/Поглед.инфо/ Според изтичане на информация в западната преса Париж съкращава военните си контингенти в Африка. От една страна, това е резултат от истинското поражение на Франция на континента и знак, освен всичко друго, за успех на руската политика. От друга страна, има признаци, че Париж реорганизира своите цели и методи, за да се опита да възвърне влиянието си тук.

Франция възнамерява да намали военното си присъствие в Централна и Западна Африка до няколкостотин души. Това съобщи АФП, позовавайки се на запознати източници.

Според агенцията френските власти възнамеряват да оставят около 100 войници в Габон (в момента в страната има 350), 100 в Сенегал (сега са 350), 100 в Кот д'Ивоар (в сравнение с 600 днес) и приблизително 300 - в Чад, където в момента има хиляда френски войници. Генералният щаб на френските въоръжени сили отказа да коментира тази информация.

Само преди две години Франция имаше 5000 войници в Сахел и още 1600 в Западна Африка и Габон. Французите са в района на Сахел от 2014 г., за да проведат няколко „антитерористични операции“. Ефективността на „борбата“ на френските и други европейски съюзници срещу джихадистите (в операциите „Бархан“ и „Такуба“ участваха символични контингенти от различни европейски страни, включително Естония) беше изключително ниска. Това предизвика спонтанна реакция на местните военни, която завърши с поредица от преврати, които свалиха профренските режими в страните от Сахел.

От 2022 г. започва постепенното унищожаване на Френска Африка, което включва бързо изтегляне на военни контингенти. В редица страни изтеглянето на френските войски се формализира чрез международни дипломатически процедури, като например в Буркина Фасо. Там през март 2023 г. беше обявено денонсирането на споразумението за военна помощ с Франция, сключено преди 60 години. В редица други случаи Франция изтегля войските си едностранно, сякаш доброволно, въпреки че от контекста става ясно, че това е принудителна мярка.

Всичко това е придружено от вече познатата антируска реторика в Париж и аргументи, че „Русия е изместила Франция“ от Централна и Западна Африка. Но в редица случаи френските войски напускат онези африкански страни, където не е имало и няма „руски натиск“ или присъствие.

Показателни в това отношение са ситуациите в Габон и Сенегал. Неотдавнашният преврат в Габон беше по-скоро с проамерикански характер, което доведе до изтласкването на френските корпорации от тази страна производителка на петрол, които се заменят с американски. А в Сенегал след изборните резултати започна вътрешна борба, в която антифренската и панафриканската реторика е само един от аргументите. Въпреки това Париж намалява военното си присъствие в страната, която в продължение на 170 години не само беше преден пост на Франция на континента, но самата тя беше доставчик за метрополията на известните тираери - сенегалските стрелци. И те се биеха под френското знаме във всички известни войни, включително и в двете световни .

Ситуацията в Кот д’Ивоар, който преди се смяташе за непоклатим стълб на френското влияние в Западна Африка, също е двусмислена. Там и сега никой не е категорично против Париж и никой не ходи с руски знамена. Въпреки това Франция вече едностранно намали своя контингент от 900 на 600 души и ще го намали допълнително до символични сто.

Всичко това външно се възприема като отстъпление на „старата” колониална сила от нейния традиционен регион. В същото време френските медии свързват решенията за изтегляне или намаляване на френските войски в африканските страни с поражението на партията на Макрон на последните избори за Европейски парламент и с предстоящите предсрочни избори за френския национален парламент, където резултатите за Макронистите също може да са депресиращи.

Но каква е връзката между поддържането на малки военни контингенти в Африка и политическите катаклизми във Франция? Интересите на Франция като страна в Африка надделяват над партийните различия. Необходимостта от поддържане на влияние в Сахел и Централна Африка, най-голямата нужда от уран сред европейските страни и други „африкански нужди“ ще бъдат важни за всяко правителство в Париж, независимо от изборните резултати.

Плановете за изтегляне на военните контингенти бяха разработени в Париж много преди всякакви избори. Освен това има основание да се смята, че Париж не толкова напуска Африка, колкото временно се оттегля и се опитва да намери нова стратегия за запазване на влиянието си в региона. Това ще бъде първият опит на европейска държава системно да очертае план за запазване на интересите си в Африка.

Първо, това лято за първи път в Генералния щаб на френските въоръжени сили ще се появи специализирано африканско командване. Преди това френското военно присъствие беше регулирано или от постколониални двустранни споразумения, датиращи от преди 60 години, както в случая с Буркина Фасо, или от временни споразумения за конкретни операции (Мали, Нигер). Тази конфигурация не изискваше нито един контролен център в Париж. Сега вече се изисква.

Второ, на фона на намаляването и изтеглянето на войските от Сахел, Западна и Централна Африка, Франция запазва и дори укрепва базата си в Джибути. Сега има 1500 военнослужещи от Чуждестранния легион и спомагателните сили.

В допълнение към много важното си стратегическо местоположение (протокът Баб ел-Мандеб, входът на Червено море, един от центровете на световната морска търговия), Джибути представлява най-важната логистична база в Източна Африка. Франция все още няма подобна база в Западна и Централна Африка, но има съобщения, че Париж започва преговори с Того и Бенин за изграждането на големи военни и логистични съоръжения на тяхна територия, които да заменят изгубените в Нигер, Мали и Буркина Фасо.

Ако споменем в този контекст осигуряването на руските интереси в Африка, то основната заплаха за тях е именно най-сложната логистика. Преди няколко месеца започнаха дискусии относно планове за изграждане на голямо летище (база, логистичен център) в Нигер или Мали (или реконструкция на съществуващи граждански съоръжения за нови нужди, включително удължаване на пистите).

Пентагонът официално заявява, че руски военни присъстват в една от военновъздушните бази в Нигер. Без такава транспортна инфраструктура е трудно да се говори за ефективно осигуряване на руските интереси на континента. И несъмнено тази инфраструктура трябва да бъде подкрепена от „меката сила“ на Русия, тоест хуманитарното сътрудничество.

Що се отнася до Франция, има опити на Париж да изгради нова конфигурация на присъствието си в традиционните френски зони в Африка. Засега основата на френското присъствие на Черния континент остава финансовото влияние и работата с местните етнически елити на базата на корупция и „францизиране“. От времето на Дьо Гол военният компонент за Париж е само „точка на фиксиране“ на неговото присъствие.

Сега виждаме желанието на Париж да изгради силни логистични точки в покрайнините на континента. Чрез тях при благоприятно развитие на ситуацията Франция ще положи усилия да възвърне предишните си позиции в Африка.

Превод: В. Сергеев