/Поглед.инфо/ Съединените щати намериха "начин да заобиколят ограниченията за преминаване на кораби през Босфора и Дарданелите". Поне така анализаторите оценяват плановете на Пентагона за изграждане на още една военна база, този път точно в зоната на отговорност на руския Черноморски флот. Но това не е единствената цел на създаването на такъв американски преден пост в региона.

В момента Румъния се счита за най-бедната страна в Европейския съюз. И все пак местните власти решиха да отделят около 2,5 милиарда евро за изграждането на най-голямата база на НАТО в Стария свят.

Базата ще бъде разположена на брега на Черно море, близо до град Констанца, на мястото на бившата 57-ма военновъздушна база на страната (където сега са настанени около 5 хиляди войници на НАТО, предимно американски). Новата база ще може да побере 10 хиляди войници. В същото време съоръжението на НАТО трябва да бъде напълно автономно, включително собствени училища и детски градини за децата на служителите. Един вид мини-град на три хиляди хектара земя.

И най-вероятно мини-градът ще бъде изцяло американски. Факт е, че различни мозъчни тръстовепубликуват доклади, съветващи разполагането на повече войски на източния фланг на НАТО. Според експертите на НАТО това е по-изгодно, отколкото просто да държите войски там и след това да сменяте бригадите на всеки девет месеца (както се случва сега). Полша (която Доналд Тръмп вече разглеждаше в тази роля, още преди началото на СВО), както и Румъния, са предложени за места на постоянна дислокация.

„Румъния граничи с Украйна, има излаз на Черно море и се намира срещу Крим. От нейна територия е удобно на НАТО да води потенциална война с Русия. Освен това местното ръководство беше готово да приеме такава база“, обяснява доцентът от Руския държавен хуманитарен университет Вадим Трухачов причините за избора на тази страна. И, разбира се, базата се намира в опасна близост до Приднестровието – територията на Молдова, населена с граждани на Руската федерация.

Самите румънци не крият, че базата е необходима преди всичко за противодействие на Русия. „Базата “Михаил Когълничану” ще се превърне в най-важната постоянна военна структура на НАТО в непосредствена близост до конфликта в Южна Украйна. Нека не се надяваме, че този конфликт ще приключи тази година, през 2025 г., през 2026 г. Това е дългосрочен конфликт“, заяви румънският политически анализатор Дорин Попеску. Освен това противодействието е многофакторно.

Да, днес заплахата от него е сравнително малка - дори само защото процесът на строителство току-що е започнал. „Работата в базата на НАТО започна с основна инфраструктура, тоест пътища за достъп и електропреносни мрежи. Скоро ще започне изграждането на нова писта, успоредна на съществуващата“, пише “Евронюз”.

И тази конструкция може да се разглежда като известен елемент на дипломатически натиск. Но в бъдеще новата база на НАТО може сериозно да промени баланса на силите не само в Югоизточна Европа, но и в Черно море.

Номинално на нея ще бъдат разположени сухопътни сили. Според командира на базата Николае Крету, след модернизация, тя може да побере всякакви сухопътни сили, специални части - или „всяка друга военна способност, която е необходима за реагиране на ситуации със сигурността“.

Тоест военноморски части, способни да застрашат комуникациите на Русия през Босфора и Дарданелите.Разбира се, в рамките на Конвенцията от Монтрьо американците не могат да държат своя флот постоянно край бреговете на Румъния. Но никой не забранява на флота да бъде там под румънски флаг. „Например, някои стари кораби на ВМС на САЩ могат да бъдат прехвърлени в Румъния - както някога беше направено с Полша. На поляците бяха дадени два, макар и стари, но доста големи кораба“, припомня Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.

Освен да сдържа Русия, базата ще изпълнява и други функции. Например, да сдържа Турция. „НАТО се опитва да маркира територия навсякъде. В случай, че Турция се съпротивлява, те буквално се нуждаят от алтернативно летище и котвена стоянка. Тук не е далеч от Близкия изток и Северна Африка“, казва Вадим Трухачов. И разбира се, Анкара не е доволна от това строителство.

„Турция изхожда от своята неофициална доктрина “Синя родина”, която предполага господството на Републиката в съседни води. Въпреки съюзническия характер на отношенията със Запада, увеличаването на присъствието си в региона е нежелателно за Анкара, защото ще намали потенциала и възприятието на Турция. В Черно море Република Турция като цяло е готова да възприема само себе си и Русия“, обяснява за Владимир Аватков, доктор на политическите науки, ръководител на отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РАН. .

Както въобще в Южен Кавказ, където сега се опитват да проникнат американци и европейци – и своеобразен военно-политически плацдарм за този проект е именно укрепването на западните позиции в Черно море. Включително военноморска инфраструктура, с помощта на която е възможно прехвърляне на войски в рамките на Черноморския басейн.

„Черно море ще стане по-милитаризирано. Тук обаче няма нищо неочаквано. От доста време вървят нещата за увеличаване на военното присъствие там. А базата в Румъния е начин да се заобиколят ограниченията за преминаване на кораби през Босфора и Дарданелите“, казва Вадим Трухачов.

И накрая, база с американски войници ще е необходима за укрепване на позициите на САЩ в самите източноевропейски страни. „Това е елемент на потвърждение за съществуването на съюз между страни и частична протоокупацията. В крайна сметка, когато, да речем, американски войски са на територията на Румъния, това винаги е специален формат на алианса. Тези страни се оказват донякъде зависими от САЩ“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски.

В същото време, както изглежда, съдбата на базата няма да зависи от това кой ще заеме Белия дом през ноември. Дори републиканците да спечелят президентските избори в САЩ и дори след победата си наистина да заемат неоизолационистка позиция, те пак няма да напуснат Европа и вместо да укрепват позициите си в Украйна, ще укрепват източноевропейския фланг на НАТО. В края на краищата сдържането на Русия, ограничаването на възможностите на Турция и запазването на американския контрол над Европа не е партиен, а национален интерес за Съединените щати.

Превод: В. Сергеев