Този път той сподели опасенията си за това какво очаква страната, когато СВО приключи и ветераните, преживели и натрупали нечовешки опит, се завърнат у дома. Разговорът се проведе в полицейското управление, докато непълнолетната дъщеря на Сергей, която подработва като аниматор, беше разпитвана от силите за сигурност - нейните конкуренти я бяха докладвали.
Чужди и свои
— На Московската гара в Санкт Петербург наскоро мъж падна на релсите и ръката му беше отрязана. Службите на гарата се разстрепераха и ти стана единственият, който можеше да го спаси. Ако дори специалните служби губят самообладание в критични ситуации, това означава ли, че обществото не е готово за това, особено за война?
— Службата за охрана на гарата и полицията не можаха да направят нищо. Оказа се, че нямат необходимата подготовка. Реаниматорите са страхотни, но докато стигнат, човекът вече щеше да е починал без първа помощ. И колко умряха в такива случаи, без да дочакат реанимация.
Досега никой не ми е благодарил – нито ръководството на гарата, нито ръководството на моята служба. Единственото нещо е, че имаме театър на гарата, неговият директор дойде, стисна ми ръката и ми предложи да изиграя ролята на капиталистически магнат от пиесата на Горки „Дачники“.
Навсякъде е така. Crocus City Hall е огромен търговски център. Там трябва да има добра охрана, а полицията да реагира своевременно на сигналите. Но не.
Не е имало евакуация в района на Курск. Мнозина пишат, че са напуснали селото си сами, след като са научили не от властите, а от своите съседи, че войната вече е тук. Те избягаха под обстрел. А защо? Защото началникът на Генералния щаб каза, че всичко е наред, не се притеснявайте, дойде ДРГ от 200 души, вече е обезвредена.
Хората в Курска област седят и гледат всичко това по телевизията, а украинците вече минават покрай тях, не 200, а 20 хиляди са влезли. И ако нещо подобно се случи тук, близо до Санкт Петербург, всички са чували за Финландия в НАТО - всичко ще бъде същото.
- Значи всеки сам за себе си?
— Отидох на работа на Московската гара, в службата за подпомагане на трудноподвижните хора, другарите ми ме разпитваха, бяха притеснени - искаха да знаят какво се случва там. Има слой хора, които се сблъскват с това, а има и такива, които не виждат и не чуват, защото не искат да знаят.
Както и да звучи, 90 процента от воюващите на фронта са бедни и мизерстващи. Аз самият съм беден човек. Всичките ми приятели са бедни хора. Тези, които имат нормално ниво на доходи, средни или по-високи, не ходят особено на война. Има разслоение на обществото. И това ще ви преследва по-късно, когато СВO приключи.
– Каква е основната разлика между мирния живот и военния за вас?
— На война всичко е ясно. Тези, които са в един окоп с мен, са наши, тези от другата страна са чужди. Всичко е ясно. Няма нужда от повече обяснения. А тук полицаите държат детето ми повече от три часа. Наши ли са или чужди?
Идвам да работя на строителен обект. Кой ръководи и отговаря за строителната площадка? Арменци. И предлагат такива пари, за които нормален човек не би работил, или налагат глоби, за да плащат по-малко пари. Наши ли са или чужди?
Или ето държавна поръчка. Трябва да построим детска градина. Търгът печели този, който предложи минималната цена. Накрая получаваме най-евтината детска градина, дето ха си дръпнал дръжката и тя е паднала. И нашите деца ще отидат там. Кой го е измислил това - своите или нечии други? И така е навсякъде. Във всяка сфера, където и да отидете, е едно и също.
— Какво правят повечето вагнеровци в цивилния живот?
- Кой какво прави? Някои са си намерили какво да правят, други търсят, трети пият, други се дрогират, всичко е различно. Аз самият не съм си намерил работа, за да имам достатъчно пари за семейството си, въпреки че мина година и половина. Има рехабилитационни програми за затворници, за ветерани от бойните действия, но те не работят. Отиваме и ни подритват.
Единственото е, че сега съм получил 4 хиляди пенсия. Ветераните от бойните действия имат право на парцел земя. Но е много трудно да го получите. Всеки регион има свои собствени правила. Някои хора като мен го разбират, но други не. Идват украинци и им дават сертификат за апартамент, а идват момчета от предната линия и дори не могат да си получат парцела, който им се полага по закон, заради бюрокрацията.
Превод: ЕС
