/Поглед.инфо/ Остават по-малко от две седмици преди санкциите на САЩ срещу Газпромбанк да влязат в сила на 20 декември - и те могат да имат историческо значение. С тези санкции Съединените щати могат да сложат край на половинвековното сътрудничество между Газпром и Европа: първите доставки на синьо гориво от СССР за Австрия започнаха преди 58 години - през 1968 г., и може да приключат през 2024 г.

През пролетта на 2022 г. с указ на президента на Руската федерация плащанията за руски газ за всички неприятелски страни бяха прехвърлени в рубли и плащанията станаха възможни само чрез Газпромбанк. Това беше фин отговор на западните санкции.

Според новия закон европейците не могат да изпращат евро и долари за газ на европейските филиали на Газпром (които бяха арестувани), а трябва да ги прехвърлят на Газпромбанк. И тази банка вече плаща в рубли с Газпром. От 20 декември обаче Газпромбанк ще стане токсична за европейците и без плащане Газпром ще бъде принуден да затвори крана.

Това, разбира се, не се иска нито в Европа, нито в Русия. Ето защо Унгария призова писмено Вашингтон да направи изключение от санкциите за извършване на плащания за руски суровини през Газпромбанк. За САЩ това е съвсем нормална практика. Такива изключения бяха издадени на редица руски банки, така че например американски компании да могат да купуват уран от Русия за своите атомни електроцентрали.

Европейците обаче едва ли трябва да очакват такава щедра стъпка от САЩ. Шансовете са близки до нула, защото изтласкването на руския газ от Европа е отдавнашна неприкрита мечта на Вашингтон. Те добре осъзнаваха последствията, когато наложиха санкции срещу Газпромбанк.

Дори датата на влизане в сила на санкциите - 20 декември - беше избрана неслучайно. Именно на този ден е следващото плащане на газ от Унгария. Да не говорим, че това е разгарът на отоплителния сезон.

Но не всичко е загубено. Русия също не иска да загуби премиум пазара на Европа и е готова да се бори за него. Президентът на Руската федерация подписа поправки към този пролетен указ от 2022 г., които разширяват възможностите за европейците да плащат за доставките на Газпром.

Първо, европейците вече могат да извършват плащания чрез трети страни. Тоест, в оставащите почти две седмици европейските купувачи ще трябва да намерят несанкционирана структура, която е готова да приеме долари или евро, да ги обмени в рубли и да ги депозира по сметка в Газпромбанк, за да плаща сметките за доставките на газ. Намирането на несанкционирана банка в наши дни не е толкова лесно, но все пак е възможно.

Второ, разрешени са схеми за взаимно уреждане. Има много опции, които можете да измислите тук. Например, когато долари и евро от европейски компании дори не влизат в Русия, за да платят доставките на синьо гориво. Европейският купувач на руски газ може да се съгласи за взаиморазчет - или, грубо, да извърши "бартер" – на валутите с един от руските вносители на всякакви китайски стоки.

Европеецът изпраща валутата на договорена китайска банка, а руската компания използва тази валута за закупуване на вносни китайски стоки (коли, дрехи, каквото и да е). И руската компания превежда рубли за същата сума в Русия в Газпромбанк по сметката на тази европейска компания за плащане на доставките на газ.

Номерът на схемата е, че с един изстрел се убиват два заека. От една страна, това помага на европейските компании да заобиколят американските санкции срещу Газпромбанк и да продължат да получават тръбопроводен газ от Русия. От друга страна, това помага на руските и китайските компании (и не само китайските) да заобикалят други финансови санкции, като извършват експортно-импортни сделки дори без валутата да влиза в Русия.

Вярно е, че схемата на плащане се усложнява, появяват се посредници и това винаги води до увеличаване на разходите. Сега самите европейци ще трябва да се тревожат за техническия въпрос как да обменят валута за рубли и чрез кого да ги прехвърлят в Газпромбанк. Схемата обаче е доста работеща и дава шанс 30 милиарда кубически метра газ или поне половината от тях да продължат да постъпват в Европейския съюз.

Заедно с Унгария, Австрия и Словакия също не искат да загубят стабилните доставки на газ от Русия и дори на по-удобна цена в сравнение със спотовия пазар. Заедно те получават около 15 милиарда кубически метра газ годишно през Украйна. Под напрежение са още Гърция, Северна Македония, България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, които получават още 15 милиарда кубически метра руски газ през "Турски поток".

Европейските страни са увеличили покупките на газ от Газпром с 15% за 11 месеца до 29,3 милиарда кубически метра. Ако добавим потенциалните декемврийски 1,5-2,8 милиарда кубически метра, тогава всичките 32 милиарда кубически метра ще бъдат доставени тази година.

Разбира се, в сравнение с факта, че преди две години Европа загуби 130 милиарда кубически метра руски газ, лишаването й от още 30 милиарда не изглежда толкова зле. Това обаче ще бъде нов тежък удар за реалната икономика. И не само в икономиките на онези страни, където няма да се доставя физически газ, но и в цяла Европа.

Делът на газовите доставки на Газпром за ЕС е около десет процента, така че на спот пазарите можем да очакваме увеличение на цената на газа с 15-20%. Ако ситуацията се влоши от силни студове, както и ожесточена борба с азиатските страни за втечнен природен газ, тогава цените може да се повишат още повече. Възможно е скоро да има скок на цените до 1000 долара (или повече) за хиляда кубически метра.

Най-вероятно европейците няма да замръзнат от загубата на 30 милиарда кубически метра. Населението винаги се изключва последно, а освен това винаги остава и добрият стар начин да се стоплите – с дървата за огрев. Първите атакувани са промишлени съоръжения и фабрики, които, ако е необходимо, ще бъдат помолени да пестят и изгарят по-малко електроенергия.

Това става например с гасене на осветлението и големите домакински консуматори в пиковите часове. Много предприятия обаче могат сами да излязат в принудителни отпуски поради високите разходи за електричество и за газ.

В същото време европейската индустрия все още не се е възстановила от предишния енергиен шок. Вижте само Германия, която преди беше индустриален лидер в ЕС, но сега се превърна в аутсайдер. Последствията от отказа от евтините руски енергийни ресурси все още отекват.

И тук изобщо не е необходимо да се разглеждат общите макроикономически показатели на Германия, които показват продължителна рецесия. Достатъчно е да се отбележи, че още редица заводи в страната продължават да затварят и тази година. Процесът на деиндустриализация се ускорява. А поредният скок в цените на енергията определено ще изхвърли от пазара следващите играчи, които се държеха с всички сили.

Превод: ЕС