/Поглед.инфо/ През последните седмици напрежението между САЩ и Иран не отшумя. Първоначално унищожаването на американския дрон от иранските сили за противовъздушна отбрана, след това изявленията на представителите на САЩ, че са свалили иранския БПЛА и опровергаването на това изявление от страна на иранската страна. И накрая, задържаните танкери - първо британската акция в района на Гибралтар, след това симетричната мярка на иранците.
САЩ преместиха допълнителни войски в Близкия изток и побързаха да обявят създаването на нова коалиция за осигуряване на свободна навигация в Ормузкия пролив , което се възприема от мнозина като подготовка за война с Иран. Имаше дори някакво усещане за дежа вю от 2003 г., преди инвазията на американците в Ирак. Третата седмица след обявяването на създаването на коалицията, тя обаче остава призрак. Единствено Южна Корея заяви готовността си да помогне на Америка. Останалите или мълчаха, или побързаха да забележат, че не е необходимо да се изостря ситуацията. И ако вземем предвид недоволството на европейските държави от продължаването на санкциите срещу Иран, изглежда че съюзниците саботираха призива на Вашингтон за коалиция.
Американските партньори обърнаха внимание на други изявления на Белия дом. На 24 юни Тръмп туитна: „САЩ току-що станаха най-големият производител на енергия в света! Искането на САЩ за Иран е много просто – да няма ядрено оръжие и по-нататъшно спонсорство на терора!” На 19 юли държавният секретар Майк Помпео коментира залавянето на британския танкер от иранските военни: „Отговорността е на първо място на Великобритания, която трябва да се грижи за своите кораби ... Не искаме война с Иран.“
Ако американските служители говорят по този начин за най-близките - британски съюзници, вероятно това дава основание на другите да преразгледат отношението си към изпълнението на исканията на Вашингтон. Следователно идеята за създаване на коалиция се превърна в нещо неразбираемо, наречено „Операция Страж” (Sentinel)“.
На 24 юли обаче Пентагонът изясни тази операция, която е представена като нов план на Централното командване на САЩ (CENTCOM), който трябва да гарантира запазването на транспортните потоци в Близкия изток в контекста на продължаващите спорове между Америка, Европа и Иран. Новият ръководител на Министерството на отбраната на САЩ Марк Еспер официално обяви, че американските партньори трябва независимо да осигурят ескорт на своите кораби в района на Персийския залив. С това той потвърди казаното по-рано от Тръмп и Помпео. Американските военни обещаха само да предоставят разузнавателни данни за възможни заплахи в региона.
Коментаторите в САЩ веднага отговориха на безсилието на американската дипломация да създаде коалиция. Джон Алтерман от Центъра за стратегически и международни изследвания пише: „Сигурността в региона влияе върху глобалната сигурност и глобалната икономика, а способността на САЩ да ръководят регионални усилия за сигурност от десетилетия насърчава интересите на САЩ в Персийския залив и по целия свят. Може да се направи разумен аргумент, че с течение на времето други държави трябва да поемат водеща роля в определени мерки за сигурност и ролята на САЩ трябва да се промени. Ако обаче стане внезапно по време на нарастващото напрежение, това ще допринесе за хаоса, подкопавайки влиянието на САЩ и насърчавайки интересите на противниците на Съединените щати. Непосредствената задача е да се работи солидарно с другите, дългосрочната задача е да им се възложи повече отговорност. Действията на американската администрация обаче променят този ред, което подкопава и двете цели”.
И докато американците размишляват за последните си дипломатически провали, Русия и Иран подписаха на 29 юли меморандум за разбирателство в областта на отбраната. Адмиралът на иранския флот Хосейн Ханзади съобщи, че са договорени планове за съвместно военноморско учение, което да се проведе преди края на иранската година (март 2020 г.). Ученията ще се проведат в Индийския океан, ще обхванат Персийския залив и Ормузкия пролив.
Превод: В.Сергеев