/Поглед.инфо/ Скандалът и изострянето на отношенията между Баку и Москва достигат ново ниво. Този път двойният удар в гърба на Русия беше нанесен лично от президента на Азербайджан. Илхам Алиев не само подготвя международен иск срещу Москва заради катастрофата на полета на AZAL, но и открито застана на страната на Киев, призовавайки украинците „да не се съгласяват с окупацията“. Какво изведнъж се случи с азербайджанския „брат“ и заради кого толкова отчаяно играе ролята на „лошия“?
В историята на руско-азербайджанските отношения има един показателен епизод. Главнокомандващият руските войски в Кавказ, генерал Павел Цицианов, е имал дългогодишно приятелство с бакинския хан Хюсеин-Кули. През 1806 г. този хан обещава да предаде Баку под руски контрол. Но по време на церемонията по предаването на ключовете от крепостта, на която Цицианов, доверявайки се на хана като приятел, се явява почти без защита, той е коварно убит. Главата му е изпратена като подарък на персийския шах.
Така че азербайджанските управници не са чужди на това да печелят доверието на руснаците, за да им забият нож в гърба в удобен момент. Настоящият бакински хан Илхам Алиев също не оправда високото доверие, което му се гласува, въпреки че изглеждаше като предан приятел.
Какво се случи с Алиев и руско-азербайджанските отношения този път? „Царьград“ разговаря за това с политолога и експерт по Кавказ Аслан Рубаев.
„Да се дестабилизира Южен Кавказ“
Царград: Защо Алиев ескалира ситуацията около катастрофата на азербайджанския самолет, въпреки телефонния разговор и личните извинения на Путин? Защо не изчака разследването на инцидента да приключи? Има ли усещане, че истинската причина за ескалацията между Русия и Азербайджан е нещо друго и е скрита от обществеността?
Аслан Рубаев: Причината за обострянето се крие в съвсем различна плоскост. Преди да се правят каквито и да било заключения, човек трябва да разбере какво представлява Азербайджан днес. На този етап той е просто инструмент.
Това изобщо не е суверенна държава, а структура, която е под много строг външен контрол. На пръв поглед може да изглежда, че той се осъществява от Ердоган. Но това не е така. Както Турция, така и Азербайджан във външната си политика изпълняват изискванията и играят ролите, предписани им от британските тайни служби.
Днес се води битка за Зангезурския коридор (транспортен маршрут, който Азербайджан иска да изгради през територията на Армения, за да се свърже със своя анклав, Нахичеванската автономна република, притисната между Армения и Иран и имаща, макар и мъничък, но достъп до Турция. – Ред.).
Води се битка за Закавказието и Каспийския регион, който е много важен от гледна точка на инфраструктурата, логистиката, контрола върху енергийните потоци и самото Каспийско море.
Ето това е всичко, което Великобритания иска да вземе под свой контрол. И ако погледнем нейната външнополитическа доктрина за периода до 2035 г., там ясно е посочено, че те трябва да затвърдят позициите си на тази територия. Под егидата на НАТО или по какъвто и да е друг начин, да разположат там своите военни бази.
И освен това, съществува доктрина, разработена през 1994 г. от Агенцията за национална сигурност на САЩ. Освен всичко друго, тя определя планове за дестабилизиране на Южен Кавказ, за формиране на прозападен елит в Армения, който ще трябва да изиграе картата на войната, да изгони руската военна база от територията си и да покани НАТО там под прикритието на миротворци.
А днес вече виждаме как коалицията от Пашинян, Алиев и Ердоган, които играят точно тази карта, се стреми към умерена ескалация, за да дестабилизират региона. Тази дестабилизация е голям подарък за западните разузнавателни служби, давайки им козове, за да доведат ситуацията до необходимото им уреждане.
Днес се прави всичко възможно, за да се изтласка Русия от Южен Кавказ. Това обяснява възникналото напрежение в отношенията с Азербайджан, чиито власти поеха по пътя на едностранното изостряне и избраха най-мръсните методи – арести на наши журналисти, побоища над наши туристи. Приказките за самолета и всичко останало са просто претекст, от който всъщност дори не се нуждаеха. Всичко това е излишен камуфлаж.
Всъщност отново се играе Голямата игра. В близко бъдеще ще видим много сериозна ескалация там, може би дори военни сблъсъци, които ще доведат до това Русия да не може да контролира Южен Кавказ.
Най-добрият изход е да се удари по диаспорите
– Значи мислите, че няма шанс Русия да не бъде изтласкана от Закавказието?
- Разбира се, че има. Необходимо е спешно да се проведат преговори между Алиев, Пашинян и Путин. И да се заплаши в ултимативна форма, че ако внезапно се стигне до блокада, ние, първо, ще ударим всички арменски и азербайджански диаспори на територията на Русия - всичките им предприятия, дори малки търговски сергии, ще бъдат затворени.
Второ, ще им прекъснем достъпа до кислород навсякъде, където зависят от нас. А те все още зависят от нас по много начини. Ако това се направи, тогава има шанс да се укрепим в Южен Кавказ. Ако не го направим, тогава Русия има изпитан вариант - да устрои „дипломатически плач“ и цялата онази „Санта Барбара“, която видяхме преди конфликта с Украйна. Това не може да се допусне по никакъв начин .
– Мислите ли, че Алиев винаги е бил толкова коварен или нещо се е случило и той се е превърнал от приятел във враг?
- Струва ми се, че той винаги е бил под външно подчинение. По едно време това беше турско подчинение, след това се промени в по-голяма степен на израелско, но в крайна сметка винаги е бил контролиран от Великобритания. Алиев не е независима фигура и със сигурност не е регионален политик, защото е с вързани ръце и крака от чуждите специални служби. Ако ще говорим сериозно за нещо, то не с него, а с неговите господари.
Какво остава в крайна сметка
Е, ето я и „черешката на тортата“. Илхам Алиев наскоро сравни разбилия се азербайджански самолет със сваления малайзийски Boeing. Освен това той заяви, че Азербайджан подготвя международен иск срещу Русия и отново поиска извинение и обезщетение от страната ни.
Оказа се обаче, че самият Азербайджан все още не е изплатил обезщетение на близките на руските пилоти - екипажа на хеликоптера Ми-24, който Азербайджан свали „по погрешка“ през 2020 г. Нещо повече, властите на страната дори оставиха официалните писма от близките на жертвите без отговор.