/Поглед.инфо/ Дания, заедно с други страни, иска да наложи санкции срещу сенчестия флот, транспортиращ руски петрол. Според една от версиите Дания иска да блокира преминаването на танкери през нейни води. Какви ограничения могат да бъдат приети и до какви последствия ще доведе това не само за Русия, но и за САЩ и целия световен петролен пазар?

Датските власти обмислят варианти за ограничаване на преминаването на стари танкери, превозващи руски петрол през Балтийско море. „Дания събра група от съюзнически държави, които оценяват мерките срещу така наречения сенчест флот от стареещи кораби, транспортиращи руски петрол“, каза датският външен министър Ларс Расмусен пред „Ройтерс.“

Не е ясно какви конкретни мерки се обмислят и могат да бъдат предприети. По-рано обаче „Файненшъл Таймс“ съобщи, цитирайки трима души, запознати с преговорите в Брюксел, че Дания, съгласно новите планове на ЕС, ще проверява и вероятно ще блокира танкери, превозващи руски петрол, преминаващи през нейните води.

В същото време Расмусен каза, че всякакви нови мерки трябва да бъдат правно обосновани от гледна точка на международното право. Това обаче е изключително сложна задача.

Дания трябва да разбере, че плановете за блокиране на преминаването на танкери с руски петрол през датските проливи нарушават международното право, заяви руският посланик в Копенхаген Владимир Барбин. Служителят на руското външно министерство Мария Захарова също отбеляза, че Дания ще наруши международните споразумения, ако спре и инспектира танкери от Русия.

„За Дания е трудно да измисли нещо, има малко пространство за маневриране, ако не иска да наруши международното право. Гражданското корабоплаване в проливите не трябва да бъде блокирано. Ако Дания се опита да спре руски танкери, тогава това може да доведе до отговор от Русия. Мисля, че Русия ще възприеме подобни действия като повишаване на залозите в конфликта и ще започне да ескортира танкери с военни кораби“, каза Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Като алтернатива Дания, заедно с ЕС, може да въведе санкции, които да забранят на европейците да предоставят услуги на кораби, плаващи в Балтийско море. „В гражданското корабоплаване има маршрути, по които танкерите ползват лоцмански услуги, за да навигират по трудни места или да избегнат задръствания. Тоест Дания теоретично може да въведе забрана за предоставянето на такива услуги за танкери, които транспортират нашия петрол, но не и да забрани преминаването на самите танкери“, твърди експертът.

Друг сценарий: забраната може да е свързана със заплаха за природата. Дания вече заяви, че е загрижена, че старите танкери, превозващи руски петрол, представляват потенциална заплаха за околната среда в региона.

„Аргументацията на Дания е куца. Първо, руският сенчест флот всъщност не е руски, той условно се нарича така, а танкерите са собственост на международни компании. Второ, тези компании не са ги намерили на сметището, а са ги купили от други превозвачи. Тези кораби са били използвани от международния флот, те са превозвали американски, саудитски и всякакъв друг петрол и щяха да продължат да транспортират и нататък, ако не бяха изкупени. Средната възраст на корабите от флота в сянка не е толкова голяма и се вписва добре в общата статистика на международния флот. Следователно не може да се каже, че петролът ни се транспортира от ръждясали корита, които оставят след себе си следа петрол“, казва експертът.

Средната възраст на световния корабен флот като цяло достигна 13,7 години към декември 2023 г. Това е най-високото ниво от почти 15 години. Въпреки че Западът оказва политически натиск върху своите корабособственици и изисква от тях да поръчат нови, по-екологични кораби. Средната възраст на танкерите, превозващи нефт и други течности, е достигнала 20-годишен връх от 12,9 години. Средната възраст на контейнерните кораби е достигнала 14,3 години, най-високата от 30 години. Ясно е, че това е обща тенденция на пазара на морско корабоплаване, а не отделен проблем само за танкери, които превозват само санкциониран петрол.

Юшков посочва, че ако старите танкери, превозващи руски петрол, наистина по някакъв начин замърсяват водите, тогава нека Дания докаже това, като се обърне към международен съд. Такива жалби до съда обаче няма, както и доказателства за този факт. „Русия изнася повече от 5 милиона барела петрол и петролни продукти всеки ден. Ако се транспортират от толкова стар флот, тогава къде са следите от петролни разливи?“, отбелязва експертът.

„Ако Дания въведе забрана за кораби на определена възраст под формата на санкции, това ще създаде проблеми за другите играчи на пазара, защото стари танкери идват в Полша, Финландия и всички балтийски страни. В Гданск, Полша, например, може да пристигнат по-стари танкери от тези, превозващи руски петрол“, казва Юшков.

Най-интересното е, че по този въпрос САЩ най-вероятно ще застанат на страната на танкерите с руски петрол. „Ако Дания наистина се опита да ограничи износа на петрол от руските балтийски пристанища, не изключвам САЩ в крайна сметка да ги спрат. Защото сега президентската кампания в САЩ е в разгара си. Видяхме как САЩ изключиха всякакви рискове, така че цените на петрола да не скочиха. Ако сега в Европа се въведат ограничения, които ще доведат до намаляване на износа на петрол от Русия, тогава цените на световния пазар ще се повишат, горивото в САЩ автоматично ще поскъпне и Байдън ще загуби изборите. Следователно, дори ако Дания в крайна сметка предприеме някакви мерки, те ще влязат в сила след президентската кампания в САЩ“, смята събеседникът.

Ако приемем спиране на доставките на руски петрол от балтийските пристанища Уст-Луга и Приморск, това може да бъде значителен удар, но не само за Русия, но и за световния петролен пазар.

„Ако балтийското направление бъде блокирано, едва ли ще можем да прехвърлим целия този обем към други експортни дестинации - към Новоросийск или особено към Далечния изток. Балтийско море представлява приблизително една трета от всички морски превози на петрол и петролни продукти. В Далечния изток нефтопроводът ЕСПО и пристанището Кузмин са напълно задръстени и дори работят над проектния си капацитет. Възможно е да се прехвърлят някои обеми в Новоросийск, но това пристанище също е близо до максималните натоварвания. Следователно по-голямата част от петрола от балтийско направление няма да има къде да отиде. Това означава, че Русия ще трябва да намали износа и производството. И това ще се отрази на целия световен пазар на петрол, където цените ще растат“, казва Игор Юшков.

Засега обаче подобен сценарий изглежда малко вероятен. „Всъщност Дания няма да блокира прохода в своите води. Това по-скоро е опит да се подразни Русия и да я принудят да обнови флота си. В крайна сметка това създава допълнителни разходи и нови разходи“, заключава експертът. Цялата тази война със санкции, плюс възстановяването на търсенето в Китай, подхрани интереса към танкерите, и то не само към употребяваните. Цените на употребяваните и новите танкери са на 15-годишен връх.

Голямото търсене, съчетано с ниска книга с поръчки, особено за супертанкера ВЛЦЦ, доведе до силен пазар с употребявани плавателни съдове, продаващи се на цени над първоначалната им цена. Така цената на супертанкер ВЛЦЦ се е увеличила с цели 60% за пет години: от приблизително 69 милиона долара през 2019 г. до приблизително 110–113 милиона долара през първото тримесечие на 2024 г. В същото време корабостроителите не могат да се справят с наплива от поръчки за нови петролни танкери, фабриките все още са пълни със „стари“ поръчки за контейнеровози и танкери за ВПГ, а морските кораби не се строят бързо.

Превод: В. Сергеев