/Поглед.инфо/ В Санкт Петербург е убит един от известните военни кореспонденти Владлен Татарски (псевдонимът, под който е работил блогърът и публицистът Максим Фомин). Обстоятелствата на престъплението карат да се замислим за работата на украинските специални служби и да си спомним едно не по-малко нашумяло престъпление от последно време - убийството на журналистката Дария Дугина. Те също така разкриват какъв модел за подражание гради киевският режим на своя територия.

Вече са установени обстоятелствата около престъплението като цяло. Входът за творческата вечер на военния кореспондент в кафене в центъра на Санкт Петербург беше безплатен. Всеки можеше да мине и всеки можеше да се информира предварително за организацията на тази среща.

Според един доклад на срещата е присъствало момиче, което е подарило на Татарски статуетка. Сега момичето е основният заподозрян. Може би именно предадената ѝ фигурка е съдържала експлозива, който е избухнал в 18.15 московско време. В допълнение към загиналия военен кореспондент Максим Фомин (по-известен като Владлен Татарски), в неделя вечерта е имала повече от двадесет ранени. Има и друга версия - според нея взривно устройство е било поставено предварително в кафенето.

Експлозията предизвика предвидим резонанс. Но именно това е една от причините за организирането на подобни опити. “Имаме дълги ръце”. “Ще го отнесем в Петербург”. Подобни самохвални изявления вече са в разгара си в украинската блогосфера. Гръмването е само половината от битката. Взривяват, за да уплашат.

В същото време тази трагедия все още има редица мистерии, въпроси и противоречия. Творческата вечер не се проведе на стадион, а в малко кафене, с малко хора. Спазването на мерките за сигурност не беше толкова трудно. Според съобщенията в медиите обаче в кафенето не е имало охрана. Експлозивите, ако са били в подарък, донесен от някой от посетителите, можеха да бъдат надушени от служебно куче или електромагнитният детектор би показал, че в него има някаква скрита електроника. Други медии обаче пишат, че фигурката е била прегледана, но в нея не е открито нищо подозрително.

Какво получаваме, ако превъртим лентата назад? Убийството на журналистката Дария Дугина, също с жена, заподозряна за организирането му. Писахме, че СБУ се хвали с обучението и разполагането на агентки. И не само СБУ, ГУР също има свой женски персонал. Възможно е със своите разкрития те да са показали парче от айсберга, който са започнали да отглеждат в Киев още преди Евромайдана.

Заключението, че Украйна се е превърнала в терористична държава, става баналност. Ако се върнем назад, ще получим множество случаи на терористични атаки срещу служители на временните администрации в нови региони на Руската федерация (главно в Запорожие и Херсонска област). Предотвратени терористични атаки и/или залавяне на диверсанти обаче също има.

Да надникнем в миналото. Ръководителят на ДНР Александър Захарченко в Донецк, Гиви и Моторола на същото място. Така стигаме до убийството на украинския писател Олес Бузина, от когото се води тази условна сметка. За него често си спомняха миналата есен, точно след убийството на Дария Дугина. Има защо да си припомним отново.

Помнете и винаги имайте предвид: ние, за съжаление, сме в позицията на защитаващи се. Очевидно срещу Русия работи не просто „някой тук и там понякога“, а цяла мрежа. Както се похвалиха от СБУ: с промяна на паспортните данни и пластична хирургия. „Съдейки по убийствата на Владлен Татарски и Дария Дугина, е действала една и съща група. Освен това е много разклонена“, смята Сергей Гончаров, ветеран от спецслужбите.

Защо е необходимо всичко това? Ако гръмнеш един-двама-трима военни кореспонденти, самата военна журналистика няма да отиде никъде. Въпреки че, избивайки видни представители на руската медийна среда, украинските специални служби всяват тревога в мислите и душите на руските граждани. Но основната цел на тези убийства все пак не е Русия, а Украйна. Тези зрелища са за нея. Буквално онзи ден киевският пропагандист Алексей Арестович отново чистосърдечно призна пред сънародниците си, че умишлено лъже. „Беше необходимо да се държи страната така, че косъмът, на който всичко висеше, трепереше се и се люлееше, да не се скъса. Имах избор: "Две-три седмици или милиони изпадащи в паника ... страна, която е загубила способността си на съпротива”.

Всички тези убийства, шумни терористични атаки (като Кримския мост) - са именно същите "две или три седмици". И това да не говорим за постоянния обстрел на руските гранични села. Представителите на киевския режим сякаш дават ясно да се разбере: “Да, воюваме вече втора година и краят не се вижда. Да, много е изгубено и надеждата се топи. Но вижте, Татарски беше убит. А утре, разбирате ли, ще отнесем някой друг.”

Днес е така, утре лаврата ще бъде отнета от каноничните православни свещеници, вдругиден Байдън пак ще хвърли малко оръжие на режима в Киев, до края на седмицата МВФ ще коригира първия транш от заема - и ето две-три седмици. И после отново. Няма големи печалби, но малките неща са пълна шапка.

Преди няколко години от Украйна често можеха да се чуят самохвални прогнози: партньорството със Запада и свободата на Евромайдана ще ни направят успешна и богата страна. Такава, за какъвто Русия дори не можеше да мечтае. След това ще бъде поискан обратно Крим и Луганск с Донбас (и дори Кубан!). Но днес от всички успехи Украйна може да се похвали само с това, че се е научила да използва терористични методи, за да убива идеологическите си противници. Сега е ясно, че това е истинският модел за подражание, който киевският режим иска да разпространи възможно най-широко.

Трябва да се вземат предвид опитите на Украйна в терористичната сфера и да се направят изводи. Врагът пренебрегва всякакви нрави и приличия, той не бива да се подценява.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?