/Поглед.инфо/ През последните 23 години руското селско стопанство направи невероятен скок. От пълната разруха през 1999 г., когато Русия беше принудена да иска зърно на кредит от САЩ, до един от най-големите износители в света. Износът на руски продукти е нараснал десетократно само за няколко години.

Руското селско стопанство постигна впечатляващ напредък през последните 23 години. Според Министерството на земеделието, обемът на селскостопанската продукция в Русия се е увеличил с 87% от 2000 г. насам, обемът на производството на зърно и месо се е удвоил, а уловът на риба се е увеличил с 60%.

„Това даде възможност да се осигури продоволствена самодостатъчност в Русия и, помислете за тази цифра, да увеличим износа си с 30 пъти“, отбеляза ръководителят на Министерството на земеделието Дмитрий Патрушев.

„Ако преди две десетилетия нашата продукция се купуваше предимно от страните от ОНД, сега изпращаме значителни количества в Африка, Южна Америка и Югоизточна Азия“, каза министърът. „Въпреки външния натиск, ние последователно подкрепяме продоволствената сигурност на редица страни и това остава един от основните ни приоритети“, добави той.

През 2000 г. приходите от износ от селскостопанския сектор са били 1,4 млрд. долара, а през 2023 г. надхвърлят 45 млрд. долара. Ръстът на производството и обемите на износа доведе до факта, че делът на печелившите предприятия през 2000 г. е 47%, а днес вече е 86%, т.е. цифрите са се удвоили.

Русия е на второ място в света по външни доставки на зърнени и бобови култури, износител номер едно на пшеница и риба, на второ място по търговия със слънчогледово и рапично масло и на трето място по доставки на ечемик.

„Руската федерация е голям и до голяма степен стабилизиращ се доставчик на световния пазар за цяла гама селскостопански продукти“, каза министърът на земеделието на Руската федерация.

„Ако опишем накратко състоянието на селското стопанство по времето, когато Елцин напусна поста президент на Русия, най-подходящите термини биха били опустошение и колапс. Показателен пример е обемът на прибраното зърно през реколта 1999 г. Вътрешното търсене беше 70 милиона тона, но бяха подготвени само 56 милиона. За да покрие дефицита, правителството се обърна към САЩ за хранителна помощ в размер на 5 милиона тона зърно. Освен това беше планирано тези доставки да се извършват на кредит. Русия просто нямаше пари да плати“, казва Максим Максимов, доцент от катедрата по корпоративно управление и иновации в Руския икономически университет “Плеханов.”

Селското стопанство се финансираше на остатъчен принцип, нямаше обоснована стратегия за развитието му. „Предприятията от агропромишления комплекс трудно оцеляваха и значителна част от тях фалираха в хода на много съмнителни сделки. Поради ниските бизнес маржове, частните пари не бързаха да навлязат в индустрията. А принципът „пазарът сам ще реши всичко“, който се следваше по времето на Елцин, всъщност блокира държавната помощ и субсидиите за земеделски нужди. Концепцията за „продоволствена сигурност на страната“ тогава не беше на дневен ред“, отбелязва Максимов.

В онези години руснаците се сдобиха с вносни хранителни продукти.

„2000-те бяха разцветът на вноса в Русия; руснаците буквално „преследваха“ вносни стоки. Изглеждаше, че всеки чужд продукт е с по-високо качество. Например делът на вноса на птиче месо беше 70% в началото на 2000-те години. С течение на времето обаче настъпи пренасищане и разбиране, че руските продукти не отстъпват на вносните по отношение на качеството и вкусовите характеристики. Започна обратният процес“, казва Дмитрий Леонов, заместник-председател на управителния съвет на асоциацията „Руспродсоюз“.

„С идването на Путин и неговото правителство ситуацията в агропромишления комплекс започна драстично да се променя към по-добро. Първо, в рамките на концепцията за национална сигурност властите са загрижени за нейния крайъгълен компонент: продоволствен суверенитет. По-специално беше изготвена и приета държавна програма за развитие на селското стопанство. Този основен документ даде възможност да се осигури стратегическо планиране в селскостопанския сектор и определи селското стопанство като една от приоритетните области за развитие на страната като цяло. Второ, властите имат ясното разбиране, че в съвременния свят агропромишленият комплекс само частично зависи от природните условия и размера на самата индустрия. Много по-сериозно селскостопанската индустрия зависи от производството на специална техника, енергията, наличието на торове, селекцията и високите технологии, като генното инженерство. Немислимо е да се развива и модернизира земеделието без държавна подкрепа“, казва Максимов.

Русия постигна продоволствена сигурност в основните области. През 2023 г. страната е осигурена със зърно - със 185,5%, растителни масла - с 221,1%, риба - със 153,2%, захар - със 103,2%, месо - със 101,6%, млечни продукти - с 85,7%.

Всъщност, веднага след като Русия достигна нивото на хранителна самодостатъчност, индустрията започна да се засилва чрез износа на своите продукти не само в страните от ОНД, но и в Китай и други страни от глобалния юг.

Забележимо увеличение на износа на руска селскостопанска продукция започна през 2017 г. - средно с 15% годишно. Основното ускоряване на растежа се наблюдава през 2020-2022 г. - средно 17,5% годишно. Ако през 2019 г. Русия е изнесла храни за 25,6 млрд. долара, то през 2022 г. – вече за 41,6 млрд. долара, а през 2023 г. – за 45 млрд. долара.

Хранителното ембарго, което Русия въведе през 2014 г. в отговор на западните санкции, както и програмата за преференциално кредитиране, стартирана през 2017 г., помогнаха. Обръщането към Изток също помага. Например производителите на месо отварят нови пазари под формата на Китай и Индия.

„Русия се счита от мнозинството играчи на хранителния пазар за най-адекватния, последователен и надежден доставчик. Опитите за „отмяна“ на Русия на тези хранителни пазари със сигурност са възможни, но е очевидно, че нашият износ вече е много разнообразен и споразуменията за партньорство ни позволяват да говорим за неговата стабилност и тенденция на растеж. За да се осигури същият растеж, е необходимо да не се спира дотук и активно да се развиват тези сектори на агропромишления комплекс, където Русия все още няма необходимата граница на сигурност. На първо място, това са въпроси на семепроизводството и селекцията, развъждането на птици и говеда, развитието на селскостопанската наука на нивото на най-добрите съвременни стандарти“, казва Максим Максимов.

Русия трябва да се съсредоточи върху износа на продукти с висока стойност с максимално ниво на добавена стойност, която ще се формира и ще остане в Русия, добавя източникът. Русия постепенно прави точно това. „Поне производството и продажбите на брашно са се увеличили с един път и половина спрямо миналата година. Това означава, че продаваме повече продукти с повишена добавена стойност: брашно, а не зърно, слънчогледово олио, а не семена. Това е много добра тенденция“, отбелязва Анатолий Тихонов, директор на Центъра за агробизнес и продоволствена сигурност към ВШКУ към Президентската академия.

Превод: В. Сергеев