/Поглед.инфо/ Ако говорим сериозно, то либералната хегемония в Русия е все още доста здрава. Работата е, че на практика всички основни установки, прокарани в обучението, хуманитарните науки и културата след 1991 г. са изградени на строго либерални коловози. При нас всичко ни е либерално, започвайки с Конституцията. Дори самата забрана на идеология е чисто либерална идеологическа теза. Нали либералите не смятат самия либерализъм за идеология - за тях това е “истина от последна инстанция”, а под “идеология” те разбират всичко, което предизвиква тази “либерална истина”, като например социализмът, комунизмът, национализмът или политическите учения на традиционното общество.

При това от самото начало либералната идеология придобива тоталитарен характер. Обичайно либералите критикуват тоталитаризмът - както десния (националистически), така и левия (социалистически), а самия либерализъм, отъждествен (голословно) с “демокрацията”, се противопоставя на всички тоталитарни режими. Но дълбокият философ и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно забелязва, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, включително на либералната демокрация. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.

Като при всеки тоталитаризъм, става дума, че отделна група от обществото (представляваща малцинство) обявява, че уж е “носител на универсалната истина”, тоест знания за всичко. И след това изхождайки от фанатичната убеденост в непогрешимостта на идеологията си, тя налага своите възгледи на цялото общество.

За разлика от старата (например елинска) демокрация, мнозинството и неговото мнение няма никакво значение в тоталитарните режими, включително в тоталитарния либерализъм. За това има аргумент: “Хитлер е избран от немците с мнозинство от гласовете, следователно мнозинството не е аргумент, то може да направи погрешен избор”. А що е “правилно” се знае единствено от “просветеното/събудено” либерално малцинство. Освен това мнозинството е подозрително, то трябва да се държи под строг контрол. Да управляват трябва прогресивните малцинства.

В Русия либерализмът идва именно в тази форма - като хегемония на прозападните либерални малцинства, на “реформаторите”. Той утвърждава своите принципи в политиката, икономиката, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политологията и така нататък. Всички хуманитарни дисциплини са напълно завзети от либерали и се направляват от Запада чрез системата на рейтинги, научни публикации, индекси на цитиране и прочее критерии.

Идването на Путин на власт промени ситуацията единствено с това, че привнесе принципа на суверенитета, тоест на политическия реализъм. Това не можеше да не повлияе на общата структура на либерализма в Русия, понеже либералната догматика отрича изобщо суверенитета и се застъпва за това националните държави да бъдат премахнати и интегрирани в наднационалната структура на световното правителство. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални либерални малцинства застанаха в опозиция.

Но повечето (системните) либерали решиха да се адаптират към Путин, да заемат формално лоялна позиция, но продължават, все едно нищо не се е случило, да провеждат либералния курс. Путин просто сподели властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - икономика, наука, култура, образование.

През 2014 г. след присъединяването на Крим се случи следващото придвижване към суверенитет и реализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предишните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.

СВО промени много, но остава впечатление, че въпреки всичко искаме на всяка цена да кажем: “Не, ние сме истински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от либералната демокрация, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме верни на либералните догми. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от либералната идеология”.

Ние и досега си имаме работа със “суверенния либерализъм”, тоест с (противоречивия и безнадежден опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с глобалните западни норми.

Уж Путин подписа указ №809 за традиционните ценности (противоположен на либералните ценности), в Конституцията са внесени положения за нормалното семейство, Бог е споменат като основание на руската история, движението на ЛГБТ е забранено като екстремистко, списъкът на чуждите агенти се попълва постоянно, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, руският народ е обявен за субект на историята, Русия за държава-цивилизация.... А либералната хегемония, както и преди, се запазва в Русия. Тя така е проникнала в обществото ни, че е започнала сама да се възпроизвежда в новите поколения управници, чиновници, научни и образователни работници.

Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като общонароден лидер. Няма никакви съмнения, че обществото ще го избере единодушно. Смятайте, че вече го е избрало. Все пак той е нашата основна и единствена надежда за избавление от либералното иго, залог за победа във войната и спасител на Русия. Но либералната тоталитарна секта не мисли да предава позиции. Тя е готова да се бие за тях до край. Не се страхуват от никакви патриотични сили в политиката, не се страхуват от народа (който научават да си мълчи под страх от сурово наказание), не се страхуват от Бога (те не вярват в него или вярват в своя - падналия), не се страхуват от въстание.

Но проблемът стои доста остро: Русия не трябва да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на либералната идеология, като се запазва хегемонията на либералите в обществото - на равнище обществено самосъзнание, на равнище културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в областта на идеите и хуманитарните парадигми, но за това явно няма нито решимост, нито кадри, нито институции, нито подготвени компетентни специалисти - все пак образованието в Русия за последните 30 години е водено именно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе извън рамките на либералната догма. И постигат успех, превръщайки хуманитарната сфера или в либерална, или в стерилна.

Мнозина ще кажат, че сега следват СВО и изборите, а с либералите ще се справим по-късно. Това е грешка. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната трябва да се съсредоточи за победа. Но е просто теоретично невъзможно да победим Запада в Украйна и да запазим едновременно тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, дори победата ще бъде пирова.

Затова и именно сега е време да се открие още един фронт - фронт в областта на идеологията, мирогледа, общественото самосъзнание. Трябва да се сложи край на тоталитарното господство на либералите в Русия - преди всичко в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развитието.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.