/Поглед.инфо/ На фона на влошаващото се социално-икономическо положение в страната гласовете на „либералните икономисти“ отново зазвучаха силно. Идеологическите наследници на Егор Гайдар и „приватизаторите“ на „светите 90-те“. Епидемията от коронавируса, или по-точно избраните мерки за ограничаване на разпространението му, доведоха до рязко намаляване на икономическата активност.

Какво предложиха днес идеологическите наследници на Гайдар?

Буквално - господата Акиндинова, Вюгин, Гимпелсон, Гурвич, Гуриев, Иноземцев и Сонин, в отговор на икономическите последици от „борбата с коронавируса“, предлагат да се изплати на населението към 6% от БВП (тоест над 6 трилиона рубли), покрити от държавен заем на Банката на Русия. (Доклад на Фондацията за либерална мисия „Коронакриза 2020: какво ще се случи и какво да се направи“). Предлага се да не се посяга на независимостта на ЦБ и на либералния режим за обмен на валута.

Г-н Кудрин ги повтаря, по-цинично и пряко приканва руското правителство да вземе заем дори не от Централната банка, а незабавно да заеме въпросната сума от търговските банки. Забележете - не от огромното неизползвано салдо по сметките на държавата и дори не от Националния фонд за благосъстояние, където “са арестувани” всички инвестиции, не осъществили се в руската икономика през последните години. Не! Именно да се тегли кредит. Под лихва.

Всичко изглежда много красиво. Важно е обаче да разберем какво ще се случи всъщност.

1. Задълженията на държавата към Централната банка неизбежно ще придобият процент, равен поне на текущия лихвен процент на ЦБ (6%). Дори Централната банка да я намали до поне 4%, за което няма предпоставки, това ще създаде публичен дълг на Русия, нарастващ няколко пъти по-бързо, отколкото в другите големи икономики в света.

Например: Частните банкери (Федералният резерв) дават заеми на САЩ при около 1% лихва. Въпросът тук е просто в математиката - огромният държавен дълг става невъзможен за обслужване дори при сравнително малки проценти. Следователно на Запад държавните ценни книжа с толкова високи проценти са налични само в страни като Гърция и Украйна, а краят там вече е настъпил или е близо. Дълг от 6% от БВП или 20% от федералния бюджет на Русия никога не може да бъде погасен - той непрекъснато ще се прехвърля в бъдеще, с бързо увеличаване на размера на лихвата.

2. Неизбежната част от тази примитивна "многоходовка" е дълговите задължения на руската държава да станат конвертируеми на финансовите пазари, включително на международните. В името на такъв пряк метод за унищожаване на руската икономика със сигурност ще бъде постигнато дори достатъчно смекчаване на санкциите, за да може руските кредитни облигации да намерят чуждестранни купувачи. Тоест, Русия трябва да стане задлъжняла пред международните кредитори! Пред световните банкери, което ще доведе до загуба на суверенитет за много бързо време. Грубо казано, да превърнем Русия в Украйна във всеки смисъл.

От момента, в който дългът на Русия премине в ръцете на световните банкери, кризата ще стане необратима и може да бъде преодоляна единствено от мащабен шок в духа на Октомврийската революция от 1917 г. или от не по-малко мащабна и разрушителна световна война. Тъй като дългът на Руската федерация, създаден от въздуха за огромна сума, ще се окаже у „добросъвестните купувачи“, той ще нараства бързо и ще бъде невъзможно да се анулира.

Какво ще се случи след това?

3. При изпълнение на предложенията на либералите руската икономика ще продължи да стагнира. Защото действията на държавата САМО по скромните (в сравнение с предишни доходи) плащания на гражданите, вместо да възстанови инвестиционния цикъл и икономическата активност в страната, ще доведат до стагнация на производството и ускорено повишаване на цените.

4. В същото време натискът отвън рязко ще се увеличи в посока на изоставяне на антиглобализационния курс на страната, в посока на бърза приватизация на всичко, което остава под държавен контрол (спомнете си какво прави Зеленски сега - той ще продаде всичко, което все още не е продал от държавна собственост и природните ресурси).

5. Политическата система на страната ще бъде изцяло под контрола на външните сили чрез механизъм, подобен на събитията в Бразилия през 2015 - 2019 година. След 10 години вече няма значение дали Крим е върнат на Украйна, или пряко под контрола на САЩ и НАТО, или страната е в такъв стадий на разпад, че е въпрос на близко бъдеще.

6. Ще дойде самият „край на историята“, който Франсис Фукуяма побърза да обяви през 1992 г. Не само за целия свят, но и за по-голямата част от руските граждани, за които събитията от поредния крах на държавата ще се превърнат в окончателен апокалипсис.

Решението, предложено на ръководството на Русия от групата либерали - по отношение на катастрофалния характер на техните последствия, може да се сравни само с въвеждането на златната рубла през 1897 година. Именно в това се крият истинските, най-големи причини за сложната социално-икономическа ситуация в Русия преди Първата световна война. Дори и да я нямаше тази война - в Руската империя щеше да настъпи революция и да се разпадне почти в същите години, между 1917 - 1920. Последиците от въвеждането на златната рубла и склонността на върха на страната към чуждестранните финансови интереси биха я доубили гарантирано.

Тогава решението за въвеждането на златната рубла е внимателно подготвено от група служители - тогава либерали, свързани с международни финансови интереси и на първо място от Вите. И също така, както днес, либералите взеха решение, което уж се основаваше на необходимостта да се преодолее трудната икономическа ситуация, която се развива около серията кризи на свръхпроизводство и банкови фалити от 1890-те. Днес само историците ще си спомнят за икономическите сътресения на Руската империя от онова време. Но никой няма да забрави предложеното от либералите  с дадено съгласие от току що качилия се на престола император Николай II. Това е златната рубла и системата от постоянни чуждестранни заеми, като средство за осигуряване на нарастващо парично обръщение и новите инвестиции в страната с бързо нарастващо население и бавно растяща промишленост.

Тогава от нищото се ражда колосален и бързо нарастващ външен дълг на Русия към чуждестранни частни банки. Характерно е, че това се случва въпреки постоянния голям търговски излишък в полза на Руската империя. Железниците са строени с руски ръце с руски материали на руска територия, но с чужди златни заеми.

Последният руски император вярва на агентите на собствениците на световните пари - съгласява се с въвеждането на златния стандарт в предложената форма. Не е поискал да разбере най-важния икономически въпрос. И това струва скъпо на Русия, която изпада в катастрофата на 1917-1920 година.

Но да се върнем към настоящата, смутна 2020 година.

Възниква въпросът: има ли алтернатива на дълговото робство, което либералите отново налагат на ръководството на страната?

Съществува алтернатива на икономическата и политическата катастрофа, предлагана от последователите на Гайдар.

Силно се надяваме публичната демонстрация на либералите на подобни възгледи да принуди руското висше ръководство да признае опасността, да умиротвори разрушителната част на елита и да насочи страната към просто решение на икономическите проблеми, което е изпитано в десетки страни и в много исторически епохи.

Държавата трябва да си възвърне контрола върху паричната система и да започне да контролира преките и кредитните емисии на пари в страната.

Това няма да премахне свободата на предприемачество и защитата на частната собственост. Това ще поддържа свободен обмен на рублата за всичките нужди на износа и вноса и реалния сектор като цяло. Това няма да изисква намаляване на политическите права и свободи, повече авторитаризъм от какъвто и да е вид или близостта на страната с външния свят.

Основата на икономическата мощ във всяка съвременна страна е отговорът на въпроса кой създава новото парично предлагане в страната. В САЩ всички нови пари се създават от непрозрачен клуб от големи банки, които формализират действията си през „прозореца“ под формата на Федералния резерв. Засега само статутът на долара като резервна валута  и останалата военно-политическа сила на САЩ  спасяват тази система от колапс.

В Германия, Холандия и Скандинавия в по-голямата си част новото парично предлагане се създава чрез същите частни банки, но в същото време остава значителен дял от общински и поземлени банки, чиято кредитна политика е подчинена на интересите на развитието на конкретни области на страната. Въпреки че тези банки създават не повече от една трета от новите заеми - това е достатъчно, за да направи тези държави най-проспериращите в Европа и света през последните 30 години. Механизмът на еврото и ЕЦБ допринасят за притока на икономическа активност и благополучие на населението от страни, в които няма такива банки, към гореспоменатите проспериращи страни. С ниските разходи за отбрана, компактното население и вече изградената инфраструктура през последните десетилетия - дори една четвърт или една трета от създаването на ново парично предлагане в публичния банков сектор е достатъчно за приемливо развитие на страната.

В Япония новите заеми са повече от половината създадени в триъгълника на отношенията между Министерството на финансите, Японската национална банка и Японската поща като най-голямата държавна банка в страната. За разлика от ситуацията в Съединените щати - по-голямата част от дълга на Япония е дългът на държавата към себе си.

В Китай новите заеми се създават от "частния" банков сектор и всички изисквания на международните финансови институции се спазват формално, но четирите най-големи банки в страната са под държавен контрол. Следователно, издаването на повечето от заемите в Китай (което означава създаването на по-голямата част от новото парично предлагане в Китай) е подчинено на приоритетите на държавата и обществото като цяло. И за 23 години паричното предлагане M2 на Китай нарасна 18 пъти - с инфлация почти винаги под 4% и бърз икономически растеж. Именно така Китай се превърна в икономическа суперсила.

Русия трябва да намери свой собствен държавен контрол върху създаването на новото парично предлагане, над инвестициите в инфраструктура и развитие и над ценовата и валутна стабилност. И тогава - с огромните ресурси на страната, търговския излишък, официалния фокус на политическата система на страната върху запазването на независимостта и увеличаването на просперитета - ще очакваме поне две десетилетия бърз растеж от 8 - 11% годишно и решаване на всички належащи проблеми на руското общество. Нашият собствен път означава определена комбинация от инструменти, които формално ще изглеждат точно за онези самите световни банкери, за „господарите на парите“, не по-лоши от Китай, Япония или Северна Европа, но ще изпълнят нашите вътрешни икономически и социални задачи.

Истерията около коронавируса ще приключи след 2 месеца както у нас, така и в по-голямата част от света.

Нищо не пречи на руското ръководство да обяви настоящата икономическа ситуация за изключително трудна и да изисква спешни и извънредни мерки.

И какви мерки, в каква последователност трябва да бъдат приложени, ще опишем в следващата си публикация.

Подготвили сме цялостна икономическа програма.

Нарича се: Курс към благополучие.

Превод: В. Сергеев