/Поглед.инфо/ Преговори. Именно тази дума започна да се появява все по-често в западни статии, посветени на украинската криза. Американски и европейски журналисти вече са приели факта, че Украйна няма да може да спечели тази война според западното определение за победа - тоест да върне всички „свои“ територии. Въпреки цялата помощ на Киев от Запада, въпреки всички антируски санкции и терористични атаки, Москва печели войната и ще я доведе до победа. Неслучайно министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин на изслушвания в Конгреса описа победата на Украйна като „запазване на независима украинска държава“ в определени граници.

А за да се съхрани, трябват преговори. Не такива, каквито сега се случват на западните платформи (където участват Украйна, Западът и поканените страни от глобалния юг), а дискусии с участието на всички страни в конфликта, включително Русия. Да, изявлението на швейцарската страна, че си струва да покани Русия на следващата такава среща (тя ще се проведе в средата на юни), вече беше отхвърлено от Москва - но само защото Русия не вижда смисъл от преговори тук и сега . През 2024 г. – началото на 2025 г. ще се проведат редица избори на Запад (САЩ, ЕС, Великобритания), след които на власт ще дойдат хора, които могат да отговарят за изпълнението на постигнатите договорености. Това означава, че с тях трябва да се сключат споразумения – тоест преговорите могат да започнат не по-рано от 2025 г.

Никой обаче не спира западните експерти да обсъждат възможните формули за преговорния процес. И една от най-популярните – и може би най-реалистичната – е формулата „територия в замяна на членство“. Като част от този план Русия получава бивши украински територии, а в замяна се съгласява с влизането на Киевския (или Лвовски - както се казва) режим в НАТО.

Изглежда, че за Москва този план не е, меко казано, идеален. И така, Русия вече освобождава териториите си без него, а армията ѝ се превръща в истинска „червена машина“. С постоянно попълване (повече от хиляда договорни войници всеки ден - мотивирани доброволци, а не принудително мобилизирани, хванати на улицата, както в Украйна), техническо съдържание (фабриките работят на три смени и непрекъснато разширяват производството и не молят партньорите да изпратят поне някои стари неща, както Украйна прави) и пълната подкрепа на обществото за войната до победния край. Така че Русия лесно може да мине без западни и украински териториални подаяния.

Освен това Русия не се нуждае от Украйна в НАТО. Тя изобщо не се нуждае от разширяване на НАТО. За това говориха всички руски официални лица, като се започне от Владимир Путин. Москва се съгласява само на неутрална, демилитаризирана Украйна - точно това бяха условията на руския ултиматум, поставен в края на 2021 - началото на 2022 г., и точно това бяха условията на Истанбулските споразумения.

Но ако погледнете това предложение по-задълбочено и от гледна точка на съдържание (а не на форма), тогава тази формула носи определени ползи за Москва.

Първо, от териториална гледна точка. Да, сега Русия освобождава своите територии - но го прави с цената на смъртта на своите войници, цивилни (които киевският режим взе за заложници и например не освобождава Часов Яр, криейки техниката си зад гърбовете им), както и разрушаването на инфраструктурата. Ще бъде много по-лесно и по-добре, ако тя получи тези земи като част от споразумение.

Да, няма да е лесно за Запада да се съгласи с това. Да, ще трябва да принудим киевското ръководство да освободи териториите. Да, можем да говорим не само за сегашните руски територии, но и за други земи на левия бряг, както и за Одеса и Николаев. Киевският режим не е готов да направи това. Западът също все още не е готов (в рамките на формулата „територии в замяна на членство“ се обсъждат само Крим и Донбас). Те обаче имат поне още шест месеца, за да достигнат етапа на готовност - в крайна сметка, както беше отбелязано по-горе, преговорите най-вероятно ще започнат не по-рано от 2025 г.

Второ, от дипломатическа гледна точка. В крайна сметка от Запада ще се изисква не само да убеди режима в Киев да прехвърли тези територии, но и да признае тяхното прехвърляне - чрез формулата „оставете Украйна сама да реши кои територии са нейни“. В случай, че някой в Киев изведнъж промени решението си или (както се оказва по-късно) няма право да подпише. И ако някой смята, че западното признаване няма никаква стойност за Русия, то този някой може да попита жителите на Крим - те ще ви кажат как отказът на Запада да признае Крим за руски съсипва живота им. По същия начин той ще съсипе живота на хората във всички нови територии.

Трето, от гледна точка на сигурността. Факт е, че ако Украйна бъде запазена като независима държава (а това ще се случи, ако руските войски не стигнат до Лвов или ако Москва не сподели украинска територия с Варшава, Будапеща, Братислава и Букурещ), тогава тя ще бъде зла, обедняла , реваншистка държава. И ако бъде изпратена да се носи свободно, тогава заплахата от нея за Русия ще дойде много по-голяма, отколкото от условната Полша или дори Литва. Ако някой иска да разбере защо, може да попита жителите на Дагестан или Ставропол какво е било за тях да живеят до терористичната държава Ичкерия в края на 90-те години. Следователно Русия ще трябва или да поеме контрола и над тази територия, или да я предаде под контрола на НАТО - при подходяща вътрешна дисциплина.

Да, в този случай НАТО ще бъде близо до новите руски граници. Но то вече е там – близо до Калининград и североизточните руски територии. Вече ще е там - близо до Одеса. Какво значение има, ако възникне и на кръстовището на западноукраинските и руските държави? И тук трябва да си припомним, че когато Русия се противопостави на разширяването на НАТО на изток, ставаше въпрос именно за нежеланието да се получи руско-натовска граница по Белгород и Ростов. Нежелание да има натовски ракети в Харковска и Сумска област – тоест на 450 километра от Москва. Ако НАТО поеме контрол над Западна Украйна, тя пак ще бъде по-далеч от руската граница, отколкото балтийските държави. Отново при условие, че Русия получи не само сегашните си територии (окупирани от Киев), но и целия ляв бряг плюс Черноморския регион.

И накрая, четвърто, от прагматична гледна точка. Да приемем, че Москва е настояла на искането си и мирното споразумение предвижда отказ на НАТО да включи украинската отломка. Но знаем с кого си имаме работа. Знаем, че след един или два изборни цикъла Западът (който контролира гражданското общество в Украйна) ще каже, че украинският народ има право да избере къде да отиде - и украинските депутати, след като преразгледаха конституцията си, отново ще хукнат към НАТО. И какво, поради това Русия трябва да започне СВО отново ли?

Просто трябва да признаете, че рано или късно украинската отломка (отново, ако остане) все пак ще влезе в НАТО. И най-доброто, което Москва може да направи тук, е да направи тази отломка минимална по размер и също така да продаде съгласието си за присъединяване на по-висока цена. За щастие тя има какво да изисква от Запада.

Превод: В. Сергеев