/Поглед.инфо/ Редица експерти от консервативно-патриотичния лагер съвсем основателно, с цялата си загриженост, твърдят, че в Русия настъпва поврат в политическата криза. Именно политическа, защото размерът на натрупаното недоволство от броя на икономическите конфликти се превърна в качество под формата на политическа конфронтация между част от обществото и част от правителството. Все още положението не е критично, но с ясна тенденция от двете страни да се разширява полето на конфликт и да се включват все повече и повече ресурси в него.

В тази връзка има смисъл да се разгледа тяхната позиция и аргументация, като се вземе предвид историческият опит. Според основната експертна част от патриотичната общност ситуацията днес е следната.

Всички системни либерали, които бяха вградени във властта и известно време действаха в нея като стълб на президента Владимир Путин, започнаха да преминават от скрит саботаж към открито изтласкване на Путин от властта с ръцете на улицата. А станалите обичайни столични митинги на хипстърите и либерална интелигенция, които привличаха някои градски жители, за които им е казано, че „са им откраднали свободата на избор“, по същество не бяха нищо повече от репетиция за Майдан.

Те се подготвят за реалния и сериозен крах на икономиката, който те очакват около 2021 г. и тогава всички развития ще намерят приложение, а определените сили ще успеят да прехващат и да поведат протеста. Към спада на жизнения стандарт на населението се прибавят и проблемите с изхвърлянето на боклука, радикализацията на младите хора поради трудности при получаването на образование и работа, изостряне на конфликта в елитите заради борбата за стеснилия се ресурс. Постоянният спад на изпълнителната дисциплина и ниската компетентност на бюрокрацията ще завършат делото.

Всичко това трябва да добави резонанс и да се взриви, според тях, точно в навечерието на изборите за Дума. И тогава техният „път към Москва“ се отваря - възмутени маси могат да бъдат изведени на улиците, а корпусът на силите за сигурност ще бъде разпокъсан и неорганизиран. Някои от тях няма да бъдат активни до пълния крах, а някои вече са готови да отидат в частните военни компании, които ще наводнят страната и ще започнат да обслужват западните господари (средното морално ниво в силовите структури е далеч от съветското).

В тази връзка патриотите съвсем основателно повдигат въпроса каква позиция трябва да заемат в тази ситуация. От една страна, те лично подкрепят Владимир Путин и провежданата от него външна политика за укрепване на Русия, но не подкрепят икономическата политика, смятайки я за либерална и неспособна да задържи дори онези сериозни печалби от външната политика, които бяха направени след оттеглянето на Елцин до завръщането на Крим и премахването на тероризма в Сирия.

От друга страна, има разбиране, че ако Майданът е успешен, на власт ще дойде не народът, които свободно да избере тези, които иска, а най-богатият и организиран слой - системни либерали, ориентирани към Запада и уморени да търпят конфликтната политика на Путин по отношение на Запада ,

Има разбиране, че ако спечелят, те не само ще свалят страната много по-ниско от нивото от 1990 г., но и ще доведат директно до нейния крах. Те никога не са криели несъгласието си с позицията на Путин по отношение на Украйна, Крим, Сирия, Запада като цяло и всъщност са преки наследници на Гайдар, Чубайс, Бурбулис и цялата секта, за която 90-те са свети години и изгубен рай.

Тоест, това ще бъде победата на „Ехото на Москва“ над „Радио Русия“, на канал „Дождь“ над Канал 1. Либералният естаблишмънт е уверен в своята безнаказаност: принципът за поддържане на балансирана вертикална власт няма да подкопае напълно тяхната ресурсна база, което означава, че те не са в опасност.

С победата на либералите ще бъде нарушен внимателно поддържаният баланс на проверки и баланси. Всички действия на Путин във връзка с укрепването на суверенитета ще бъдат обезсилени от вече обявената „Перестройка 2.0”, Крим вероятно ще бъде върнат в Украйна, Донбас ще бъде разкъсан, ще започне мощно разоръжаване и демонтаж на военно-индустриалния комплекс, а регионите ще започнат сами да изграждат отношения със Запада, особено регионите с експортно ориентиран ресурс. Никакви илюзии за съдбата на четирите острова на Курилския хребет не може да има - те ще бъдат дадени на Япония.

Автономиите и регионите бързо ще започнат парад на местния суверенитет, превръщайки се в републики и ханства. Отделни местни и регионални елити ще влязат мощно в конфликта между либералните и консервативните части на федералния елит, и под мотото на „Борба срещу статута на икономическа колония на Москва“ ще укрепят либералното крило и ще се слеят с подкрепата на Запада в контакт с него. Загубила федералния център, Русия ще се загуби автономиите по границите, точно както СССР се пропука по границите на съюзните републики. Северният Кавказ, Далечният Изток и Сибир ще отпаднат като цели региони.

И тогава онези, които се бориха за регистрацията на някакви политически изроди за изборите в Московската градска Дума, не само ще бъдат напълно забравени и заменени от новата вълна трансформации, но и буквално ще се удавят в кръв, защото новата окупационна администрация, дошла на плещите на системните либерали, ще бъде най-бруталната диктатура. И не проста, а опираща се на всички световни медии и мироопазващия контингент на НАТО.

Това не трябва да се заглушава, а да се говори на глас, без да се прави табу от темата за последствията от победата на либералния реванш. Трябва да се разкрие цялостно, без да се оставя поле за илюзии. И най-вече илюзии у частта от управленския апарат, който надявайки се да остане настрана, докато най-силните спечелят, в новите условия отново да намери хранилка.

Разбира се, сегашните собственици на ум, кипящ от възмущение, не мислят за това, както не се замисляха какво ще им се случи в случай на разпада на СССР, онези, които през 1990 г. поискаха забрана на КПСС и дантелени кюлоти в комбинация с хамбургер от Макдоналдс. Но патриотите помнят това не желаят това дори и на полулибералната и болна от всякакви недъзи днешна Русия.

Предложението да участваме в протестите по схемата „първо нека свалим този режим, а след това ще го разберем в отношенията си“ не подхожда на патриотите. Те разбират, че поради бедността и малкия си брой те напълно ще се разтворят в либералната програма и ще станат маймуни, вадещи кестените от огъня за либералите. Тоест, те ще участват в унищожаването на цяла Русия, без значение дали е добра или лоша, лява или дясна, бяла или червена. Както на 17 февруари, така и на 91 август.

И отхвърляйки подобна оферта, патриотите, за да не влизат в блок нито с едните, нито с другите, избират позицията на неутралитет. Те са готови да помогнат на Путин, но твърд Путин, Путин от периода на консенсуса около Крим. Но икономическите решения на правителството не им позволяват да станат от „нашата” страна на барикадите. Следователно те са сякаш извън играта и извън боя. Властите и либералите са еднакво чужди на патриотите и те не смятат да помагат на никого, защото в този случай ще царува порядъкът, който патриотите смятат за разрушителен за Русия.

Осъзнавайки уязвимостта на подобен аргумент, патриотите оправдават своето неучастие, като казват, че сегашният режим е така или иначе изгнил, загубил способността да преодолява собствените си вътрешни противоречия, а либералните му гробокопачи дълго време няма да удържат властта, ще изтече от ръцете по време на стихията на разпадането на страната. И тогава ще дойде време за сцената на патриотите, които в съюз с останалите лоялни към силите за сигурност ще спасят Русия.

Какво мога да кажа за тази позиция? Че е наивна и утопична? Че е инфантилна и авантюристична? Че е неморална и дори престъпна? Че тези, които се страхуват да не си изцапат ръцете и честта, губят и двете? Толкова е ясно, че повтарянето няма смисъл. Русия вече е извървяла този път два пъти и е натрупала опит от подобни морални търсения.

„Ако Родината е в опасност, тогава всички трябва да отидат на фронта“

(В. Висоцки, „Всички отидоха на фронта”)

„Господа офицери, моля ви да помислите, който е спасил нервите си, не е спасил честта си“ (А. Долски, „Господа офицери“)

За да добавим към това, всъщност няма нищо и едва ли е необходимо. Нито честта, нито Русия не могат да бъдат спасени от неутралитет в обявената война. И през 1918-а, и през 1941 г. патриотите имат претенции към властта, но отиват да спасяват Отечеството. Когато Русия вече я няма и патриотите открият, че са направили грешка в изчисленията и не са успели да я издигнат от пепелта, какво ще кажат на себе си и на хората тогава? И ще е необходимо би да казват нещо? Няма ли да бъде твърде късно?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели