/Поглед.инфо/ На 6 април се навършват 80 години от заповедта на Народния комисариат на отбраната (НКО) за премахване на загубата на права от лица, които са изтърпели основната мярка за наказание, и да ги призове в армията. Подобно на други документи от съветската епоха, този указ опровергава редица митове за „затворниците на ГУЛАГ, изпратени от Сталин на фронта“. А сред бившите затворници в редиците на Червената армия са например такива легендарни фигури като Александър Матросов.

Още на 23 юни 1941 г. в СССР започва наборна служба, която попълва Червената армия до 1 юли с повече от 5 милиона наборници. Но огромните загуби от първите месеци на войната изискват ново попълване. Затова са проведени още две мобилизационни вълни, които не са предвидени от предвоенния мобилизационен план.

Затворници за война

В резултат на това до октомври 1941 г. над 14 милиона души са привлечени в армията, някои от които са бивши затворници. Причината за последното е указът на Президиума на Върховния съвет (ПВС) на СССР от 12 юли 1941 г. за освобождаване от наказание на осъдени за определени категории престъпления от райони с военно положение.

Тези категории включват осъдени на 2-4 месеца за неразрешено напускане на предприятия и институции и неразрешено преместване от едно предприятие в друго, както и лица, осъдени за хулиганство и дребни кражби (с изключение на злонамерени хулигани и рецидивисти). На освобождаване подлежат и осъдените за маловажни битови престъпления (с оставаща по-малко от година престой), бременни жени и жени с малки деца, нарушители на дисциплината от трудово-възпитателните училища. Постановлението спира хода на наказателни дела, ако те трябва да бъдат лишени от свобода за срок не повече от една година.

Този факт предполага, че в началото на войната за правителството на СССР необходимостта от окомплектоване на армията е била по-висок приоритет от изпълнението на целите на наказанието. Общо 260 хиляди души са освободени с указ, като лицата в военна възраст са изпратени в Червената армия.

Но правителството не спира дотук. На 4 ноември 1941 г. и. прокурорът на СССР Сафонов изпраша писмо до Централния комитет на ВКП(б) с предложение да се разшири действието на декрета в райони, където не е обявено военно положение. Сафонов отбелязва, че сред излежаващите присъди има много лица в военна възраст, от които постъпват молби за предсрочно освобождаване за зачисляване в редиците на Червената армия. Особено много са заявленията на военнослужещи, осъдени за отсъствия и ненавременно явяване в частта и др. Сталин подкрепя предложението. На 24 ноември 1941 г. ПВС на СССР разширява действието на своя указ върху тиловите райони.

Докладвайки на правителството за хода на изпълнението на постановлението, на 11 февруари 1942 г. Бочков пише, че от подлежащите на освобождаване 350 хиляди души вече са освободени 279 068. От тях 82 хиляди души на военна възраст са преместени. във военните служби след предварителна проверка.

Например, в един от лагерите в района на Куйбишев, от 9500 души, преминали комисията, 6500 са призвани в армията. В същото време прокурорът отбеляза, че „има многобройни случаи, когато бивши затворници, които медицинската комисия, призната за негодни за служба в Червената армия, силно се стремят да ги запишат в редиците“.

В бъдеще правителството продължава да използва тази практика, както се вижда от доклада на ръководителя на ГУЛАГ Наседкин до ръководителя на НКВД Берия на 14 август 1944 г. В него Наседкин отбелязва, че според решенията на Държавния комитет по отбрана (ДКО) през 1942–1943 г. 157 хиляди души от осъдените за леки престъпления са освободени предсрочно с прехвърлянето им в Червената армия.

Освен това всички затворници, годни за военна служба след излежаване на присъдите, също са прехвърлени в армията. Общо, според Наседкин, през трите години на войната 975 хиляди души са прехвърлени от ГУЛАГ в Червената армия.

Освобождаването на затворниците продължава до края на войната. И така, на 8 декември 1944 г. Държавният комитет по отбрана решава да освободи до 1 януари 1945 г. 10 хиляди души, осъдени за леки престъпления, годни за военна служба, от лагери и колонии, за да ги прехвърли в щатни части на Червената армия.

Правото на защита на родината

Съгласно действащите закони лишаването от свобода възпрепятства набора в армията. Но войната принуди да преразгледа този въпрос.

На 7 януари 1943 г. Върховният съд (ВС) на СССР издава постановление „Относно процедурата за предсрочно премахване на загубата на права по отношение на лица, които са изтърпели основната мярка за наказание и подлежат на военна служба или мобилизация поради възрастта им." Отбелязва се, че във военно време би било неуместно да се лишават от възможността да изпълняват воинския си дълг осъдените и лишените от права, изтърпели присъдите си за престъпления, които не представляват изключителна обществена опасност. В резултат на това Върховният съд на СССР посочва, че въз основа на член 8 от НК на РСФСР съдилищата могат преждевременно да премахнат загубата на права от бивши осъдени във военна възраст.

Това решение е причината за появата на заповед на НКО №158/24 от 6 април 1943 г., според която службите за военна регистрация и вписване трябва да идентифицират мъже под 50 години, които не са призвани в армията поради загуба на права , с изключение на лицата, осъдени за контрареволюционни престъпления и бандитизъм. За идентифицираните граждани, признати от медицинската комисия за годни за служба и небойна служба, военните комисари трябва да направят представяне пред местните съдилища за премахване на загубата на права. След като съдилищата вземат такова решение, бившите "пораженци" са регистрирани в армията и вземани общо основание.

Равно ли е осъден на щрафбат?

Като се има предвид необходимостта от постоянно попълване на армията, през годините на войната отлагането на изпълнението на присъдата, въз основа на член 28 от НК на РСФСР, започна да се използва широко. В приложената към нея бележка се посочва, че присъда, която във военно време осъжда военнослужещ на лишаване от свобода без загуба на права, може да бъде отложена до края на военните действия, докато самият военнослужещ е изпратен в действащата армия. Това става основа за още две решения на Червената армия.

На 8 януари 1942 г. пленумът на Въоръжените сили издава решение за изпращане на висящи дела срещу лица, призвани в Червената армия, до военния трибунал по мястото на служба на обвиняемите. Това решение се основава на Указа на ПВС на СССР „За промяна на юрисдикцията на военните трибунали“ от 13 декември 1940 г., който позволява всички случаи на престъпления на военнослужещи, както и на военнослужещи по време на военно обучение, да бъдат предадени на трибуналите, независимо от члена на НК, който квалифицира престъплението. И ако към момента на влизане в сила на присъдата за лишаване от свобода осъденият вече е бил призован в армията, тогава съдът, постановил присъдата, може да спре нейното действие по член 28 от Наказателния кодекс.

Също на 22 януари 1942 г. Върховният съд на СССР издава постановление за прилагането на този член към военнослужещите, осъдени за престъпление за срок не повече от две години. Така Върховният съд преценява, че осъждането за такъв срок не е пречка за наборна служба или мобилизация. Тоест, ако съдът осъди такава мярка за наказание, тогава влиза в сила член 28 и осъденият отива да служи в Червената армия.

Забавянето на изпълнението на присъдата дава възможност на Червената армия да измие петното на осъдените. През годините на войната е в сила постановление на ПВС на СССР за премахване на съдимост от лица с валидна отсрочка, които са се доказали като "верни защитници на Родината". Фактът, че боецът има криминално досие обаче много условно и дори му позволява да носи значката на гвардеец. И така, на 31 май 1942 г. командирът на 26-та гвардейска стрелкова дивизия отбелязва в доклада си, че според резултатите от проверката на личния състав и пристигналото попълване са идентифицирани 447 осъдени и само 258 от тях не могат да бъдат оставени на служат в гвардейските части.

Самият факт, че член 28 се прилага за осъдените от началото на войната, предполага, че дори в този статут войниците на Червената армия са били в части наравно с тези, които не са криминално проявени. Ситуацията се променя със заповед №323 на НКО от 16 октомври 1942 г., според която всички военнослужещи, осъдени от военни трибунали с използване на условна присъда, трябва да бъдат изпратени в наказателни части за период от 1-3 месеца. А снемането на свидетелство за съдимост от тях е следвало да се извърши по общ ред по искане на началника на наказателното или военното поделение, където осъденият е пристигнал след освобождаването му от наказателните части.

Митът си остава мит

По време на войната около 1 милион затворници са освободени с укази на ПВС на СССР и постановления на Държавния комитет по отбрана, някои от тях са призвани в армията. В доклада на Наседкин Берия има цифра от 975 хиляди освободени, прехвърлени в Червената армия през 1941-1944 г., включително осъдени, които вече са излежали присъдите си. Това предполага, че в армията не са взети затворници, а освободени лица, които не са били лишени от права. Тоест свободни съветски граждани, които могат да изпълнят воинския си дълг.

Същото може да се каже и за лица, които преди това са били лишени от правата си, но са им възстановени от април 1943 г. По този начин бившите затворници, привлечени в армията, се бият в части наравно с останалите съветски военнослужещи.

Много от тях на фронта показват доблест и смелост, за което са наградени с ордени и медали. И такива бивши затворници като Алексей Оставнов, Иван Сержантов, Владимир Бреусов и Александър Матросов са удостоени със званието Герой на Съветския съюз. Всичко това свидетелства, че те са пълноправни граждани, които защитават родината си.

Заслужава да се отбележи, че голям брой хора, освободени с укази през 1941-1942 г., се присъединиха към редиците на Червената армия преди появата на наказателни части в нея. Въпреки това, със създаването им, заповедите на НКО, регламентиращи дейността им, не препоръчват да се запълват кадрите с бивши затворници. Това се доказва и от споменатата Заповед №323, която разпорежда военнослужещите, осъдени от военен трибунал с условна присъда, да бъдат изпратени в наказателните части. Така от цитираните документи става ясно, че на фронта не е имало наказателни батальони със затворници от ГУЛАГ и подобно твърдение е мит.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?