/Поглед.инфо/ Интервю със Сергей Глазев - доктор на икономическите науки , професор , академик на Руската академия на науките (от 2008 г.) [1] , настоящ член на съвета (министър) по основните области на интеграция и макроикономика на Евразийската икономическа комисия.

- Постоянно чуваме приказки, че има глобална трансформация, има пробиви или, напротив, сривове. Къде е Русия според вас?

- Русия, за съжаление, все още е в периферията на световната икономика. И ако след разпадането на Съветския съюз бяхме завлечени в периферията на западната икономика, където започнахме да служим на Европейския съюз като доставчик на суровини, а на Америка като доставчик на капитали и мозъци, днес нашата икономика се намира в периферията на два световни центъра едновременно.

Все по-често се преориентираме към Китай. Като цяло това е предсказуемо и естествено движение, тъй като центърът на световната икономика се премества към Югоизточна Азия и именно оттам се увеличава търсенето на нашите суровини. В същото време, ако по-рано имаше търсене на руски технологии, то днес то значително намаля.

Политическото и икономическо сътрудничество стана по-значимо и приоритетно. Що се отнася обаче до структурата на нашите търговски отношения с Китай, тя е дори по-лоша от структурата на търговските отношения с Европейския съюз. Делът на нашия износ за Китай е много по-висок при суровините.

Тоест, по отношение на китайската икономика, ние се превърнахме в още по-голяма периферия, отколкото в сравнение с европейската. А преди 20 години доставихме оборудване за Китай и структурата ни на китайски износ беше по-привлекателна, отколкото за Европейския съюз.

- Влошава ли се ситуацията?

- През последните 20 години Китай направи огромен скок напред. Днес е лидер по износ на наукоемки продукти. Нарежда се на първо място по патентна дейност и е лидер в иновационните процеси. Като взе много неща от Съветския съюз, както и като се възползва едновременно от достъпа до западни технологии по време на приятелството с Америка, Китай сега се превърна в държава номер едно по отношение на икономическото развитие.

Тогава се озовахме в периферията на два центъра едновременно - стария, американско-европейски и новия, израснал в Югоизточна Азия, воден от Китай. И за двата центъра играем ролята на източник на суровини, мозъци и капитал, което е характерно за периферните страни.

Основната причина за тази ситуация е липсата на собствена стратегия за икономическо развитие, неразбирането на моделите на съвременния икономически растеж, ориентирането към препоръките на финансовите институции от Вашингтон, от МВФ, разработени за Африка преди половин век.

Това означава, че сме в същото положение и със същия резултат като африканските държави в края на 70-те години на миналия век, когато те всъщност бяха лишени от възможността да издават собствени кредитни ресурси, тъй като бяха затънали в дългове.

Смяташе се, че африканските държави не са в състояние да провеждат компетентно паричната политика, че страдат от склонността да печатат неограничени количества пари за покриване на държавни разходи, което води до хиперинфлация и невъзможност за изплащане на дългове. Към нас бяха подхождали с абсолютно същия критерий и вярвахме, че по отношение на интелекта сме на нивото на африканските страни от 70-те години. В резултат на това се озовахме в същото състояние, в което те са били тогава и сега.

- И по това време светът се развиваше скокообразно.

- През това време Китай е пораснал десетократно. И дори не приемам периода от 1992 г., когато се сринахме напълно - говорим за периода, когато на практика се формира новия икономически модел, приключи шоковата терапия, животът започна по "нови правила", икономиката беше приватизирана и стана пазарна . А приемем 1995 година.

И от този момент нататък, по отношение на производството, Китай е нараснал с около 10 пъти и за същото време ние сме нараснали най-много с 20%. И ако оценим финансирането на този китайски растеж, тогава без активна парична политика той не би бил възможен: инвестициите през този период са нараснали 12 пъти, а заемите - 15 пъти.

Китайците сами дават заеми и използват чуждите инвестиции. Но чуждестранните инвеститори идват само когато видят присъствието на местни инвеститори, тоест собствени източници на финансиране.

- Нищо подобно не се ли наблюдава и в Русия? Къде бъркаме?

- Не се наблюдава. И още по-лошо, нашият колосален международен опит е напълно игнориран. Нашите парични власти се правят, че не съществува китайско икономическо чудо, че изобщо няма колосални трансформации в световната икономика през последните 15 години.

От 2008 г., когато избухна финансовата криза, имаше драматични промени. Светът се потопи в структурен преход към нов технологичен и нов световен икономически ред.

Никой не изпълнява препоръките на МВФ и Световната банка, с изключение на нас, африканските държави, на които МВФ извива им ръцете, и Бразилия. Всички са чели книги за икономическите убийци и разбират, че препоръките на тези финансови организации във Вашингтон са насочени към интересите на американския транснационален капитал.

Докато тъпчем на място, не само Китай се придвижва напред, но и Западът преструктурира икономиката си. И поиска финансиране. И ако обемът ни на финансиране се е увеличил не повече от един и половина до два пъти, то в Америка обемът на паричната база е нараснал пет пъти, в Европа - четири пъти, а в Япония - три пъти.

Виждаме, че не само Югоизточна Азия провежда активна политика на икономическо развитие чрез целенасочено управление на кредитите, но и практически всички страни по света.

За съжаление нямахме икономическо чудо, въпреки че имаше не само възможности и препоръки. Имаше практически опит на правителството на министър-председателя Евгений Примаков и ръководителя на Централната банка Виктор Геращенко, които всъщност извършиха икономическо чудо, вдигайки индустрията буквално за 9 месеца с 20%, възстановявайки колосалния спад, настъпил в резултат на фалита от 1998 г.

Опитът обаче не беше взет предвид. Институциите за развитие, създадени през този период, бяха затворени. Вместо това, както съветваха организациите от Вашингтон, беше създаден Стабилизационен фонд, в който се изпомпват печалбите от износ на петрол, вместо да се инвестират в развитието на страната.

Тоест това е политика, провеждана по препоръка на МВФ, това е политика на стагнация, умишлено лишаваща страната от национални източници на кредит, вътрешни източници на финансиране за икономическо развитие.

Естественият резултат от такава политика е външната зависимост. Икономиката отива там, откъдето идват парите, а парите идват от Запада. Следователно икономиката е изградена, според нужните от нашите суровини, от нашия капитал , от нашите умове, които страната е загубила в огромни количества.

- Сега вместо Запад имаме Китай?

- Да, сега виждате, че независимо от нас и ситуацията у нас, преструктурирането на световната икономика продължава. Западните държави са изчерпали модела на икономическо управление от последните сто години, осъществява се преход към нов световен икономически ред, чиято същност е комбинация от стратегическо планиране и пазарна самоорганизация, държавен контрол върху паричното обращение и частното предприемачество.

Тук държавата действа като стратегически диригент, който ръководи развитието на икономиката, а частният бизнес осигурява това развитие, спазвайки насоките, които държавата излага, въз основа на приоритетите на дългосрочното развитие.

Именно този модел се утвърди в Югоизточна Азия през последните 10 години. И действа не само в Китай, но и в Индия, която преди пандемията успя да достигне рекордни темпове на икономически растеж и сега ги възстановява. Мисля, че Индия ще върви със скорост над 9% годишно.

През първото тримесечие Китай показа икономически скок от 20%. Но в годишно изражение това най-вероятно ще бъде 8%, тоест те ще се върнат към траекторията от преди пандемията. Такива резултати са постигнати благодарение на ефективен модел на управление, който е по-конкурентен от западния, при който управлява финансовата олигархия, където основното е печалбата, която е главно в ръцете на финансови спекуланти, паразитиращи по въпроса за парите .

В Китай основното за бизнеса е развитието на производствения сектор, към това е ориентирана цялата парична мощ на държавата. Благодарение на това ефективността на инвестициите и кредитните въпроси в Китай е много по-висока.

Западът вече е загубил първенството в икономиката днес. Започна хибридна война не само срещу Китай, но и срещу Русия. Западът се опитва да ограничи развитието на Китай, като възстанови контрола си над Русия, над нейните ресурси, за да стесни по този начин основата за по-нататъшното развитие на Китай.

- Оказва се, че ни душат със собствените ни ръце, по-точно с паричната, икономическата, финансовата политика, която се води в страната.

- В тази съвременна хибридна война основният фронт е и паричният, и финансовият, и информационният, и познавателният. Фалшивите теории се имплантират в главите на нашите парични власти, те са подчинени от Вашингтон. Нашите парични власти все още гледат в устата на Международния валутен фонд, въпреки че никой в света вече не изпълнява неговите препоръки - нито в Америка, нито в Европа, нито в Азия. Но нашите ученици все още гледат в устата му и редовно правят всичко, което казват от Вашингтон.

И там, разбира се, казват това, от което се нуждаят американските корпорации, за които основната задача в този случай е развитието на руската икономика чрез контрол на собствеността, чрез контрол на ресурсите. И не е изненадващо, че половината от нашата индустриална собственост вече е в ръцете на чуждестранни лица. И повечето от капиталовите ни инвестиции минават през офшорни компании, контролирани от англосаксонците.

Очевидно е, че в тази хибридна война всъщност сме загубили значителна част от стратегическите си позиции. Последният случай със завземането на алуминиевата промишленост в Русия под прекия контрол на американското правителство стана абсолютно лесно за тях. При нас, според мен, никой не се притесни по въпроса.

- Но хората, които, както казаха, бяха„ принудени “да направят това, аргументираха тази стъпка с необходимостта да се запазят пазарите за износ. Според тях, ако не е имало компромис, сме щели десетки хиляди работни места. Чували сте тези аргументи.

- За тях пазарите на продажби са износ на необработен алуминий, за него не е нужна особена технология, а евтини водноелектрически централи, боксит, технологии от миналия век.

Но Съветският съюз не е изнасял алуминий. Строяхме самолети, кораби, огромен брой машини, използващи алуминий. Алуминият беше стратегическа суровина, която изобщо не можеше да бъде изнасяна.

Ако се развивахме нормално, ако имахме нормална производствена индустрия, същия алуминий днес бихме го дали изключително за вътрешна употреба. А днес дори внасяме кенчета за безалкохолни напитки. Това е абсурдно. Страната, която произвежда най-много алуминий, не може да произвежда кенчета.

Шокирахте ме. Всъщност получаваме, по-точно, тези групи на влияние получават многомилиарден доход, а кенчетата и посудата...

Защо американците поеха контрола върху алуминия? Очевидно, заради обработката не у нас. А тези, които изнасят алуминий, изнасят суровини.

Не мисля, че съветът на директорите, който назначава Министерството на финансите на САЩ, е много загрижен за развитието на руската икономика.

Напротив, за тях е изгодно да запазят тази ориентация на суровините: вие ни носите суров алуминий, а ние ще правим готови продукти, опаковки, фолио, съдове и ще използваме алуминий за високотехнологични стоки.

- Обречени ли сме?

- Не, защо? Ние от РАН знаем точно какво трябва да се направи, за да се изпълнят предписанията на президента за приоритетно икономическо развитие.

- Можете ли да споделите?

- Свободното икономическо общество излезе в края на миналата година с обширен доклад, в който се говори за това как да се осигури по-бърз икономически растеж. Вашият скромен слуга е написал стотици материали за нашите власти на различни нива за това какво трябва да се направи, за да се гарантира изпреварващо икономическо развитие.

И ние имаме възможност за това. Невъзможното се случи с пандемията и веднага се оказва, че има и ваксини, и разработки в областта на биологичното инженерство, и учени, и технолози. Защо не беше необходимо вчера? Ако не беше пандемията, какво биха правили тези учени и инженерите?

Имаме достатъчно такива специалисти във всяка област. Разполагаме с мощен научен потенциал, имаме големи резерви за новия технологичен ред. Но вместо да създаваме нови високотехнологични продукти, ние завършваме интелектуалната си работа с прототипи, лабораторни изследвания и след това нашите най-добри умове напускат, а чуждестранните корпорации вече стартират масово производство.

И всичко се случва, защото нашата Централна банка, изпълнявайки директивите на Валутния фонд, не дава пари на икономиката.

Говорим за изпреварващо развитие, но през последните три години Централната банка все още тегли пари от икономиката, тя е единствената от страните от Г-20, която изсмуква трилиони рубли от икономиката. Правителството запазва своите стабилизационни фондове, вместо да инвестира в развитие.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели