/Поглед.инфо/ Чуждестранната преса продължава да обсъжда сценарии на преврат в Русия. Една от последните бележки по тази тема беше статия, озаглавена "Трудни времена в Кремъл: слухове за преврат в Русия" на турския T24. Авторът отново анализира обичайния набор от ужасни истории около падането на рейтинга на Владимир Путин, икономическата криза на фона на пандемията на коронавируса, борбата на „Кремълските кули“.

Защо така, защо руското правителство е толкова тормозено от чужди медии? Попитахме нашите експерти за това.

При всяка непонятна ситуация днес прозападните сили започват да „звънят“ за вероятността от държавен преврат в Русия“, казва Федор Бирюков, директор на Института за свобода, член на бюрото на президиума на политическия съвет на партия “Родина”.

Примерът с турския журналист е особено любопитен, тъй като именно Москва в близкото минало помогна на Анкара да се справи с реален опит за преврат в Турция. И много се съмнявам, че това трябваше да стане.

Но не само в Турция говорят за това.

Партенките за предотвратяване или предстоящ преврат в Русия днес са в основния поток на чуждите и дори местни медии. Но това говори само за глад на информация и политическа ангажираност. Често тези фалшификати сами се пускат от клановете на управляващия руски елит, за да надигнат вълна от държавна реакция и да се защитят преди всичко от конкурентите си в управляващата система”, допълни той

Като цяло превратът е възможен в нашия случай, ако политическата криза се засили. Има много причини: и коронавируса, парализиращ икономиката, и монопола на една партия в политическото пространство, и доминиращите либерални бюрократи в социално-икономическия блок на управление. Но в същото време са необходими още два важни съставни фактора: активна външна намеса и силен ресурс на улична опозиция. Към днешна дата тези експлозивни компоненти липсват.

Но това не отменя самият проблем: съмненията на масата от хората относно ефективността и компетентността на федералното правителство. Хората отдавна не се доверяват на регионалните власти. И този политически нихилизъм заплашва Москва. Както и доминирането във властта на либералните русофобски кадри, които са готови да действат като нови „лъже-Дмитриевци“, ако убедят Запада да предприеме решителни действия.

„На запад никак не харесват Путин и наистина искат той да си тръгне“, напомня Вадим Трухачев, старши преподавател в катедрата за чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет.

“Някои не го харесват в мюсюлманския Изток - в Турция, например. Така зад слуховете стоят преди всичко неговите недоброжелатели, сред които може би са прозападните руски опозиционни лидери, които бяха на власт. Свалянето на Путин (а именно „свалянето“, а не неговото собствено ранно оттегляне, да речем, на възраст 70 години или прехвърлянето на властта на приемник два до три месеца преди изборите през 2024 г.) изглежда фантастично. Той устройва мнозина да бъде на власт и е компромисна фигура между различните групи на влияние”, допълни той.

Авторът отбелязва, че равнището на подкрепа на Путин пада. Но то е повече от високо, а реална опозиция в страната няма.

Спадът на рейтингите заплашва, че “Единна Русия” може да загуби мнозинство в Държавната дума през 2021 г. Прозападната либерална опозиция може да стигне до там с резултат 5-6%. Руска националистическа партия може да се появи (ако има подходящи обстоятелства) или Либерал-демократическата партия ще се измести в тази посока. ПП “Справедлива Русия” може да се насочи към европейската социалдемокрация. Може да се появи партия на православните патриоти. Всичко това ще отслаби властта, но няма да я свали. Освен всичко това не означава преждевременно напускане на Путин. Максимумът е да не се номинира през 2024 година. Въпреки че тази номинация сама по себе си в никакъв случай не може да се счита за сигурна.

Главният редактор на списанието „Външноикономически отношения“ Максим Федоренко твърди, че се изпълнява триетапен план за отстраняване на Путин от властта. Западните санкции, падането на цените на петрола и ситуацията с коронавируса - това е първият етап. Това ще бъде последвано от изолирането на Путин и обявяването на извънредно положение, а след това и преструктурирането на вътрешната политическа система на Русия, за да се интегрира страната в световната икономика.

Това е от областта на фантастичната теория на конспирацията. Русия не е бананова република, така че външните сили не могат лесно да направят преврат. В Русия има прозападни сили, но най-горещите западняци имат изключително слаба вътрешна подкрепа. Описаното от автора може да се случи само в по-мека форма - идването на власт на по-удобен за Запада приемник, който декларира желанието си да подобри отношенията. Но той няма да търгува на руска територия, няма просто да приеме някакви западни ултиматуми. Освен това не бива да се отстъпва от факта, че в елита има мощна антизападна група, която няма да стои бездействаща”, смята той.

Един от водачите в “Изборский клуб” Виталий Аверянов наскоро твърдеше, че Путин предотвратява преврата на олигарсите. Възможно ли е?

“Изборский” клуб и неговите експерти са коренно антизападни (в по-голямата си част). И понякога преувеличават влиянието на „световното задкулисие“ и силата на „либералната кула“ на Кремъл. Разбира се, те разчитат на примера от времената на Горбачов и Елцин, но сега пак е различно време. Условните либерали на власт не са толкова силни, че да организират преврат. И Путин в много отношения също ги устройва.

Руските власти не са свикнали да говорят за всяко кихане вътре в себе си, оттам и многото слухове. Система, която се затваря пред един човек, има много недостатъци и с приближаването на оттеглянето на Путин въпросът за известно преразпределение на правомощията и ролята на институциите на властта (а не на отделни лица) ще застане ребром. Тази система постепенно се изтощава и прехвърлянето на правомощия за борба с коронавируса на управителите е една от проявите на това.

Реакцията на коронавируса варира в зависимост от региона, но в повечето случаи ограниченията изглеждат прекомерни. От друга страна, Русия не е сред лидерите по смъртност. Така че все пак са необходими някои ограничения като носенето на маски в препълнени помещения.

Политическият подем на Собянин е малко вероятен. Явно той не е достигнал тавана на кариерата си, но има твърде висок антирейтинг, за да бъде избран за държавен глава. А , и той вече е над 60. Мишустин все още е в полезрението, за да може да се говори за него като за сериозен наследник. Ще се види.

„На турските журналисти им е по-лесно да прогнозират преврат, тъй като през 2016 г. страната им имаше подобен сценарий“, смята Евгений Валяев, политически анализатор от Фондацията за развитие на институциите на гражданското общество „Дипломация на хората“.

Тогава революцията не се случи, но тези събития повлияха на вектора на по-нататъшното развитие на Турция, която започна да разглежда по-критично отношенията със Запада. За тях подобни събития, особено след Арабската пролет, не изглеждат фантастично. Следователно, размислите на турския наблюдател преминават през призмата на неговия мироглед. Също така си струва да се има предвид, че турското общество сега е отрицателно настроено към Русия. Това се дължи на факта, че официалната пропаганда пряко показва, че с Москва има два конфликта: в Либия и Сирия срещу Турция. В тази връзка статията на журналиста, че може да се случи преврат в Русия, трябва да угоди на турския читател.

Рейтингът на Путин наистина пада ...

Когато има дискусии за класирането на политиците, трябва да разберете, че няма единна методология за изчисляване на това число. Избирателен рейтинг или подкрепящ рейтинг, персонализирана анкета или не - има много видове изчисляването на рейтингите на политиците, следователно социолозите, особено ако работят по държавна поръчка, имат възможност да маневрират.

В Русия през последните 30 години не е формирано активно гражданско общество, чието мнение да е ръководно за политиците. Затова политиците не мислят много за рейтинга си, а и за репутацията си като цяло. Корпоративните ценности на затворения елит се оказват по-важни и обществените настроения са в тази парадигма на второстепенни роли. Докато тази ситуация не се промени, не трябва да преувеличавате стойността на нивото на подкрепа. Може да се предположи, че ако данните за подкрепа паднат дори до критични стойности, никой няма да говори за това публично, но в Русия няма достатъчно независими социологически служби. В този случай на преден план излиза общественото настроение на активното малцинство, което може дори да няма нищо общо с настроението на обществото като цяло. Ето защо виждаме неоправдан натиск върху руската опозиция, която уж не показва сериозни цифри, но все пак политическите технолози на Кремъл продължават да правят всичко, за да запазят рейтинга на опозиционните политици нисък.

Има ли някой от руските елити, който би искал да вземе властта?

Разсъжденията, че военните могат да вземат властта в Русия, не трябва да се приемат буквално. Дори министърът на отбраната Сергей Шойгу не е родом от военните, защото дойде на тази длъжност като цивилен. Разделението на елита на силовици и либерали трябва да се приема условно. Това се прави, за да се опрости разбирането на политическите процеси от масите. Самата политическа структура, дори в рамките на затворения елит, е разделена на много по-малки кланове и влиятелни групи, които могат да променят настроенията си в зависимост от новите обстоятелства.

Ако аргументите за клановата борба между силите за сигурност и либералите в елита могат да бъдат обяснени по някакъв начин, тогава твърденията за съществуващия подробен план за отстраняване на Путин от властта изглеждат толкова реалистични, колкото и "Планът Дълес". Изборът на външнополитически модел на поведение зависи не толкова от настроението в елита, колкото от настоящото състояние на нещата на външната арена. От 20 години виждаме различен Путин - този, който иска да бъде приятел със Запада, и този, който влиза в конфликт с него. Но този избор беше съставен от обективни показатели. Русия не може да счита Запада за свой основен партньор, тъй като съществува санкционен режим и разногласия по въпросите на световната сигурност.

Това изобщо не означава, че Русия спира контактите със западните страни. Ситуацията може бързо да се промени, защото Китай може да поеме първите роли на основния дразнител на Запада. Сред елита има хора, които биха искали да поддържат по-тесни отношения със Запада, а има и такива, които биха искали да имат по-близки контакти с Китай - това е нормална ситуация. Русия трябва да се опита да поддържа баланс.

Това не означава, че Русия напълно е загубила прозападната си ориентация. Това е трудно да се направи, тъй като исторически сме част от европейската цивилизация. Бих нарекъл избора между Европа и Китай фиктивен. С такъв избор ние по-скоро се опитваме да изплашим Запада, като спекулираме с хипотетичния си завой на Изток. Във всеки случай проектът "Северен поток-2" и руската помощ за европейските страни по време на коронавирусната криза показват нашата тясна връзка с Европа. Дори ругаенето със страните от Източна Европа изглежда като обмен на претенции в семейството, отколкото на външни хора, които са безразлични един към друг.

Съществуващото неразбиране на Русия и Европа се дължи по-скоро на нашия съветски период, когато дълго време бяхме откъснати от останалия свят. През това време се натрупаха много стереотипи, които трябва да бъдат преодолени. Но стереотипното мислене е част от човешкото мислене, това е опит за опростяване на света около нас. Търсенето на русофобия във всяко мнение за Русия, изразено на Запад, като цяло се превърна в основна цел на нашата агенция по външни работи, която не може да се счита за конструктивна работа.

Много политически коментатори се опитват да предадат някакъв допълнителен смисъл на буквално всяка дума, изречена в Кремъл. Когато Мишустин се разболял от коронавирус, той уж бил незабавно уволнен и се предричаше, че Белоусов ще стане номер две. Мишустин се възстанови и се върна на поста си и никой вече не обмисля този сценарий. Но това не означава, че коронавирусът не е повлиял на изравняването в рамките на руския елит. Политическата капитализация на Собянин ясно нарасна, той демонстрира своята ефективност в елита. Важно е да не се бърка това с рейтинга сред населението. Сред московчани е вероятно рейтингът на Собянин да е паднал през последните два месеца, тъй като мнозина са недоволни от продължителната карантина и объркване с контрола на достъпа. Но в елита Собянин изглеждаше като най-последователният мениджър, който демонстрира, че може да контролира и разбира какво прави. Много регионални лидери не се справиха с този стрес тест, така че е възможно да се предскаже продължаване на смяната на персонала между губернаторите и членовете на правителството.

Етапът, който ще последва премахването на карантината в страната, ще бъде много важен за властта и лично Путин. Процесът на преодоляване на кризисните явления ще се превърне в най-важното, от което ще зависи покачването или спадането на рейтинга на властта. Темите за конституционната реформа и още повече провеждането на отложения парад на победата ще стане абсолютно второстепенно за хората. Социално-икономическите въпроси излизат на преден план, темата за външната политика и идеологическия дебат ще отстъпят на заден план.

Превод: В. Сергеев