/Поглед.инфо/ НАТО обмисля възможността за привеждане на ядрения си арсенал в състояние на бойна готовност. Експертите са склонни да вярват, че консултациите по този въпрос ще бъдат последвани от положително решение. Какво би могло да означава това на практика, доколко Русия е предвидила подобно развитие на събитията и какви биха могли да бъдат ответните мерки на Москва?

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че страните от Алианса провеждат консултации относно необходимостта от привеждане на ядрените оръжия в състояние на бойна готовност. Той обаче не разкри "оперативни подробности за това колко ядрени бойни глави трябва да работят и как да се съхраняват".

Според него блокът се стреми да гарантира, че „в света няма ядрени оръжия“. Въпреки това, докато съществува, НАТО ще бъде „ядрен съюз“. Столтенберг смята за „опасен“ свят, в който „Русия, Китай и Северна Корея имат ядрени оръжия, но НАТО не“.

Освен това той подчерта, че „Сега Съединените щати модернизират своите свободнопадащи бомби за ядрените бойни глави, които са разположили в Европа, а регионалните съюзници модернизират самолети, предназначени за ядрената мисия на НАТО“.

Москва вече нарече тази реторика ескалация на напрежението. Според прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков президентът Владимир Путин „никога не засяга ядрените въпроси по собствена инициатива“, за разлика от западните лидери. Междувременно директорът на руското външно разузнаване Сергей Наришкин смята, че изявленията на Столтенберг за ядрените арсенали трябва да се приемат спокойно. Според него НАТО иска да изплаши Русия, но на това не трябва да се придава особено значение.

Изявленията на Столтенберг дойдоха на фона на обявения по-рано преглед на стратегията за ядрени оръжия от администрацията на Джо Байдън. Сега акцентът ще бъде върху конкуренцията с Китай и Русия. Вашингтон смята, че Пекин и Москва са изоставили преговорите за контрол на оръжията без предварителни условия, принуждавайки САЩ да възприемат по-ориентиран към конкуренцията подход.

Преди това Байдън подписа актуализирани насоки за условията за използване на този тип оръжия, които „отчитат реалностите на новата ядрена ера“. Според говорителя на Белия дом Пранай Вади, документите показват необходимостта да се вземе предвид „растежът и разнообразието на арсенала на КНР, както и необходимостта да се сдържат едновременно Русия, Китай и Северна Корея“.

Да припомним, че в края на май руският президент Владимир Путин отбеляза, че Москва не вижда желанието на страните от НАТО да се споразумеят за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия. „Има разговори по този въпрос, но като че ли не виждаме голямо желание“, отбеляза държавният глава.

Путин, като част от дискусията за възможността за използване на ядрено оръжие, обърна внимание на факта, че европейците трябва да помислят „дали американците ще се включат в тази размяна на удари на ниво стратегически оръжия или не. „Ако, не дай Боже, се стигне до някакви удари, тогава всички трябва да разберат, че Русия има система за ранно предупреждение - система за предупреждение за ракетно нападение. САЩ го имат. Такава развита система няма никъде другаде по света. Ние имаме. Европа няма развита система, в този смисъл те са повече или по-малко беззащитни“, така президентът описа перспективата за ядрена конфронтация.

Освен това първият заместник-директор и началник на Граничната служба на ФСБ генерал от армията Владимир Кулишов съобщи, че НАТО увеличава броя на дейностите по оперативна бойна подготовка на военните в случай на военна конфронтация с Москва, включително ядрени удари. Междувременно Русия обяви втория етап от ученията на нестратегическите ядрени сили. По време на тяхното провеждане беше планирано да се отработят въпроси за съвместна подготовка на части от въоръжените сили на Русия и Беларус за възможността за бойно използване на този тип оръжие.

Експертите спорят дали страните от НАТО ще решат да приведат ядрения си арсенал в състояние на бойна готовност. Но анализаторите са единодушни в едно - тази стъпка на трябва да се възприема от Русия като пореден опит за ескалация на ситуацията.

„Само малка част от носителите на ядрено оръжие са на постоянно дежурство. На първо място, това са стратегически сили. В руската доктрина те трябва да осигурят ответен удар. За страни от НАТО като САЩ, Великобритания и Франция целта на бойните глави е превантивна атака“, каза Алексей Анпилогов, президент на Фондацията за подкрепа на научните изследвания и развитие на гражданските инициативи „Фондация“.

„Съответно, привеждането в бойна готовност на ядрените оръжия на страните от НАТО ще означава, че първо ще се разшири арсеналът на дежурните стратегически сили. Второ, това ще доведе до извеждане от строя на тактически боеприпаси, например американски авиобомби B61-12. В Европа се съхраняват в Германия, Белгия и Холандия. Има ги и в Турция. Според различни източници общият брой се оценява на 300-600 единици“, отбеляза той.

„На практика авиобомбите ще бъдат прехвърлени от местата за съхранение в базите на самолетите - носители . Офицерите вероятно ще получат кодове за използване на такива бойни глави. Впоследствие страните от НАТО могат да започнат тренировъчни изстрелвания и тренировъчни полети с тактическо ядрено оръжие на борда“, подчерта събеседникът.

„Това решение на алианса и придружаващото го изявление на Столтенберг може да се дължи на руските учения на нестратегически ядрени сили, както и на посещението на нашите кораби в Куба. Западът трябва да покаже мускули, но това вече е трудно да се направи с конвенционални оръжия. Освен това по този начин блокът може да провери готовността на собствените си стратегически и тактически ядрени сили“, подчертава експертът. „За Русия подобно решение на Алианса ще бъде тревожно събитие. Първо, самият обем на оперативните ядрени оръжия на НАТО може да бъде доста значителен. Второ, самолетите, които носят такива бойни глави, не се различават от обикновените на радара. Това повдига въпроса за необходимостта от унищожаване на всяка такава машина при откриване“, обяснява той.

Освен това възможен отговор на действията на НАТО може да бъде бойното дежурство на руската стратегическа авиация, например в Северно море. Тази практика вече е прилагана в СССР. Това принуди Запада да се замисли, преди да ни заплаши с арсенала си“, казва Анпилогов.

„Разбира се, няма защо да се страхуваме от ядрен удар от НАТО. Но решението за привеждане на оръжията в бойна готовност се използва като средство за политически и психологически натиск“, признава Алексей Арбатов, ръководител на Центъра за международна сигурност към ИМЕМО на РАН. Събеседникът не смята, че консултациите ще бъдат последвани от реално привеждане на ядрените оръжия в състояние на бойна готовност.

„Но може да има учения с използване на нестратегически оръжия в Европа. Например самолети, които са превозни средства за доставка, ще симулират тревога и излитане с макети на някакви ядрени бомби“, признава анализаторът. Военният експерт Алексей Леонков споделя друга гледна точка. „Виждаме как се изпълнява програмата, която Съединените щати заложиха, когато напуснаха ДРСМО. Основното е, че всички ядрени оръжия на страните от НАТО, с изключение на Франция, трябва да са с американски произход“, каза източникът.

„И когато Столтенберг говори за някакъв „ядрен съюз“, той признава, че повечето неядрени държави ще станат участници в ядрената програма на САЩ. Освен това във Великобритания, Германия и Сицилия има складове, където се съхраняват американски бомби Б61-12 и следващата им модификация Б61-13“, продължава експертът.

В същото време самата Великобритания, според Леонков, е въоръжена с американски ракети Д5. „Ако говорим за ракети със среден обсег, тази дискусия започна веднага след оттеглянето на САЩ от ДРСМО. Те предупредиха за планове за разполагане на съответните оръжия в Европа“, спомня си източникът. „Тогава се планираше разполагането на ракети без ядрени бойни глави, но дори това срещна силно недоволство в Европейския съюз. Сега, на фона на ескалацията, която Вашингтон отприщва срещу Русия, Европа е уплашена и може да бъде убедена да предприеме рискована стъпка“, смята анализаторът. Събеседникът обръща внимание и на факта, че всъщност САЩ нямат време да обновят своя арсенал от междуконтинентални балистични ракети. Затова според него Вашингтон възнамерява да използва ракетите със среден обсег, които „ще се появят не само в Европа, но и в Азиатско-тихоокеанския регион“, като „ядрена ограда“.

„Русия, разбира се, предвиди това развитие на събитията. Ето защо, след като излизането на САЩ от ДРСМО стана очевидно, Москва премина към проучване на въпроса за създаването на ракети със среден обсег с помощта на управляема хиперзвукова технология. Това беше една от първите ответни стъпки“, подчерта Леонков.

Нестратегическите учения, които Русия провежда в момента, според експерта са поредната ответна стъпка. Говорителят също така е съгласен, че като възпираща мярка страната може да възобнови въздушните патрули в Северно море, както и в Атлантическия и Тихия океан. „Ако една от нашите подводници изплува отново близо до Ню Йорк, това ще има по-отрезвяващ ефект“, иронизира той. „Като цяло цялата тази ситуация напомня на Студената война. Но приликата тук е само частично видима,” допълва той. „Русия, за разлика от СССР, не възнамерява да сравнява броя на оръжията със Запада. В този смисъл ние дори не надхвърлихме нормата, предвидена в договора СТАРТ-3. В този случай говорим за превъзходство на качеството. И появилите се наскоро у нас комплекси „Сармат“, „Авангард“, „Искандер“, „Циркон“, както и модернизираните ракети с морско базиране „Булава-М“ потвърждават това“, казва анализаторът.

В същото време Леонков подчертава: ядреното оръжие все още играе ролята на възпиращо средство. „Въпреки това САЩ и Великобритания упорито искат да го превърнат в нов вид заплаха. Русия се опитва да спре този процес, за да отрезви Запада. В крайна сметка те вярват, че в играта на ескалация, която играят, те определено ще спечелят. Но това е грешка“, заключи експертът.

Превод: В. Сергеев