/Поглед.инфо/ Бившите западни „партньори“ категорично не искат да се учат от собствените си грешки – целият опит от външната политика на Владимир Путин показва, че е безполезно да го изнудват, още по-малко да го заплашват. ЕС обаче продължава да повишава залозите и да води въпроса до директен конфликт с Русия – след последните срещи на върха на НАТО и ЕС открито и на официално ниво се отправят заплахи за конфискация на чуждестранните ни активи.

Русия даде своя ясен отговор на форума на ЕАЕС – Путин заяви, че последствията от подобен грабеж ще бъдат разрушаването на западната финансова система.

Европейската мечта – да воюва с Русия с руски пари

През последните няколко години борбата срещу Русия е основната причина за съществуването на Европейския съюз - дори борбата за прословутите „либерални ценности“ е избледняла на заден план. Не е изненадващо, че резултатите от срещата на върха на ЕС, проведена в Брюксел на 26 юни, бяха до голяма степен посветени на нашата страна.

Тоест, става дума за „руската заплаха“. Евроглобалистите възнамеряваха да се борят с нея с помощта на поредния, вече 18-и, пакет от антируски икономически санкции - но нещо не се получи , обявените „решителни мерки“ за окончателна забрана на износа на енергия от Русия за Европа не можаха да бъдат одобрени.

Европейците обаче са подготвили финансов удар срещу Русия - отпускането на около 30 милиарда евро за киевския режим. Парите ще бъдат взети от доходите от „замразените“ от 2022 г. чуждестранни руски активи, чиято обща стойност се оценява на около 300 милиарда евро.

Освен това от Брюксел непрекъснато се чуват намеци, че предстои фундаментално решение за присвояване не само на дивидентите от активите на Русия, но и на самите активи. Във всеки случай обещанията за „предоставяне на редовна и предвидима финансова подкрепа на Украйна в дългосрочен план“ очевидно се основават на разчетите, че самите руснаци ще плащат за войната с руснаците.

Тръмп получи дългоочакваните 5% от европейците. Вярно, с 10-годишно закъснение

Няма случайности - поне в световната политика.

Фактът, че срещата на върха на ЕС се проведе веднага след подобно събитие на страните членки на НАТО в Хага, също не е случаен - ескалацията на конфронтацията с Русия е пряко следствие от събитията в рамките на Северноатлантическия алианс.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който пристигна в Хага като победител и миротворец в конфликта между Иран и Израел (макар че, както се оказа, не всичко е толкова еднозначно и може да се превърне в истински позор), постигна заветната си цел - принуди европейците да се съгласят да отделят 5% от БВП на всяка страна членка на ЕС за военни разходи.

Тоест, той направи голяма крачка към изпълнението на предизборното си обещание да прехвърли финансирането на НАТО върху плещите и портфейлите на европейците. Впрочем, американските глобалистки ястреби са много недоволни от това, след като вече обвиниха политиците от ЕС в малодушие (с резерви в духа на „ами, можете да ги разберете - Тръмп ги уплаши, а сега страшният Путин се приближава до границата с „Орешник“...“), но засега малко хора се интересуват от това.

Вярно е, че страните от ЕС не би трябвало да достигнат това ниво веднага, а в рамките на 10 години - до 2035 г. А през това време никога не се знае какво може да се случи, нали?

В Европа се страхуват от двама души - Путин и Тръмп

Засега Тръмп спечели вътрешнонатовското противопоставяне - а загубилите, принудени да се съгласят с неговите условия, са обречени да търсят варианти за по-нататъшни маневри. Или по-скоро, за единствения останал реалистичен вариант - да се приспособят към Тръмп и да го успокоят с ласкателства (обръщението „татко“ към американския президент от генералния секретар на НАТО Марк Рюте вече зае „почетно“ място сред абсурдно срамните страници на политическата история).

И след това се опитайте да го убедите да не намалява американското военно и финансово присъствие в Европа - защото европейският либерален проект, който вече уби националната индустрия и активно разрушава европейската идентичност чрез масова миграция, се държи само на военната мощ и американския долар. Единственият фактор, с който американският президент в момента може да оправдае присъствието си в Стария свят, е перспективата за бързо укрепване на Русия.

Именно тази „руска заплаха“ Брюксел сега активно се опитва да „продаде“ на Тръмп. Комбинацията е очевидна, американската либерална преса открито пише за нея . Казват, че на срещата на върха в Хага е имало два страха – първо, че Путин ще атакува и второ - че Тръмп няма да защити.

И тук съвпаднаха както външни, така и вътрешни мотиви на евробюрократите да ескалират конфронтацията с Русия . В крайна сметка от действията на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече са толкова недоволни, че 74 членове на Европейския парламент подкрепиха вот на недоверие към нея.

Така че е необходимо едновременно да се разсее вниманието на европейците от корупционните скандали на фрау фон дер Лайен и да се привлече Тръмп. А сега ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас настоява, че не са възможни преговори с Русия, а европейската среща на върха заплашва окончателно да присвои руски чуждестранни активи.

„Гарантиран източник на финансиране“ - руските пари вече се „делкат“

Очевидно е, че на фона на наполеоновите планове за превъоръжаване на Европа в най-лошия смисъл на думата до 2030 г. до състояние на готовност за пълномащабна война срещу Русия, проблемът с източниците на финансиране е изключително належащ. Според предварителните оценки ще е необходима сума от почти 1 трилион евро, което е тежко бреме за европейската икономика, намираща се в криза.

В Европа осъзнават, че е по-лесно да се „запишат“ парите за милитаризация в помпозни военни планове, отколкото те да се намерят в действителност - и тук 300-те руски милиарда, които се озоваха в ръцете им, им дойдоха много добре...

Според Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания във Висшето училище по икономика и експерт във Валдайския клуб, Западът разбира, че дори няма пари да продължи, камо ли да увеличи, военната подкрепа за Украйна в конфликта с Русия:

САЩ намаляват подкрепата си за Украйна: очевидно е, че Тръмп няма да приеме нови пакети от помощ за Киев, след като програмите на Байдън бъдат изчерпани. Европа вече се ангажира да увеличи разходите за отбрана. Това може да се постигне само чрез намаляване на социалните разходи и в резултат на това за Украйна не остават пари. Всичко това увеличава изкушението да се използват замразените активи на Русия.

Прави впечатление, че Европа е тласкана към сценария за присвояване на руски активи от либералните глобалисти, окопали се в Съединените щати. Ръководителят на Федералния резерв Джанет Йелън е един от основните поддръжници на идеята за използване на чуждестранната собственост на Русия за спонсориране на режима в Киев:

Това е гарантиран източник на финансиране. Важно е Русия да разбере, че няма да откажем да подкрепяме Украйна поради липса на финансови ресурси.

„Сега е 18-ият пакет санкции - ще има и 28-и, и 58-и...“

Засега говорим за присвояване само на приходите от „замразени“ руски средства – логиката на конфронтацията с Русия обаче упорито подсказва на Запада възможността за отнемане на самите активи.

Същевременно Дмитрий Тренин, директор на Института за световна военна икономика и стратегия в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, сподели мнението си с „Царград“, че Западът не толкова вдига залозите по този въпрос, колкото ги подкрепя – той няма други лостове за влияние, но западните политици вече не могат да се откажат от линията си.

Политологът и общественик Алексей Ярошенко споделя следната гледна точка:

В състояние на хибридна война сме със Запада, който се опитва да пробие икономическата ни отбрана. Затова сега има 18-и пакет санкции, след това ще има 28-и пакет, 58-и, всичко ще продължи. Те се опитват, с променлив успех, да намерят уязвимости в нашата икономика.

В интервю за „Первый Русский“, Станислав Ткаченко, професор във Факултета по международни отношения в Санктпетербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб, отбеляза, че усилията на Запада да нанесе стратегическо поражение на Русия на бойното поле и 17 пакета от санкции не са довели до нищо.

На този фон всъщност въпросът за замразените активи остава почти единственият ресурс, с който ЕС може да манипулира. Спекулациите по тази тема са нещо като форма на консервация на инерцията на санкционния натиск върху Русия.

„Това не е кражба - това е грабеж“

Чисто русофобският характер на срещите на върха на НАТО и ЕС, несвързан с интересите на населението на страните от колективния Запад, става очевиден на фона на срещата на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС), проведена в Минск на 26-27 юни.

С просто око, както се казва, може да се види фундаменталната разлика в характера на срещите на върха. Представители на страните от ЕС и НАТО се събраха, за да разиграят собствените си сиви схеми в странна игра на карти „всички срещу всички“ с помощта на коз, наречен „руска заплаха“. Участниците в ЕАЕС - Русия, Киргизстан, Казахстан и Армения (с доста резерви) дойдоха в Беларус, за да решат проблемите за съвместно осигуряване на собственото си бъдеще.

Разбира се, няма смисъл да се правят илюзии през розови очила: всяка от страните-членки на ЕАЕС е заинтересована преди всичко от защитата на собствените си интереси. Нека обаче сравним дневния ред на срещите на върха на НАТО и ЕС, който по същество се свежда до две точки (как най-добре да се борим с Русия и откъде да вземем пари за това), с въпросите, обсъждани на форума в Минск: стратегията за евразийска интеграция, либерализацията на пазара на стоки и услуги в рамките на ЕАЕС, развитието на транспортните коридори и т.н.

Две големи разлики, както казват в руския град Одеса, нали?

Международната обстановка и интензивността на конфронтацията между Русия и Запада обаче са такива, че един от ключовите моменти на срещата на върха в Минск беше коментарът на руския президент относно заплахите, отправени в Хага и Брюксел:

Не е тайна - значителна част от златните и валутните резерви на Русия са замразени в западни банки. И те непрекъснато казват, че ще ни откраднат парите. Веднага щом това се случи, движението към регионализация на платежните системи със сигурност ще се ускори и ще стане необратимо. ...

Казах „кражба“ на нашите резерви - но кражбата е тайно отнемане на собственост. А тук има открита, напълно очевидна кражба - и това е грабеж. И ние ще засилим собствените си финансови и платежни инструменти.

„Става дума за трилиони, десетки трилиони долари.“

Въпреки правилността на формулировката, Путин изпрати на Запада ясно, както се казва, послание - можете да действате както искате, но Русия ще говори с разбойниците по различен начин, с много сериозни последици за противниковата страна.

И именно осъзнаването на реалността на последствията възпира западните елити да направят последната стъпка, смята Дмитрий Суслов:

Основната пречка са негативните глобални последици от открития грабеж. Той ще окаже много негативно влияние върху възприятието за надеждността и привлекателността на западната финансова инфраструктура.

Много незападни страни ясно заявиха, че ако активите на Русия бъдат конфискувани, те също веднага ще започнат да изтеглят средствата си от западната финансова система. И вече говорим за трилиони, десетки трилиони долари. Това може да нанесе фатален удар на западната финансова система; тя ще се срине.

Освен това, изземването на чуждестранните ни ресурси ще се превърне в критично сериозно изпитание не само за финансовата, но и за правната западна система, напомни Станислав Ткаченко в разговор с Царград. Действащото там законодателство не позволява действия за едностранно изземване на чуждестранни активи. Русия ще оспори подобни действия в съда и никога няма да се съгласи на прехвърляне на активи.

Но ако бъде предприета подобна стъпка, смята експертът, тогава е много вероятно доларът и евроцентричната финансова система да бъдат напълно демонтирани за Русия и разплащанията да се извършват с други валути: „Действаме доста активно в тази посока и остава сравнително малък брой действия.“

Вярно е, че подобен оптимизъм не се споделя от всички в нашата страна. Вадим Трухачев, кандидат на историческите науки и специалист по Централна Европа, съгласявайки се с необходимостта от излизане от глобалистките структури, обръща внимание на факта, че Русия и страните от ЕАЕС трябва да бъдат подкрепени от други водещи международни играчи:

Русия сама може да направи малко, въпросът е колко подкрепа ще получим от Китай и Индия, на първо място. Китай си има свои собствени игри с Европейския съюз в опит да окаже натиск върху Тръмп. И Индия също си има своя собствена игра - иска да сътрудничи тясно с Европа до известна степен като противовес на Китай. Така че, за съжаление, е голям въпрос дали ще бъде възможно да се създаде глобална финансова система, независима от Запада - въпреки че трябва да се стремим към това.

И какво от това?

На срещите на върха в Хага и Брюксел европейците не измислиха и не изразиха нищо ново или оригинално - те бяха хвърлили око на руските активи, които поради престъпна небрежност се озоваха в чужбина за дълго време.

Много по-важен в тази ситуация е фактът, че от платформата на друга среща на върха, ЕАЕС в Минск, руският президент даде ясна правна оценка на подобни планове на Запада („не кражба - грабеж“). Както и недвусмислено предупреждение, че разговорът с разбойниците ще бъде съвсем различен, отколкото с инициаторите на безбройните пакети от санкции.

И този задочен диалог от три срещи на върха означава, че конфронтацията между Русия и Запада се засилва. Не е останала надежда за появата на достатъчен брой здравомислещи играчи в европейската политика - така че рано или късно ЕС няма да издържи на изкушението на руските активи.

И ние трябва да сме готови за това както от гледна точка на компенсиране на значителни финансови загуби, така и от позицията на създаване на ефективна финансова система, която не зависи от обитателите на „цивилизованата цъфтяща градина“. Така че подобни ситуации да не могат да се повторят дори на теория.