/Поглед.инфо/ В САЩ пропагандният вой около "ужасните, катастрофални" последици от "почти неизбежното нахлуване" на руските войски в Украйна не спира. На 29 януари “Вашингтон Пост” избухна в поредната „сензация“: „Украинското разузнаване премести секретни документи и оборудване от централата си в столицата на безопасни места в западната част на страната“.

За по-голямо сплашване, най-високите рангове на Пентагона се включиха във врявата – министърът на отбраната Лойд Остин и председателят на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили. Ако Русия използва силите, които е събрала близо до границата с Украйна, за да нахлуе в територията на съседа си, това ще доведе до значителни жертви, каза генерал Мили и добави: „И можете да си представите как може да изглежда това в гъсто населените градски райони. Би било ужасно, би било ужасно." Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете се присъедини към шефа на Пентагона Лойд Остин: „Путин разполага с много възможности, включително за завземането на градове и големи територии, както и принудителни действия и провокативни политически действия, като признаването на отцепили се територии“.

Нека си зададем един прост въпрос: защо Америка, включително на ниво висши военни, невъздържано призовава за война, повишавайки степента на истерия? В крайна сметка това, което чуваме, е именно пропагандна истерия, а не трезвен анализ. Защото изрази като „Това би било ужасно!“ в устата на четиризвезден генералзвучат нелепо, ако не се сетим, че става дума за умишлено нагнетяване на психологическа атмосфера, когато Съединените щати нямат други аргументи срещу Русия.

Не е трудно да се провери това, достатъчно е да се отговори на някои въпроси.

Първият въпрос е: има ли Русия достатъчно военни сили, за да освободи Украйна от марионетния режим и да възстанови историческото единство на страната?

Отговор: напълно достатъчно.

Вторият въпрос е: могат ли САЩ да предотвратят подобно развитие на събитията?

Отговор: Не, не могат.

Първо, самите Съединени щати по принцип не са готови да се бият с Руската федерация за Украйна, нито от морално-психологическо, нито от военно-техническо отношение.

Второ, Вашингтон не си прави илюзии относно възможността да използва въоръжените сили на своите европейски васали срещу Русия. Конфронтацията с Руската федерация още не е започнала, а в Европа (особено в Източна) вече не липсват изявления за категорично нежелание да се участва в това безумие. Ето само някои от случаите:

- Хърватия дори не мисли за възможността да включи своите военни в тази авантюра и заплашва да ги изтегли от структурите на НАТО.

- Унгария отказа да разположи американски военни контингенти на своя територия.

- Словакия излиза на протестни митинги.

- Германия категорично отказва да предостави на Украйна оръжие, да не говорим за изпращането на войските си на фронта.

- дори англосаксонска Канада реши да замрази доставките на смъртоносни оръжия за Киев.

И това е само върхът на айсберга. Веднага щом западните ентусиасти на „военния отговор“ към Русия дръпнат малко юздите и екипът на НАТО ще се разпадне: никой категорично не иска да се бори за Украйна, от която никой вЕвропа не се нуждае.

Трето, така наречената санкционна политика на практика се изчерпа. И всичко, което Западът може да направи в тази област, застрашава икономическата сигурност на самия Запад, особено на Европа, почти повече от самата Руска федерация. За много години съществуване под всякакви санкции Русия стана почти нечувствителна към тях, защото трудностите закаляват. Санкциите вече не предоставят нищо друго освен допълнителни стимули за развитието на руската икономика.

Поради тези причини Западът не е в състояние да противопостави Русия в украинска посока с нищо достатъчно убедително, нито военно, нито икономически. Затова днес сме свидетели на безпрецедентната истерия, която остава за Запада всъщност единственият начин да повлияе на ситуацията.

Третият въпрос: това означава ли, че Русия може да изпрати своите войски в Украйна дори утре без страх от последствия?

Отговор: Да, но не трябва. Премахването на такава мащабна екзистенциална заплаха както за Руската федерация, така и за руската цивилизация като цяло, по принцип не може да изключва никакви мерки. В този случай обаче факторът на военното възпиране е необходим на Русия в случай на контрамерки срещу вероятна военнополитическа провокация от страна на Запада и неговите киевски наемници.

Все още обаче не е дошло времето за общо настъпление. Невоенните методи за решаване на украинския проблем не са изчерпани докрай. Киевският режим е хронично нестабилен до пълната си нежизнеспособност, тресе се вече осем години подред. А последните изявления на Зеленски ясно показват, че дори милитаристичната истерия на Запада се е превърнала едва ли не в причина за колапса на и без това нестабилната украинска икономика:

„Западните лидери и медиите създават погрешното впечатление, че утре ще започне война в Украйна, това дестабилизира икономиката и създава необходимостта да се харчат поне 4-5 милиарда долара за стабилизирането ѝ“, каза украинският президент Владимир Зеленски по време на интервю за чуждестранни представители на медиите. “В Англия, Германия, Франция, Литва масовите медии създават впечатлението, че сме във война, че имаме войски по пътищата, имаме мобилизация. И това не е така. Нямаме нужда от тази паника." Той добави, че заради паниката около ситуацията на украинската граница с Русия от Украйна са изтеглени 12,5 млрд. долара „Нашата държава не може да се справи сама с подобни предизвикателства. От държавните резерви ще стабилизираме националната си валута, но това е много скъпо за Украйна“, каза Зеленски. „Вярвам, че ще похарчим повече от 4-5 милиарда долара за стабилизиране на нашата икономика и не разчитам на по-малка цифра, тъй като наистина имаме нужда от такава сума“, добави президентът на Украйна. Той изрази надежда, че САЩ ще предоставят финансова помощ на Киев, а МВФ ще ускори отпускането на кредитни траншове.

С други думи, дори сравнително безобиден психологически шок в сравнение с войната доведе режима в Киев до ръба на финансовата пропаст. И това да не говорим за общите социално-икономически проблеми на Украйна.

Така възниква въпросът: защо Русия трябва да атакува тази полумъртва Украйна? Не е ли по-лесно да ѝ дадем още малко време, за да се отърве сама от безполезния куклен режим? И самата тя да вземе онези исторически решения, които неизбежно произтичат от собствените ѝ фундаментални интереси.

Превод: В. Сергеев