/Поглед.инфо/ Администрацията на Тръмп наложи санкции срещу иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф на 31 август. Иранският президент Хасан Роухани определи това решение като „детинско“, възпрепятстващо дипломацията, а в Европа това бе наречено „не от голямо значение за Брюксел“.

В изявление за санкции срещу Зариф държавният секретар Майк Помпео посочи, че иранският външен министър е „замесен“ в подкрепата от Иран за терористи, изтезания и други злонамерени действия по целия свят. В Министерството на финансите на САЩ това решение беше обяснено по различен начин. Твърди се, че Зариф е наказан, защото „е действал или е трябвало да действа от името на върховния лидер на Иран Аятолах Али Хаменей, който беше санкциониран в края на юни. В същото време Държавният департамент по някаква причина смята, че санкциите срещу основния ирански дипломат няма да ограничат възможността на САЩ да преговаря с Иран.

Това, разбира се, не е така. Докато Тръмп продължава да говори, че е отворен за преговори без предпоставки, Помпео и Болтън издигат ултиматуми на Иран. Помпео, по-специално, заявява, че администрацията „продължава да търси дипломатическо решение”, но „единственият път напред е всеобхватна сделка, която е насочена към целия спектър от ирански заплахи”- Дотогава, казва държавният секретар на САЩ, „кампанията за дипломатическа изолация и максимален икономически натиск срещу Иран ще продължи”.

Налагането на санкции срещу иранския външен министър допълнително засили напрежението в отношенията на Вашингтон с Техеран. Най-малкото, решението на Тръмп показва, че администрацията му не е готова да преодолее пропастта между курса за „максимален натиск“ и готовността, заявена от президента за преговорите „без предпоставки“. И през последните дни Тръмп също така информира Техеран, че е готов да използва военна сила.

Същевременно Съединените щати създават допълнителна пречка за европейските съюзници, работещи за опазване на ядрената сделка за 2015 г. За това пише The Politico. Изданието обръща внимание на изявлението на Европейския съюз, който реши да игнорира американските санкции срещу иранския външен министър. Това е красноречив пример за противоречието между Вашингтон и Брюксел. „Съжаляваме за това решение“, заяви говорителят на ЕС Карлос Мартин Руиз де Гордехуела. „От своя страна, ние ще продължим да работим със Зариф като най-висшия дипломат на Иран и с оглед на значението на поддържането на дипломатическите канали”.

През последните месеци Вашингтон и Техеран балансират на ръба на войната. В ЕС стратегията за „максимален натиск“ върху Иран не се подкрепя, европейците са много предпазливи от възможността за по-нататъшно ескалиране на напрежението в Персийския залив. Няма страни, готови да се включат във войната срещу Иран на страната на Съединените щати.

Противно на официалното искане на Вашингтон за „помощ в борбата с иранската агресия“, Берлин показва нежелание да се присъедини към военноморската мисия на САЩ в Ормузкия пролив. Външният министър Хайко Мауз говори за желанието на Германия да облекчи напрежението с Иран. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг приема, че не е имало официално искане към военния съюз да се започне мисия в Ормузкия пролив тази американска инициатива няма да бъде разгледана.

Посланикът на САЩ в Германия Ричард Гренъл призова правителството на Ангела Меркел „да поеме глобална отговорност за съответствието на икономическата си сила“. Когато призивът на американеца не се чу, той напомни на германците: „Америка жертва много, за да помогне на Германия да остане част от Запада“. Посланикът даде да се разбере, че американският президент е недоволен от укриването на Германия от участие в конфликта с Иран. Освен това разликите между Вашингтон и Берлин не се ограничават до иранския проблем. Германия не е съгласна с исканията на Белия дом за увеличаване на разходите за отбрана, с решението на Тръмп да промени търговските мита, с американските санкции срещу германските компании, участващи в изграждането на газопровода „Северен поток 2“.

Британците също не искат да са в една и съща коалиция с американците, дори след като Иран и Обединеното кралство бяха замесени в конфликта. В началото на юли британският флот залови ирански танкер край бреговете на Гибралтар. Иранците реагираха, като заловиха танкера с британски флаг „Стена Имперо”, докато съдът преминаваше през Ормузкия пролив. В същото време Борис Джонсън, новоназначеният премиер на Великобритания, отказва да участва в американската коалиция и предлага създаването на „Европейска флотилия“ в Персийския залив. Европейските държави отговориха на предложението от Лондон предпазливо: опитът да се запази ангажимент за ядрено споразумение с Техеран и участието във военноморската блокада на Иран са несъвместими.

И миналата седмица представители на Франция, Германия, Великобритания, Европейския съюз, Русия, Китай и Иран се срещнаха във Виена, за да потвърдят постоянния си ангажимент към иранската ядрена сделка. Новото британско правителство не поставя под въпрос тази позиция.

Разликата между САЩ и петте други страни, подписали споразумението за ядрената програма на Иран, е голяма. И така разликите между Вашингтон и Брюксел по иранския въпрос са по-дълбоки, отколкото във всеки друг въпрос след Втората световна война. В Европа не вярват, че Техеран ще се съгласи на диалог с Белия дом, който не прикрива намерението си да постигне промяна на режима в Иран.

Превод: В.Сергеев