/Поглед.инфо/ Революция или традиция? Въпросът се поставя по съвършено различен начин.
Обичайно тези два термина – революцията и традицията съществуват съвместно в опозиция. Традицията предполага продължението на това, което е било, нещо консервативно. Самата дума „традиция“ е образувана от думата tradire – „пренос“. Ние прехвърляме най-ценното от поколение на поколение. Затова и някои ценностни установки остават неизменни.

Революцията е радикална промяна, пълно преразглеждане, събаряне на ценностните системи. Робите стават господари, господарите – рови, унижените и оскърбените започват да унижават и оскърбяват.

Днес ние наблюдаваме интересен момент: традицията или консерватизмът, не са сами по себе си разбираема работа. Ние не можем да запазим всичко, което е било в миналото, и да пренесем всичко, което е било, в бъдещето. Ние правим отсяване, избор: нещо смятаме за ценно, а друго за второстепенно. Но кое именно?

В самия процес на традицията може да се прокрадне елементът на движението. Да си представим, че в даден момент сме решили да не запазваме нещо принципно важно и да предадем в бъдещето нещо второкласно. Кой решава това? Самият човек.

Консерватизмът и традицията – това не е инерция (иначе бързо бихме загубили всичко). Традицията е усилие. Защото, за да предадеш нещо, трябва добре да разбираш що е наистина ценно и съществено. Ако не полагаме усилия, то основното се губи. Тогава традицията и консерватизмът се оказват на ужким.

Като пример хората забравят бог, но постоянно говорят за спорта. Някой е променил традицията – запазвайки съветските гребци, но забравяйки за църквата, бог, иконите. Или друг пример – от миналото са взели спорта като ценност, а социалната справедливост (основна ценност в сравнение със спорта), я оставят. Поставяйки спортистите наравно със светците е преструвка и разрушение на ценностните системи. Това е и революцията.

По този начин революцията като преоценка на всички ценности може да се случи вътре в традицията. Ако ние не сме в състояние да отговорим що е първостепенно, що е второстепенно, ако йерархията е разрушена в процеса на консерватизма и традицията, то се случва пълзяща революция. Тя вече е осъществена.

Революцията се случва, не когато Ницше казва, че бог е мъртъв. Това е произнесено още в Новото време, когато бог и представата за божествения космос започва да се заменя с представата за материалната вселена. Ето тогава убиват бог. А Ницше просто обръща внимание на това.

Революцията се случва по-рано, отколкото забелязват това. Всъщност и Октомврийската революция, и крушението на Империята се случват значително по-рано. Тя рухва вътрешно, защото загубва това, което е трябвало да предава. Славянофилите обръщат внимание на това и се опитват да я спасят.

Консервативната революция е това, което славянофилите, евразийците и другите предлагат. Това е съзнателно, активно, агресивно, разклащащо из основи завръщане към това ценно, което не предаваме, не запазваме в традициите.

Традиция или революция? Въпросът не стои така. Въпросът е как се провежда традицията и как революцията. Традицията не е инерция, а усилие. И изборът е много сложен, тънък. Ако си предал правилното – това е традиция, ако си предал „спорта“ – ти фактически си осъществил революция и си поставил на мястото на първостепенното нещо второстепенно.

Ако запазваш и предаваш не това, което трябва, ти не си консерватор, а разрушител. Но, ако искаш да извършиш консервативна революция и смяташ, че е забравено нещо важно и не искаш да носиш опита на погрешното вчера – то може да отстъпиш назад.

Въпросът стои така: или ще има разрушаващ консерватизъм, който предава инерция и превръща всичко в преструвка (именно и това се случва: настоящият консерватизъм е инертен, настоящият доминиращ патриотизъм – също), или революционен консерватизъм. Ако той не е революционен, той е още по-лош от простото разрушение, защото маскира нихилизма под съществуващите тенденции.

Консервативната революция в Русия ще се проведе. Тя е неизбежна според логиката на случващото се, иначе Русия просто няма да я има.

Превод: Поглед.инфо