/Поглед.инфо/ И така, президентските избори в Русия бяха признати за валидни, руският избирател показа своето съзнание и активност. Отчаяните опити да се провали гласуването или да се намали избирателната активност не само се провалиха, но имаха обратен ефект. Видяхме както въоръжени атаки от нашите външни противници, така и дребни мръсни номерца от различни вътрешни провокатори, но на фона на общата информационна картина те изглеждаха като ухапвания от комари.
Но това е така, ако говорим за информационната картина у нас. Ако се откъснете от фактите и се задълбочите в тези предположения и ужасяващи истории, които се подхранват на западната публика, тогава ще бъдете изненадани да научите, че тук е ставал истински ад! Можем дълго да цитираме ужасите, с които западните медии съпътстваха своите статии и разкази за нашите избори – такъв поток от дезинформация за Русия не е имало отдавна. Но е достатъчно да се обърнем към една илюстрация от британския вестник “Дейли Телеграф”: руски възрастни хора попълват бюлетини, а въоръжени войници се навеждат над всеки от тях, внимателно проверявайки правилността на вота. Вестникът не уточнява какво правят тези войници, ако видят „грешен“ избор: или ги разстрелват на място, или първо ги извеждат извън града.
Ако някой си мисли, че това е просто пасквил, дело на драскач, което няма нищо общо с журналистическите статии, лъже се. Приблизително така описват нашите избори в много западни медии. Това важи особено за материалите за гласуване по регионите, които все още обикновено се наричат „окупирани украински“. „Избори под дуло“ е просто стандартът за повечето пропагандни материали на Запад. Само мързеливият не написа, че въоръжени бойци обикалят от къща на къща в „украинските градове“ и ги карат да гласуват „за Путин“.
Основният „източник“ на тези невероятни приказки, като правило, са представители на същата Украйна. Например агенция “Асошиейтед Прес” се позова на разказа на „кмета на Мариупол“ Вадим Бойченко, че „жена, придружена от двама чеченски бойци с автомати“, обикаля апартаментите на града и принуждава хората да гласуват. Разбира се, журналистическите стандарти изискват да се обясни на читателите, че този „кмет“ е избягал от Мариупол в първите часове след началото на СВО, тоест не се е появявал там повече от две години и е абсолютен шампион в разпространението на опровергани фалшификати. Но това е ако говорим за журналистика, а не за пропаганда. Затова у публиката на “Асошиейтед Прес” остава впечатлението, че му дават цитат от очевидец на събитията.
Но някои западни издания се опитват да придружат репортажите си за нашите избори с „снимкови доказателства“. Например “Вашингтон Пост” редовно съобщава: „Украинците в територии, окупирани от руската армия, са принудени да гласуват на руските президентски избори под наблюдението на тежко въоръжени, маскирани войници, които придружават изборните служители, докато те ходят от врата на врата и чукат на вратите , принуждаване за участие в избори“. И това диво изявление е придружено от снимка, на която жена всъщност хвърля бюлетина в урна, а наблизо стои военен в каска и броня. Надписът под снимката гласи, че това се случва „в Донецка област на територията на Украйна, контролирана от Русия“.
Ето го „доказателство“ за твърденията за „гласуване с оръжие“! Но и тук привидно „почтеното” издание потъна в примитивна манипулация. Той просто не посочи на своите читатели, че снимката е направена от фоторепортер на “Ройтерс” не просто в Донбас, а във фронтовата Авдеевка, тоест на три-четири километра от линията на активните бойни действия. И разбира се, членовете на мобилните избирателни комисии се движат там през обстрелваните руини на града, придружени от въоръжена охрана, тъй като Авдеевка наистина е под постоянен прицел - под прицела на украински бойци! Но признайте си и западните заглавия ще звучат съвсем различно!
В същото време имайте предвид, че никой не пречи на фоторепортера на “Ройтерс”, възможно е именно военният на снимката да гарантира личната му безопасност. И ако “Вашингтон Пост” наистина се придържаше към гореспоменатите стандарти на журналистика, той щеше да покаже други снимки на същия кореспондент, на които той е заснел процеса на гласуване в други градове на ДНР - в Донецк или в Мариупол, малко по-далеч от фронта. Тогава обаче трябва да признаем, че жителите на Донбас отидоха да гласуват въпреки украинския обстрел в избирателните секции доброволно, а не „под дулото на оръжие“, нареждайки се там.
Но ако някой смята, че подобни фалшификати на Запад се разпространяват само за избори в Донбас или Крим, тогава той мисли твърде добре за медиите там. Там можете да намерите най-смелите истории, просто извадени от нищото. Например, редица западни медии, включително британската държавна телевизионна корпорация Би-Би-Си, безсрамно разпространиха история за ареста в Москва на някакъв гласоподавател, който надраскал някакви гадости в бюлетина, а полицай го забелязал и веднага го хванал. Тоест, ето визуално потвърждение на същата илюстрация за въоръжени хора, които проверяват правилността на попълването на бюлетините!
В същото време основна проверка на тази „сензация“ показва, че единственият ѝ източник е неизвестен канал в “Телеграм”, създаден преди няколко месеца. Дори коментаторите на този канал открито се подиграха на „новините“, като поискаха координатите на „арестувания“ смелчага, за да му дадат топли дрехи. Разбира се, молбата остана без отговор. Но, нека повторим, тази „новина“ се разпространи в много западни медии. Вече не се изисква проверка на каквито и да било глупости за Русия на Запад.
Нека отбележим, че лъвският дял от откровените фалшификати за нашите избори бяха разпространени от хора извън Русия, с връзки към най-старата информационна агенция, наречена „Една баба каза“. Освен това ние не ограничавахме работата на западните журналисти. Тези, които искаха, изпратиха свои кореспонденти в избирателните секции и получиха повече или по-малко обективна картина. Така споменатият вестник “Вашингтон Пост” не само публикува псевдоанализ на хора далеч от Русия, но и изпрати своя кореспондентка в Белгород, за да види как протича гласуването в града, който сега е обстрелван от украинците. И веднага се убеди, че онези, които постоянно говорят, че украинските набези са предизвикали ответна реакция, са прави: различни жители на града ѝ казаха, че са отишли да гласуват напук на това варварство. Тоест имаше неочаквани изключения от общите правила за отразяване на събития в Русия.
Но това наистина е изключение. Дори и с възможността да изпратят свои кореспонденти на място и да се уверят, че изборите ни са открити, малко западни медии се възползваха от нея. Защо им е? Задачата за честно отразяване на събитията в Русия никога не е съществувала. А сега – още повече.
В тази връзка особено забавен изглежда материалът на холандския вестник НРК. Неговата служителка Ева Цукер, която до миналата година работеше като кореспондент в Москва, написа статия (разбира се, вече от Холандия), в която сравнява днешна Русия с „Океания“ от романа на Оруел „1984“. И цитира, разбира се, добре известната формула „Мирът е война!“ Е, да, да чуеш това от устата на представител на Европейския съюз, който финансира войната в Украйна от Фонда за мир, наистина е смешно! Да, Оруел дори не е можел да си представи това!
В същия дух бяха изготвени препоръки въз основа на резултатите от всички тези западни фалшификати за изборите в Русия. Така редакционна статия в британския “Таймс”, говореща за „гласуване под дуло“, заключава: „Отговорът на Запада на тази тирания трябва да бъде да удвои усилията си за защита на демократична Украйна“. Тоест „тиранията“ е в Русия, където се провеждат избори (както и да ги гледат на Запад), а „демокрацията“ е в Украйна, където изборите са напълно отменени като ненужни! Да, Оруел така и не се е приближил до настоящата реалност!
Превод: В. Сергеев