/Поглед.инфо/ Най-критично е отношението към чуждите мигранти в Русия сред московчани. Това е добре известен факт, който се обяснява преди всичко с факта, че именно в столицата има най-много имигранти (включително нелегални) от бившите съветски републики, предимно от централноазиатските. Няма отделни скорошни проучвания за Москва, но най-вероятно те не се различават много от общоруската извадка и според нея се оказва, че 70% са за затягане на законодателството за миграцията, повече от 60% са с отрицателно отношение към големия приток на мигранти от Централна Азия, а повече от половината - против даването им на руско гражданство.

Ето защо мнозина бяха толкова изненадани от резултатите от проучване, публикувано наскоро от Института за демографски изследвания на Руската академия на науките. „Това е специално проучване, поръчано от лобисти за внос на мигранти – за да покаже, че мигрантите са по-добри от московчани!“ - възмутени са от резултатите му. Разбира се, демографите са анкетирали само хиляда души на възраст 18-45 години от Москва, Московска област и мигранти от четири централноазиатски републики - така че, ако желаете, можете да поставите под въпрос резултатите от проучването. Но ако не търсите уловка и погледнете обективно числата, тогава всички ще спечелят повече - преди всичко самите московчани, както и цяла Русия.

Демографите се интересуваха от скалата на ценностите на респондентите - и се оказа, че тя се различава значително сред московчаните и централноазиатските мигранти. Не за всички позиции, разбира се: например желанието „да живееш в мир, да се чувстваш сигурен и да не изпитваш заплаха от насилие“ е важно за 29% от московчаните и 30% от мигрантите, докато желанието „да бъдеш богат, за да не си отказваш нищо”, се оценява от 26,5% от столичаните и 25,6% мигрантите. Дори желанието да „имате интересна работа, която ви позволява да покажете своите способности и таланти“, което е характерно за 42% от московчани, е близо до 31% от мигрантите - разликата е голяма, но съвсем разбираема.

Но при сравняване на цялата скала от ценности се откриват сериозни различия. За московчани на първо място е „интересна работа“ (42%), а за мигрантите – силното семейство и добрите деца. Така смятат почти 57% от тях, а от столичани – едва 25. Разликата е огромна! И 42% от мигрантите искат голямо семейство - и само 17 процента от московчаните. Освен това това не е само мечта: във възрастовата група 18-25 години 14 процента от мигрантите вече имат деца, а сред жителите на московската агломерация - по-малко от осем.

И различията не свършват със семейните ценности. Уважението от другите се смята за ценност от 35% от мигрантите и само девет процента от жителите на столицата. За 27% от хората от Централна Азия и 15% от московчаните е важно да се живее в истина, съвест, справедливост. Желанието за Бог и спазването на заповедите е посочено като ценност от 20 процента от мигрантите и четири процента от московчаните.

Тоест разлика между средноазиатския мюсюлмански начин на живот и руския столичен ли виждаме? В края на краищата ценностите се определят от традициите: според същото проучване националните и етническите традиции са значими за 80% от мигрантите и 64 процента от московчаните, а религиозните - съответно за 74 и 43. И не се ли оказва, че средноазиатските мюсюлмани са по-добри, по-чисти и имат повече деца от руските московчани, тоест те са бъдещето? Затова ли московчани искат да ограничат миграцията - защото са станали индивидуалисти, а и се чувстват застрашени от конкуренцията?

Тук веднага трябва да разделим две напълно различни теми - заплахата от изместване на коренното население от пришълците и ценностните различия. Нашествието на чужди, от чужда култура и страна мигранти (няма значение дали гастарбайтери или бежанци) не се приветства от никой народ по света - от Япония до Мароко. Дори изкуствените нации (САЩ, Бразилия и прочее), съставени от смесица от различни мигранти, не са доволни от притока на голям брой нови мигранти - да не говорим за такива големи независими нации като руснаците.

Недоволството на московчани от мигрантите дори не се дължи на различията в културите и езиците, а на факта, че никой народ няма да се съгласи да промени начина си на живот в името на друг (а в случай на масова миграция, постепенна промяна в начинът на живот става неизбежен). Средноазиатските мюсюлмани не са по-лоши или по-добри от руснаците - те просто са различни. И те имат своя собствена родина, която, между другото, руснаците по едно време им помогнаха да развият в рамките на общата държава, а след това, след разпадането й, бяха принудени масово да напуснат домовете си.

Тоест руснаците - включително московчаните - искат да запазят своя бит, култура, език на своята земя. И затова имат пълното право да ограничат миграционния приток, както сметнат за необходимо и правилно. Тук не може да има възражения, но тогава започва втората тема.

Мюсюлманите от Централна Азия не отиват в Русия да работят заради добър живот - в Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан има малко работа и много проблеми. Но в същото време те са запазили по-добре традиционното общество - оттам и желанието за справедливост, и желанието за уважение от другите, и многодетността. Но точно това искаме да укрепим в руския народ, това ще ни помогне да възстановим силата и самочувствието си. Така че не трябва ли да се поучим от централноазиатските мигранти на единство и любов към децата?

Не, това е просто невъзможно - защото трябва да се учим от собствения си руски опит и принципи. Ислямският начин на живот на киргизи, узбеки и таджики не е по-лош или по-добър от руския, но е различен, базиран на хилядолетния опит в живота на народите от Централна Азия. Руснаците създадоха своя цивилизация – православна, имперска, съветска. Средноазиатските народи също са станали част от нея навремето, запазвайки своята идентичност. За руснаците идеалната ситуация би била народите от Централна Азия да развиват собствените си страни – в съюз и сътрудничество с Русия, оставайки в нашата геополитическа и отчасти дори цивилизационна орбита. И самата Русия сама да може да осигури своя растеж и развитие, възстановявайки своите ценности (не „традиционни“, а единствените възможни), умножавайки своя народ. И тогава се оказва, че нашите ценности са близки, но са изразени на различни езици и в различни култури.

А за московчаните трябва да разберете само едно нещо - сред анкетираните от демографите жители на Москва и Московска област, поне една трета са московчани второ поколение. Абсолютното мнозинство са родените в столицата от други градове, дошли да я завладеят, или дори от други страни (включително такива, които изобщо не са руснаци). Тоест хора, които по начало са напуснали родния си град в търсене на „по-добър живот“ - тези, които са били откъснати от своя начин на живот, семейства, които са останали решени да се борят за място под слънцето. И за разлика от повечето трудови мигранти от Централна Азия, те не са дошли да печелят пари за семейството, изоставено в родината им, и не мечтаят да се върнат у дома - те са се отърсили (или са готови да се отърсят) от пепелта на малката си родина. Не ги обвинявам за това, но би било странно да очакваме от тях традиционна скала на ценностите.

Но Москва (ако говорим за жителите) наистина не е цяла Русия, а в Русия като цяло, с приоритета на ценностите, всичко е много различно. Много по-близо до това, за което говорят централноазиатските мигранти, временно живеещи в столицата.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.