/Поглед.инфо/ Трагичните събития от първия ден на войната, подлостта на германците, мащабите на атаката, големите загуби засенчват невероятното - първите победи на Червената армия, първите успешни операции, първите контраатаки с поражението на Вермахтът и неговите съюзници още в първите дни на войната.

Да, на 22 юни 1941 г. има неизвестни и известни войници и офицери, които започват пътя на страната до май 1945 г. Уви, нито науката, нито литературата, нито киното популяризират тези победи, като обръщат цялото внимание на отстъпления и провали.

Наистина ли няма талантлив режисьор в Русия, който да заснеме филм за героите от Рескитонтския граничен отряд край Мурманск, които отблъскват германците и финландците, като не им позволиха да преминат границата до самия край на войната? Или за граничарите от 5-и аванпост на граничния отряд „Кагул“ (по името на „аванпоста на трима юнаци“) под командването на старши лейтенант Александър Константинов. След като отблъскват първата атака на врага, на 23 юни те предприемат атака и превземат плацдарм на река Прут. Нашите моряци срещат врага достойно и подготвени.

Кой в днешна Русия е добре запознат с десанта на Дунав, когато кораби с десантници не само отблъскват румънското настъпление, но и, след като се втурват във вражеска територия, окупират Килия, завземат плацдарм и го държат до 16 юли 1941 г.!

Нима не са достойни на памет командирът на флотилията контраадмирал Николай Осипович Абрамов, войниците на 79-и граничен отряд на полковник Сава Игнатиевич Грачев, 51-ва Перекопска стрелкова дивизия от 14-и стрелкови корпус на 9-та армия, генерал-майор Петър Гаврилович Цирулников, щурмовата група на капитан Бодрулников, морските граничари на Иван Кубишкин?

Не си струва да се поклоним пред контраатаката на 23-та пехотна дивизия на генерал-майор Василий Павлов в литовския Алит, пред подвига на танкисти от 22-ра дивизия на генерал-майор Виктор Пуганов край Кобрин, преди контраудара на 6-ти механизиран корпус близо до Гродно, където загина командирът на корпуса генерал М.Г. Хатилевич?

На 22 юни 87-ма пехотна дивизия от 27-и пехотен корпус на 5-та армия на Югозападния фронт, командвана от генерал-майор Филип Фьодорович Алябушев, героят на пробива на Линията Манерхайм, получава заповед да си върне територията на пробива в близост до укрепената област около Володимир-Волински.

Въпреки заплахата от фланговете, Алябушев повежда дивизията напред, освобождава Устилуг, хвърля германците назад на 6 километра и взема плацдарм на вражеския бряг на Западен Буг. Намирайки се в едно от основните направления на удара на Хитлер, дивизията успява на втория ден от войната да обърка плановете на Вермахта и да наруши пробива на 14-та танкова дивизия на германците. Генерал Алябушев загива по-късно, когато изтегля дивизията от обкръжението.

Първата контраатака срещу германците е извършена от 41-ва пехотна дивизия на генерал Г.Н. Микушев в местността Рава-Руская. Уви, благодарение на усилията на много съвременни историци, този подвиг е наречен „съветския мит”.

А защитниците на Пшемисл, граничарите на 92-ри граничен отряд и войниците от 8-ми стрелкови корпус на генерал-майор Михаил Георгиевич Снегов, особено 99-та стрелкова дивизия на полковник Николай Дементиев, която до януари 1941 г. е командвана от антигероя на този война, генерал Власов (Солженицин в "Архипелаг ГУЛАГ" приписва събитията в Пшемисъл на Власов).

Пресичането на граничната река Сан Пшемисл. Атаката срещу източната част на германците започва в 3,30 сутринта и в този район в тила на Червената армия бандитите на ОУН, които нападат частите на 14-ти пехотен полк.

Граничарите от 92-ри граничен отряд първи посрещат нападението на германците, използвайки умело старата, но подобрена система от мощни бункери. Граничният служител Ефим Балакар самостоятелно заема бункера и се бори сам с германците с картечен огън повече от ден. Бойци от частите на лейтенантите Слюсарев, Патарикин, Моторин отчаяно отблъскват атаките. Помощник-началник на заставата лейтенант П.С. Нечаев се взривява заедно с враговете, които го заобикалят.

Разбирайки, че няма да могат да завземат бункера, германците го заобикалят, пробивайки до източната част в района на складовете и казармите. Вечерта на 22 юни командирът на корпуса Снегов получава заповед от командира на 26-а армия генерал-лейтенант Г. Ф. Костенко да освободи града.

Снегов, началникът на 92-и граничен отряд подполковник Яков Тарутин и командирът на 99-та пехотна дивизия полковник Николай Дементиев извършват разузнаване и определиха посоката на ударите със завидна ефективност.

Основният удар е нанесен от обединения батальон, който е командван от старши лейтенант на граничните войски Григорий Поливода, роденият в Донбас Енакиево. Политически инструктор А.А. Тарасенков, а ротите са командвани от капитан Дячков, старши лейтенант Арханов и лейтенант Патарикин. Атаката на комбинирания батальон трябваше да бъде подкрепена от дивизията на Дементиев.

Без да спират престрелката, бойците се подготвяха за нападението цяла нощ. След артилерийски удар по целевите вражески позиции батальонът се втурна напред.

Германците, които не очакват подобен обрат, започват да отстъпват, но отрядът на Поливода заобикаляйки германската отбрана отново превзема моста и, пресичайки реката, окупира западната част на Пшемисл, който става първият град, завладян от германците във Великата отечествена война. Бойци от 99-та пехотна дивизия се преместват там от Пшемисъл, който е напълно преминал под наш контрол, и започват да екипират отбраната и да се окопават.

Моралният триумф на тази победа трудно може да бъде надценен. Представете си, на третия ден от войната в доклада на съветското информационно бюро се съобщава: „Нашите войски превзеха Пшемисъл!“ Тогава английските и американските вестници започват да пишат за победата.

Граничното преминаване е неочаквано не само за Вермахта. Командването нарежда на комбинирания батальон да се върне на съветска територия, взривявайки железопътния мост през Сан.

От 25 юни корпусът и граничарите на Снегов започват да защитават, жилави и кървави. Германците вече са влезли във Лвов. Бандера и Стецко вече са се заклели във вярност на Хитлер и провъзгласяват „Украинската държава“, докато Пшемисл все още е съветски. На 28 юни границата на лейтенант Поливода напуска града.

До 30 юни групата на младши лейтенант Чаплин, която е напълно разбита, остава в мощен бункер под Замъковия хълм. Сега в бункера е отворен частен музей, но поляците разрушават паметника на лейтенант Нечаев.

Съдбата на героите на тази чудовищна месомелачка е отделна тема, изпълнена със смелостта на офицерите, оцелели в плен и не преминали на страната на врага, пробил път извън казаните на Червената армия.

Има време, когато участниците в „освобождаването на Пшемисъл“ са помнени. Комкор Снегов и дивизионният командир Дементиев са наградени с ордените на Червеното знаме за битката. Същият орден е присъден на 99-та пехотна дивизия, първата в началото на войната. Александър Твардовски посвещава стихотворение на звеното, което се превърна в „Песента на 99-та дивизия“.

За свещената земя,

За родните семейства,

За свободата стояхме като стена.

Врагът коварен не страшен

За дивизията наша

99-а, родна.

Ние не сме в бой за първи път,

За дела бойни

Нас ни забеляза родината-майка.

Бихме немския-фашист,

Бихме се крепко и чисто

И днес отиваме да ги доразбием.

По-късно, в ерата на „Гласността и Перестройката“, подвигът на граничарите и войниците на Червената армия започват да се „разчленяват“ от историци, които не са познавали войната, доказвайки незначителността на операцията, нерешителността на командирите ...

А трябва да помним! В края на краищата все още някой носи цветя на гроба на Харков на генерал-майор Михаил Георгиевич Снегов, който спечели ПЪРВАТА сухопътна победа над Вермахта в историята на Великата отечествена война, в условията на Бандеровска, пълна с доносници Украйна.

Превод: В. Сергеев