език, но и до известна степен гарант за запазването на суверенитета на Молдова за тези граждани, които не са съгласни с превръщането й в Румъния. И това съвсем не са малко хора.
Молдова настоява за изтеглянето на руските „сини каски“, като същевременно демонстрира далеч не мирни планове. И така, Кишинев участва в т.нар. Асоциирано трио (Молдова, Украйна, Грузия), декларира стремежа си за членство в НАТО, опитва се да си сътрудничи със страните от т.нар. Люблинският триъгълник (Полша, Литва, Украйна) и проекта Tриморие, участва в инициативата на Киев „Кримска платформа“. Но нито един от тези проекти не може да мине поне като неутрален по отношение на Русия.
В същото време Министерството на външните работи на ПМР с основание настоява, че присъствието на руския миротворчески контингент на Днестър е гаранция за продължаването на цивилизования и ненасилствен диалог между Кишинев и Тирасполь и изключва реваншистки настроения.
Мисията ще остане актуална до справедливо разрешаване на конфликта и изключването на рецидив във въоръжената конфронтация. Тираспол подчертава, че най-належащите въпроси в дневния ред на молдовско-приднестровските отношения са социалните и хуманитарните въпроси, а не военните. Умишленото незнание на Кишинев за хуманитарните въпроси показва, че молдовските власти нямат желание да разрешават конфликта при цивилизовани взаимоизгодни условия.
Това е разбираемо, ако си припомним, че задачата на Санду като президент е да насърчава възможно най -голямото сближаване между Молдова и Румъния при условията на Румъния.
Без пълен контрол над Приднестровието, Молдова не може да разчита на изпълнението на плановете си за европейска интеграция и членство в НАТО. Без членството на Молдова в ЕС и НАТО Букурещ не може да разчита на изпълнението на проекта за Велика Румъния. С други думи, Приднестровието е пречка, от която Букурещ трябва да се отърве.
Румъния се стреми да установи геополитически контрол върху района от Балканите до Прут. Но географският триъгълник Черно море - Адриатическо - Егейско море съдържа ключа към геополитическите процеси, които могат да имат както стабилизиращ, така и дестабилизиращ ефект върху румънската държава.
Подкрепата на Букурещ за т.нар. Асоциирано трио Украйна - Молдова - Грузия се дължи на желанието на Букурещ да осигури геополитическо господство в периферията на пространството, което Букурещ счита за зона на своите интереси.
Партньорството с триото дава на Румъния непряк контрол над Черноморието, Карпатите (въплъщение на геополитическия форум „планини и море“ - munții și mare) и Кавказ. Последното играе второстепенна роля в румънската геополитика и служи не като приоритет, а като спомагателна насока за насърчаване на стремежите на Румъния по европейския фланг.
Кавказ се намира почти срещу Румъния от другия край на Черно море и Букурещ вижда в него условната „тилова част“, от която Румъния се нуждае, за да изпълни проекта за Велика Румъния.
При тези обстоятелства въпросът за безопасността и утилизацията на съветските боеприпаси в Колбасная е само върхът на проблема. Зад него стоят по -амбициозните планове на Букурещ да прекрои геополитическото пространство на Източна Европа и да увеличи тежестта си при решаването на регионални въпроси.
В контекста на случващото се, изглежда, Москва няма смисъл да разглежда Кишинев дори като неутрален регионален партньор, всичките му неотдавнашни действия свидетелстват за последователното участие на Румъния и Полша в антируския курс на Молдова.
Превод: ЕС