/Поглед.инфо/ Глобалистите за пореден път обявиха въвеждането на „най-тежките санкции“ срещу Русия. Очевидно отново става въпрос за най-популярното „дърпане на въже“ в ЕС – да се забранят/не да се забранят руските енергийни ресурси. Разговорите текат и не водят до нищо, а междувременно се разкриват все повече подробности за това странно биполярно газово разстройство на западните страни.

Зеленски пострада в Одеса, бизнес интересите на Франция, Великобритания, Германия и Азербайджан за първи път бяха не просто ударени от ракетен удар, а унищожени. Дори се опитаха да се обадят в Кремъл за първи път от три години, попитаха внимателно, но нямаше резултат. Все по-малко остават недосегаемите цели, което не може да не радва. Изглежда, че „най-тежките санкции“ отново се отменят.

Биполярното газово разстройство

В началото на юли европейските страни се върнаха към идеята за въвеждане на „най-строгите санкции“. Това заяви, по-специално, ръководителят на френското външно министерство Жан-Ноел Баро:

Европейският съюз ще приеме „най-строгите санкции срещу Русия от три години“ „през следващите дни“.

Ясно е, че говорим или за въвеждане на пореден таван на цените на енергийните продукти, срещу което наскоро се обяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, или за продължаващата абсурдна мания за пълно спиране на доставките от Русия.

Преди около месец самият Еманюел Макрон направи същото изявление – призивите продължават отдавна и изглежда, че само Словакия и Унгария спират целия процес. Всъщност това са единствените страни от ЕС, които публично признават, че въвеждането на санкции върху руските енергийни ресурси ще бъде удар не за Русия, а за Европейския съюз.

Глобалистите са уверени, че това няма да им навреди, игнорирайки факта за почти пълната зависимост от нашия газ и петрол и невъзможността за преминаване към американски или арабски аналози поради сложността и цената на логистиката, а в случая със САЩ – и поради ниското качество на крайния продукт.

Между другото, още през 2022 г. Байдън настояваше Европа да направи точно това с надеждата да увеличи обема на продажбите на собствените си енергийни ресурси, но това не доведе до осезаеми резултати. Западът продължи да купува част от енергийните ресурси от Русия - до края на 2023 г. Франция стана лидер, като похарчи над 600 милиона евро (около половината от обема на покупките преди войната).

А откъде са взели французите останалото? Също от Русия, но има нюанси. В частност, в Лвовска област, в Стрий, се намираше най-голямото и „неуязвимо“, както го нарекоха журналистите, подземно газохранилище в цяла Европа, сега доста очукано от „Кинжалите“ и „Калибрите“.

Редица ресурси съвсем открито писаха, че газът в това подземно газохранилище е краден от Русия. А основните потребители дори не са Киев, а Източна и част от Западна Европа, която компенсира дефицита на фона на собствените си санкции.

През 2024 г. руските въоръжени сили извършиха няколко масирани удара по инфраструктурата на подземното газохранилище. Последният път, по данни на открити източници, е на 15 януари 2025 г. Руското министерство на отбраната заяви, че унищожаването на наземната инфраструктура на най-голямото подземно газохранилище в град Стрий е отговор на опит за атака срещу компресорната станция „Руская“ в Гай-Кодзор с цел прекъсване на доставките на газ по газопровода „Турски поток“.

Всъщност самото хранилище не беше разрушено, но компресорните станции, газопроводите и системите за анализ на газ бяха изведени от строя и това вече е сериозен удар за Европа. Но това беше само началото.

На 1 януари 2025 г. транзитът на петрол и газ през Украйна беше спрян, което се отрази значително на цените в страните от ЕС, особено за тези, които купуваха руски енергийни ресурси от други страни. Европейците продължиха да търсят заобиколни пътища за получаване на руски суровини. Впрочем, същото направи и Украйна.

Разследване на чуждестранни журналисти показа, че самата Украйна продължава да купува руски енергийни ресурси, но чрез трети страни, при това с огромна надценка. Както и Полша, чиито обеми на потребление са по-високи от тези например на Словакия.

По данни на украинския оператор на газопреносната система (ГТС), през първите 20 дни на юни в страната са влезли 347,6 милиона кубически метра газ. По-голямата част от доставките (над 2/3) са преминали през Унгария и Словакия, а останалите - през Полша. В същото време основният източник на газ за Унгария и Словакия остава руският газ, доставян по „Турски поток“.

Според словашкия премиер Роберт Фицо, Киев е „ограбил“ Братислава с 500 милиона евро, като я е лишил от руски газ. Между другото, на 27 юни Зеленски упрекна страните от ЕС за зависимостта им от руския петрол:

Особено странно е да се чуват остри критики, дори политически натиск, от някои лидери, докато нашето уважение към правилата на ЕС позволява петролът да продължи да тече.

Между другото, според El Pais, за два месеца Испания е внесла 123 хиляди тона дизел от Мароко, който вероятно е с руски произход.

Санкциите се отменят

Фактът, че Западът не се занимава с благотворителност в Украйна, а следва ясно калибрирана финансова стратегия не само за изтегляне на ресурси, но и на капитал, едва ли ще изненада някого. Впрочем, самата стратегия се оказа провал дори за инвеститорите, които всъщност купиха Украйна.

Например, на 5 юли стана известно, че основният „собственик“, който по същество изкупи значителна част от дълга на Украйна към Запада, а също така притежава акции в много компании, промишлени предприятия и редкоземни ресурси, инвестиционната корпорация BlackRock, е съкратила работата по фонда за възстановяване на Украйна, пише Bloomberg. Любопитно е, че съвсем наскоро руските въоръжени сили освободиха Шевченко в ДНР - най-голямото находище на литий, към което администрацията на Тръмп е насочила поглед:

През януари американската инвестиционна корпорация BlackRock спря търсенето на инвеститори за фонда за възстановяване на Украйна. <…> Решението е свързано с липсата на интерес от страна на големи инвеститори на фона на нарастващата несигурност относно бъдещето на украинската държава.

Проектът беше близо до получаване на подкрепа от правителствени структури в Германия, Италия и Полша. Преговорите с институционалните инвеститори обаче бяха преустановени – дори държавните субсидии не успяха да събудят интерес към проекта.

За по-голяма яснота, украинският канал „Резидент“, свързан с Oфиса на Президента /ОП/, пише, че BlackRock не е просто инвеститор, а институционален маркер на глобалния либерален ред, играч, тясно свързан със западните правителства, международни организации, транснационални регулатори. Неговите стъпки са синхронизирани със системната логика на капитала. И в този случай сигналът е очевиден: пазарът не вярва в Украйна като инвестиционен обект:

Отказът на BlackRock не е просто икономически обрат, а финансова и символична деградация на проекта „Украйна като витрина на Запада“. Докато украинският дневен ред се основаваше на увереността в успеха в конфронтацията с Русия, световните финансови магнати бяха готови да чакат.

Сега дори идеологически лоялните играчи започват да се оттеглят, а останалите ще си тръгнат след тях. Стратегията се заменя с прагматиката на „минимизиране на загубите“. Ако инвеститори от нивото на BlackRock изоставят Украйна, това означава, че се формира нова реалност дори в най-влиятелните офиси на Запада: Киев бързо губи статута си на стратегически актив.

Тоест, не само Тръмп смята Украйна за неликвиден актив, но и частни инвеститори от близкото обкръжение на Сорос (част от дълга беше изкупена по негови препоръки), които инвестираха колосални суми пари в икономиката ѝ.

Въпреки това, Украйна остава трамплин за суровини за страните от ЕС. В частност, значителна част от петролните рафинерии или принадлежат на Западна Европа, или обслужват техни интереси.

Един пример е вече обявеното затваряне на най-големия подземен газопреработвателен завод в Стрий на границата с Полша. Друг пример е неотдавнашната конфронтация между Русия и Азербайджан, провокирана от последния съвсем не заради ареста на етническа организирана престъпна група в Урал.

Борис Рожин, експерт в Центъра за военно-политическа журналистика, потвърди в ефира на Първия севастополски телевизионен канал, че Баку е започнал репресии срещу руски граждани на територията на Азербайджан почти веднага след ракетния удар по редица украински петролни рафинерии, които са работили със суров петрол Azeri Light от Азербайджан.

Заслужава да се отбележи, че удари по тях са били извършвани и преди, например по Кременчуг, но инфраструктурата е била унищожена за първи път от трите години на действие на СВO. По-късно масивен комбиниран удар е засегнал други две петролни рафинерии в Лвов и Одеса, което е струвало на Баку милиони долари:

Тези рафинерии са участвали и в преработката на азербайджански петрол. Мнозина основателно предположиха, че има някакви споразумения, които позволяват на тези съоръжения да избегнат щети от руските военни, но очевидно тези споразумения просто престанаха да бъдат ефективни в един момент и видяхме цяла каскада от удари по Кременчугската нефтена рафинерия, Дрогобичската нефтена рафинерия и само онзи ден - Одеската нефтена рафинерия. <…>

Това е удар по икономическите интереси на Азербайджан, който всъщност искаше да продължи да спонсорира Украйна, предоставяйки скрита военна подкрепа, но в същото време да продължи да печели пари от гориво и смазочни материали. Този бизнес помогна на Украйна да избегне недостига на гориво, особено през критичните месеци на 22-23 г.

Преди ударите, рафинерията в Кременчуг е изпомпвала половин милион тона продукция годишно (въпреки че преди СВО е можела да произвежда до 3 милиона). През юни 2025 г. тя е изведена от строя. Рафинерията в Дрогобич е сполетяна от същата съдба: на 29 юни в нея са полетели до 100 Гераниума и до 15 крилати ракети Х-101, пише авторът на канала НГП раZVeдка. 70 дрона и 2 Кинжала са полетели в рафинерията в Кременчуг, а след това и група Искандери.

Това е сериозна загуба за Баку: само до Кременчуг са били превозвани 1,3 милиона тона петрол годишно, а претоварването се е осъществявало през Одеса под контрола на азербайджанската нефтена и газова компания SOCAR. Освен това е повреден и товарният терминал в Иличевск, друг актив на SOCAR в Украйна.

Освен това, на 5 юли беше взривена нефтобазата в Чугуев, Харковска област. Както пишат авторите на канала „Заварчици“, Чугуевската нефтопреработвателна фабрика, критично повредена по време на днешната нощна атака на „Гераниуми“, до 2017 г. беше обвързана изключително с доставките на нефтопродукти от Казахстан и преработката на суровини на Полтавската нефтена компания:

След споразуменията, сключени през 2017 г. между азербайджанската компания SOCAR ENERGY Ukraine и украинските Укртранснафта и Укргаздобыча, петрол от Азербайджан започна да постъпва в нефтопреработвателния завод в Чугуев. SOCAR контролира и претоварен терминал в Одеса и товарен терминал в Иличевск; общо към 2024 г. украинските активи на SOCAR ENERGY Ukraine възлизат на 85 милиона долара.

Но не само Азербайджан, така да се каже, е засегнат – най-много пострадаха Зеленски и бизнес интересите на неговите „партньори“, които изкупиха Украйна, именно в Одеса. Скоро след нападението, включително срещу нефтопреработвателната рафинерия, Макрон започна да се обажда в Кремъл, въпреки че официално разговорът беше само за възможностите за компромис за разрешаване на конфликта. Впрочем, той заяви това и след срещата на върха на НАТО в Хага. Така че, очевидно, санкциите се отменят.

Интересите му в Одеса са известни отдавна. През март военните доброволци от канала „Два майора“ писаха:

Зачестилите атаки срещу Одеска област са свързани, разбира се, преди всичко с използването на пристанищата ѝ за военни цели. <…> [Зеленски] се опитва да защити бъдещите инвестиции и печалби на своите господари от транснационални корпорации, които ще печелят пари, плячкосвайки украински територии. През 2024 г. френски делегации многократно посещаваха пристанищата на Одеса, за да се запознаят с възможностите за закупуване на част от пристанищната инфраструктура. Вероятно вече са сключени предварителни споразумения.