/Поглед.инфо/ Западът продължава да изостря ситуацията около оръжията за масово поразяване. Генералният секретар на Северноатлантическия алианс направи важно изявление. Прочетете какво предложи той.

Не е минал и ден

В интервю за британския „Телеграф“ Йенс Столтенберг обяви плановете на НАТО да увеличи дела на ядрените оръжия в състояние на пълна бойна готовност. Това, каза той, вече се обсъжда.

„Няма да навлизам в оперативни подробности за това колко ядрени бойни глави трябва да бъдат в бойна готовност,  но трябва да се консултираме по тези въпроси и ние го правим“, подчерта той.

И поясни: целта на НАТО е „свят без ядрени оръжия“. Но докато ги има, трябва да се поддържа готов.

Кремъл сметна това изявление за ескалация на напрежението.

„Това, което каза г-н Столтенберг, явно не се вписва в контекста на същата декларация, която беше приета предния ден в Швейцария и която не всички подписаха, в която също се казва, ако не се лъжа, за недопустимостта на подобна реторика“, каза прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

Самият Путин по-рано посочи, че Москва никога не е била инициатор на ядрена ескалация и всички мерки, предприети от Кремъл, са ответни.

Не само Русия и Китай

Сред заплахите Столтенберг посочи освен Москва и Пекин – като обясни, че Китай активно увеличава своя ядрен арсенал, който според негова оценка ще достигне хиляда бойни глави до следващото десетилетие.

"А това означава, че в не много далечно бъдеще НАТО вероятно ще се сблъска с нещо, което не е виждано досега, а именно два потенциални противника с ядрени оръжия. И разбира се, това има последствия", заключи той.

Ако погледнете наскоро публикувания доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ), се оказва, че не само Москва и Пекин укрепват ядрения си потенциал.

„Съединените щати, Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел продължиха да модернизират своите ядрени арсенали, като някои разполагат нови оръжейни системи“, се казва в него.

Според СИПРИ сега в света има 12 121 ядрени бойни глави, 9 585 са в готовност.

„Въпреки че общият брой на ядрените бойни глави продължава да намалява с премахването на оръжията от Студената война, за съжаление продължаваме да виждаме нарастване на броя на разгърнатите системи от година на година“, каза директорът на института Дан Смит. „Тази тенденция изглежда продължава и вероятно ще се засили през следващите години."

СИПРИ потвърждава, че Китай е най-активен в тази област, но останалите членове на така наречения ядрен клуб не си губят времето. По-специално Великобритания планира да увеличи запасите си от бойни глави от 225 на 260. Франция продължава да работи по проект за подводница с ядрени балистични ракети от трето поколение и създава нова крилата ракета с въздушно изстрелване.

Това пряко засяга Русия: когато Кремъл обяви спирането на СТАРТ III, една от основните цитирани причини беше, че споразумението взема предвид оръжията на Москва и Вашингтон, но не и на американските съюзници - Лондон и Париж.

Индия и Пакистан също изграждат своя арсенал. В същото време Делхи все повече, както се отбелязва в доклада на СИПРИ, прави това с поглед върху Китай, инвестирайки в оръжия с голям обсег.

Основните опасения на експертите обаче са свързани с ескалацията на конфронтацията между Русия и САЩ около Украйна: Москва и Вашингтон притежават 90 процента от общите запаси от ядрени оръжия.

„Не сме виждали нещо подобно от времето на Студената война“, каза Уилфред Уанг, директор на програмата за оръжия за масово унищожение на СИПРИ. „Но само преди две години лидерите на петте големи ядрени сили потвърдиха съвместно, че „ядрена война не може да бъде спечелена и не може да бъде започната.

Трудна модернизация

Въпреки това, бравурната реторика на Запада изглежда по-малко заплашителна, когато става дума за реална модернизация на оръжията. По-специално, цялата ядрена триада на Съединените щати е изправена пред трудности.

Най-очевидните проблеми с междуконтиненталните балистични ракети. Сегашните силозни „Минитмен III“, въведени в експлоатация през 70-те години на миналия век, бързо остаряват. Зачестиха неуспешните тренировъчни стартове. Поддръжката става все по-скъпа: вече 482 милиона долара годишно. Очакваше се те да бъдат заменени от междуконтинентални балистични ракети „Сентинел“ до май 2029 г., но през 2023 г. срокът беше отложен с една година, след което в Конгреса започнаха да говорят за възможно закриване на програмата. Поради увеличение на разходите - от 96 милиарда долара на 117.

Със стратегическата авиация също не е лесно: новият B-21 „Райдър“ засега съществува само в един екземпляр (от планираните сто) и се изпитва. Гръбнакът на ядрения авиационен флот все още е Б-52, който се задвижва от модерни двигатели. Тези самолети са в експлоатация от 1955 г. и Пентагонът не изключва възможността те да отбележат стогодишнината си в експлоатация.

По-лесно е със стратегически подводници. Сегашните подводници от клас "Охайо" ще бъдат заменени от подводници от клас "Колумбия". Те ще получат тристепенните БРПЛ „Тридент II“, приети на въоръжение през 1990 г. Въпреки че и тук има изоставане от графика и раздут бюджет.

Нещата са много по-лоши във Великобритания, отколкото в САЩ. През февруари ракета Д5, изстреляна по време на тест от атомната подводница „Вангард“, падна на метри от подводницата. Министърът на отбраната Грант Шапс беше на борда.

Думите на Столтенберг обаче не трябва да се разглеждат като политически приказки. Подценяването на готовността на Запада за ескалация може да доведе до тежки последици за целия свят.

Превод: В. Сергеев