/Поглед.инфо/ Ако изключим ненужните изисквания, изведнъж се оказва, че машина, базирана на сериен пътнически самолет, може да се използва като въздушна платформа. Всъщност това е мобилизационен ракетоносец. В момента имаме два такива в конвенционална серия - Ту-214 и МС-21.

Заключения след вчерашния удар.

В допълнение към необходимостта от оборудване на тактическата авиация с масово произвеждани крилати ракети, си струва да се анализират перспективите на стратегическата авиация. В края на краищата, Ту-95 и Ту-22 вече не се произвеждат, а Ту-160 – ще е добре, ако правят поне по един годишно.

В същото време от много години имаме засекретен проект за ПАК ДА, който по мнението на множество западни източници включва дозвукова стелт технология, концептуално подобна на американския B-2. Летащо крило с възможно най-ниска видимост. Съдейки по времето за разработка, тя е много сложна и е напълно възможно западните източници да са близо до истината.

Но във всичко това опитът на СВO, очевидно, би трябвало да внесе огромни корекции в концепцията за перспективен бомбардировач. Като начало, бомбардировачът от предишния тип на практика вече няма смисъл и то от доста дълго време. Просто вече е повече от очевидно.

Полетът над вражеска територия с машина с ниска маневреност, дори с минимален EPR, с голяма степен на вероятност означава загуба на машината. Тоест, ерата на свободно падащите бомби определено е нещо от миналото. А ако трябва да бомбардирате конвенционалните папуаси, тогава можете да използвате тактически машини или дори просто транспортни самолети.

Тоест, в момента „стратезите“ имат само функцията на ракетоносци. Освен това, ако малките крилати ракети могат да се носят от конвенционални тактически самолети, то за стратезите оправдани остават тежките крилати ракети с голям обсег, като Х-101, със системи за проникване през ПВО, заглушители на борда, с прецизно насочване, устойчивост на заглушаване, възможност за дългосрочно съхранение и главно за много скъпи цели или за специални БЧ.

Вторият вариант за екипиране са аеробалистични ракети с голям обсег, като Кинжал, а третият вариант е за използване на крилати ракети с много голяма бойна глава, за унищожаване на особено укрепени цели. Условно казано, срещу мостове и бункери, с бойна глава от 1,5-2 тона.

А въздушното базиране позволява гъвкавост при избора на маневра за точката на изстрелване, да действа като първа степен за увеличаване на обсега, да осигури възможност за концентриране върху желаната цел в точния момент за пробив на ПВО.

Но тогава възниква въпросът, тъй като в почти всички сценарии на приложение самият самолет не е необходимо да преодолява вражеската противовъздушна отбрана и ролята му е ограничена до това да бъде въздушна платформа за изстрелване, тогава защо са му необходими толкова скъпи екстри със стелт функция, летящо крило и уникален скъп дизайн?

Тоест, ако изхвърлим ненужните изисквания, изведнъж се оказва, че машина, базирана дори на сериен пътнически самолет, може да се използва като въздушна платформа. Всъщност това е мобилизационен ракетоносец. В момента имаме два такива в конвенционална серия, това са Ту-214 и МС-21.

Вторият вариант е добър в много отношения, но ако искаме да разчитаме на поне някакъв експортен потенциал, е по-добре да не го милитаризираме. В същото време, на базата на Ту-214, можем да направим ракетоносец, самолет AWACS, самолет за противолодъчна отбрана, разузнавателен самолет, танкер, товарно-пътнически пощенски превозвач за ежедневна употреба.

И, оказва се, можем да натоварим производството, да имаме възможността да произвеждаме няколко десетки самолета годишно, да имаме значителна унификация между самолети с различни задачи в армията и специалните служби, и бонус - възможността за разпръскването им по граждански летища, ако е необходимо. Което в специален период ще бъде изключително важно за оцеляването на въздушната част на триадата.

В същото време, създаването на нов ракетоносец на базата на Ту-214 е несравнимо по-лесно от създаването му от нулата. Поне конструкцията на самолета трябва да бъде преработена минимално, ако се оправяте с външно окачване на ракети, или пък да се потрудите малко с организирането на бомбени отсеци и крилати ракети вътре. Плюс специални комуникации, управление и т.н., но това не изисква много НИРД за нови конструктивни елементи.

Ако има някакъв скептицизъм по този въпрос, нека ви напомня, че Ту-95 МС всъщност произлиза от противолодъчния Ту-142, който от своя страна произлиза от ранния Ту-95, чиято широкофюзелажна версия е бил пътническият Ту-114.

А Ту-95 е Ту-85 с турбовитлов двигател, Ту-85 съответно е уголемен Ту-4, тоест метрична съветска версия на Б-29.

Превод: ЕС