/Поглед.инфо/ Настоящият президент на Съединените щати Доналд Тръмп, който ще трябва да бъде преизбран след десет месеца, подписа на 21 декември Закона за американския военен бюджет за фискалната 2020 година, подписа новите икономически санкции срещу Русия и в същото време срещу европейските компании, сътрудничили си с Русия в изграждането на газопроводите “Северен поток 2” и “Турски поток”.

Републиканските сенатори Тед Круз и Рон Джонсън, които са сред основните лобисти за интересите на “Кох Индъстрис” (корпорацията е един от трите най-големи политически спонсори на Америка), три дни преди Тръмп да подпише споменатия закон, изпратиха официално писмо на фирма “Олсийс”, която полага руско-германските тръби в Северно море. Те заплашиха европейската компания със „смазващи и потенциално фатални правни и икономически санкции“, като демонстрираха американското лицемерие: определиха удара върху германския бизнес като „защита на енергийната сигурност на Европа“.

Имайте предвид, че “Кох Индъстрис” е един от най-големите търговци на суровини в света с интереси в това число и в сферата на втечнения природен газ (например “Кох” доставят ВПГ в Литва).

Едуард Херема, единственият собственик на регистрираната в Швейцария тръбополагаща компания “Олсийс”, получи писмото от Америка и вдигна ръце, още преди Тръмп да постави подписа си върху закона - работата по газопровода, който трябва да свърже Русия и Германия, беше спряна. В рамките на 60 дни след като Тръмп подписа новия закон, Държавният департамент на САЩ ще състави списък на компаниите, които ще бъдат засегнати от санкциите и които ще имат 30 дни, за да завършат участието си в проекта "Северен поток-2". Големи загуби ще понесат “Олсийс” и италианската “Сайпеп” (дъщерно дружество на ЕНИ), както и представители и компании от Германия, Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Холандия. Целейки се към Русия, Америка удари своите съюзници в Европа. И най-големият удар е насочен към Германия.

Германците обаче, може да се каже с увереност, няма да последват примера на Едуард Херема, който наруши договора с “Газпром” под заплахата от американски санкции. В „битката за Европа“ между американския втечнен природен газ и руския газопроводен немците са на страната на Русия, а не на Америка. Тук няма идеология - просто Германия има за какво да се бори с англосаксонците. Според данните на агенция “Блумберг” от януари 2019 г., цената при отбелязана печалба на доставките на втечнен природен газ от САЩ е 213-266 долара, докато газът от “Газпром” струва 125-142 долара.

Американският посланик в Берлин Ричард Гренел може да продължи да говори, че „почти цял ден чува благодарност от европейските дипломати, че “ние, американците предприехме тези мерки”, но цената е ниска. През юни 2018 г., веднага щом пристигна в Берлин, американецът заговори за Германия по такъв начин, че лидерът на фракцията на Левицата в Бундестага Сара Вагенкнехт заяви: „Тези, които вярват, подобно на американския посланик, че могат като господар на имение да решават кой да управлява в Европа, не могат да служат в Германия като дипломати. Ако правителството вярва сериозно, че страната ни има суверенитет, тя трябва ... незабавно да го експулсира”. Предупреждението на “Франкфурт Алгемайне Цайтунг” по това време звучеше сериозно: „Правителството на Тръмп държи Германия под прицел, а Гренел играе ролята на нападател”.

Както се отбелязва в "Коментари на отдела за информация и преса на руското външно министерство във връзка със санкциите на САЩ срещу тръбопроводите" (21.12.2019 г.), Вашингтон изисква от Германия "кротко да финансира енергийната индустрия в САЩ, забравяйки за собствените си икономически интереси". Тоест, пратеникът на Тръмп на германска земя, уверявайки, че европейските дипломати са благодарни , вече прекалява.

Говорейки за същността на въпроса, действията на Вашингтон, въпреки че ще забавят въвеждането в експлоатация на руско-германския газопровод, няма да попречат на завършването на проекта. Коментарът на руското външно министерство: „Русия изпълнява и ще продължи да изпълнява своите икономически проекти независимо от каквито и да е санкции“ отразява позицията не само на министерството, но и на Кремъл. Под една или друга форма това ще стане позиция на Берлин. Вътрешната политическа борба в Германия по повод безсрамната американска диктатура придобива нов облик и на Ангела Меркел, с традиционната ѝ ориентация към Атлантизма, ще ѝ е най-трудно.

Друго е важно.

Тръмп по силата на предишната кариера на предприемач е бизнесмен, а не политик. За Тръмп по-изгодно е да продава на европейците ВПГ от американските петролни и газови корпорации, измествайки много по-евтиния руски газопроводен от европейския пазар, отколкото миражите на „трансатлантическата солидарност“. В това той е реалист. Може обаче да му липсва разсъдливост отвъд реализма. Подписвайки Закона за разрешаване на националната отбрана с раздел за санкциите срещу европейските компании, той доброволно или неволно дава силен (не първи!) тласък за най-голямата геополитическа промяна в Стария свят от края на Втората световна война.

След думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО, след провала на срещата на високо равнище на НАТО през декември в Лондон, Тръмп нанесе още един удар по трансатлантическата солидарност. Следващата година ще видим дали това ще помогне в борбата за преизбирането му за президент на САЩ. В крайна сметка двубоят ще бъде безпрецедентно ожесточен - по-жесток от двубоя между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън през 2016 година.

А за “Газпром”, най-големият доставчик на газ за Европа и Турция, тук има поука: когато светът е пълен с приятели като „приятеля Доналд“, по-добре е да работиш със собствени съдове за полагане на тръби, отколкото да разчиташ на договор с някой си Едуард Херема ...

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели