/Поглед.инфо/ Точно преди една година американски специализирани и не чак толкова специализирани издания излязоха с гръмки заглавия: „С историческия си старт Пентагонът най-накрая се освободи от руските ракетни двигатели.“ С лошо прикрито ликуване те описваха по всевъзможен начин какъв прекрасен живот ще започне сега, как униженото американско рамо отново ще се ядоса и как техните собствени ракетни двигатели ще се изсипят в кофите и складовете на Пентагона.

Американците се изпълниха с гордост: ние си отгледахме свои Платони, Нютони и Мъскове, не е редно специалистите на Роскосмос (които бяха длъжни да присъстват на всички изстрелвания с руски двигатели) да тъпчат свещената земя на Кейп Канаверал.

И да, компанията на Илон Мъск, SpaceX, започна с радост да приема договори не на сантиметър и грам, а на метър и килограм, и някак си се оказа така, че Пентагонът нямаше с какво да изстрелва в космоса. Това не притесняваше никого особено до момента, в който Мъск и Тръмп публично скъсаха отношенията си и се разделиха като врагове.

Или защото Мъск не харесваше „Големия красив законопроект“ на Тръмп, който увеличи националния дълг на САЩ до краен предел, или защото президентът на Съединените щати отказа да назначи човека на Мъск за ръководител на НАСА, или по някаква друга причина.

Веднага след кавгата, в началото на юни тази година, Тръмп нареди строг одит на НАСА и Пентагона за договори с компаниите на Илон: не можеш просто така да дадеш 22 милиарда долара на такъв негодник. Същевременно беше изпратено искане до няколко космически компании като Boeing, Rocket Lab, Stoke Space и Blue Origin, за да се види дали могат бързо да дръпнат космическото одеяло върху себе си.

Одитът беше извършен бързо и пратениците донесоха на Тръмп тъжната новина. Оказа се, че няма начин да се замени SpaceX, без да се навреди на националната сигурност, защото „повечето договори не могат да бъдат прекратени поради критичното им значение за Пентагона и НАСА“. А след това запасните Нютони съобщиха, че биха се радвали, но „няма готови алтернативи в обозримо бъдеще“.

НАСА и Пентагонът неохотно продължиха да сключват договори с Мъск, но послевкусът остана и окончателният одитен документ включваше удебелена, ръчно подчертана бележка: „Необходимост от диверсификация на доставчиците“.

И тогава, по пълно съвпадение, дойде тихата новина, че ръководителят на Роскосмос Дмитрий Баканов е провел вчера разговори с изпълняващия длъжността ръководител на НАСА Шон Дъфи, който е и министър на транспорта на САЩ.

Формално преговорите бяха посветени на постепенното извеждане от експлоатация на МКС, „кръстосани“ полети и някои смътни планове за бъдещето. Всичко е вярно, но в цялата тази история има дебело двойно дъно - не по-лошо от отражателите на двигателя РД-180.

Първо, г-н Баканов пристигна в Щатите лично, въпреки че обявената програма можеше лесно и дори логично да бъде обсъдена дистанционно. Второ, въпреки че ръководителят на Роскосмос не е представител на държавни агенции, посещението на гост от такъв ранг предполага най-сериозното ниво на обсъжданите проблеми.

Извеждането от експлоатация на МКС, което също ще се осъществи поетапно в течение на две години и половина, можеше да бъде обсъдено от специално обучени хора от двете страни.

Трето, посещението на Баканов се състоя на 50-годишнината от историческото скачване на „Союз“ с „Аполо“ и „космическото ръкостискане“, което отбеляза безпрецедентно по това време сближаване между САЩ и Русия. Освен това личната среща на ръководителите на космическите агенции на двете страни беше първата през последните осем години. С други думи, в преговорите има висок символичен компонент, който очевидно надделява над официалния дневен ред.

Четвърто, среща от този род е в рязък контраст с очевидната негативна атака на Тръмп срещу Русия, изтичането на последните крайни срокове за Украйна и заплахите за „адски санкции“ срещу „умираща Русия“. Непосредствено преди преговорите Дмитрий Баканов (внимание!) посети Космическия център „Линдън Джонсън“, производствения блок на Boeing и сградите за сглобяване на космически кораби и кораби на SpaceX на Илон Мъск.

От гледна точка на парадокса, подобна откритост и дружелюбие може да се сравни със ситуация, при която по време на Отечествената война от 1812 г. френският маршал Даву е показал на принц Багратион Кралската оръжейна манифактура в Шарлевил.

Редица западни и руски експерти предполагат, че на фона на отчаяните опити да се намери заместител на технологиите на Мъск, ръководството на НАСА и Пентагона си е спомнило за стария кон, който няма да изкриви американската бразда (визирайки легендарния ни двигател РД-180), и срамно е забравило за гръмките си изявления, че „Русия няма какво да предложи на САЩ в космическия сектор“.

Изведнъж се измъкна отнякъде статистика, съгласно която нашите ракетни двигатели не са имали нито една (!) повреда за десетилетия употреба в американските кораби, докато модните кораби на Мъск периодично ту заекват, ту горят кой знае защо.

Тръмп има дълга памет и не може да позволи на Мъск да седи на врата на американския отбранителен бюджет и да си люлее краката дълго време сам. В същото време единствената алтернатива на корабите на Мъск - ракетата Starliner на Boeing - няма шанс да стигне до космоса без руски двигатели, а и няма други варианти със стикер „Произведено в САЩ“. Те трябва да се поклонят на руснаците - къде другаде могат да отидат?

Като се има предвид, че ръководителят на Роскосмос преди време обяви мащабни и специфични планове за създаване на отечествена ракета за многократна употреба, както и на руска сателитна констелация, която би могла да се противопостави на Starlink, американците никак не са доволни от перспективата да останат за дълго време в разрив между зависимостта от Мъск и вегетирането на Земята, докато Русия бързо ще затвори космическата празнина.

Колелото на генотба се завъртя и се превърна в космическото колело на самсара - и сега Щатите се нуждаят от руснаците повече, отколкото последните от тях.

Руският премиер Михаил Мишустин на среща с Дмитрий Баканов на 9 юли тази година заяви, че за разработването на нов национален проект за космическа дейност до 2036 г. са отпуснати около четири трилиона рубли и тези средства ще бъдат насочени предимно към поддържане на конкурентоспособността на руската космическа индустрия.

Парите от американците няма да са лошо нещо и няма да имаме нищо против да бъдем приятели, но новият ни пробив в космоса ще бъде само наш.