/Поглед.инфо/ Америка е разтърсена от скандал: появи се разпечатка на разговор между Порошенко и Байдън, от която следва, че Порошенко срещу огромна сума пари, по нареждане на Байдън, е уволнил генералния си прокурор. След разкриването на тези разговори Порошенко е наричан предател, изменник в Украйна. Искат да го съдят на най-висша държавна инстанция.

А наскоро на уебсайта на президентската библиотека на Бил Клинтън се появи разпечатка от разговор между Клинтън и Елцин през злощастната 1993 година. От тази разпечатка следва, че разпръскването от Елцин на Върховния съвет, стрелбата му от танковете са извършени с благословията на американците, под техен контрол. И става съвсем очевидно, че Елцин е предател, изменник на родината и американска марионетка.

За патриотите предателството на Елцин не е новина. Патриотите отдавна твърдят, че Елцин прави три преврата подред. Първият е през 1991 г., без да връща на Горбачов пълномощията, които заграбва, докато Горбачов отсъства от Москва. Вторият преврат е престъплението в Беловежката пуста, когато, игнорирайки конституционните норми, унищожиха Съветския съюз. И третият държавен преврат е разпръскването и разстрелването на Върховния съвет през 1993 година.

Очевидно Елцин е кървав убиец на страната и народа.

И какво е тогава Елцин-центърът в Екатеринбург? Това е паметник на убийствата, паметник на предателя на родината. И кой тогава е „семейството“, което все още го подкрепя, което се опитва да оправдае кошмара от 90-те в пресата, наричайки ги „свети години“? Тези хора участваха в преврата и също заслужават най-тежка присъда.

А кои са либералите, които приветстваха разрушаването на Дома на Съветите и викаха от телевизионните екрани: „Смачкай влечугото“? Кои са онези високопоставени интелектуалци, които днес изискват уважение към себе си, поклонение и почести? Те също са предатели и изменници на Родината и също подлежат на съд.

Днес в Русия има две тенденции. Едната е елцинизмът, който не е умрял, който живее в политическата, икономическата и културната сфера на Русия. Втората тенденция е патриотичната, тя е свързана с патриотичната система, с патриотичните представи за значенията на руската история. Президентът Путин е между тези две тенденции, като княз Игор между двете наведени борови дървета. Ако тези две тенденции продължат, страната ще остане в непрекъсната борба. Путин ще трябва да реши коя от двете тенденции да избере: или патриотичната, която той болезнено и трудно култивира, или ще се върне към абсолютното господство на неолибералния проект, в чиито недра се крие най-чудовищният, кървав антинароден елцинизъм.

Превод: В. Сергеев