Републиканските сенатори Тед Круз и Рон Джонсън, които са сред основните лобисти за интересите на “Кох Индъстрис” (корпорацията е един от трите най-големи политически спонсори на Америка), три дни преди Тръмп да подпише споменатия закон, изпратиха официално писмо на фирма “Олсийс”, която полага руско-германските тръби в Северно море. Те заплашиха европейската компания със „смазващи и потенциално фатални правни и икономически санкции“, като демонстрираха американското лицемерие: определиха удара върху германския бизнес като „защита на енергийната сигурност на Европа“.
Имайте предвид, че “Кох Индъстрис” е един от най-големите търговци на суровини в света с интереси в това число и в сферата на втечнения природен газ (например “Кох” доставят ВПГ в Литва).
Едуард Херема, единственият собственик на регистрираната в Швейцария тръбополагаща компания “Олсийс”, получи писмото от Америка и вдигна ръце, още преди Тръмп да постави подписа си върху закона - работата по газопровода, който трябва да свърже Русия и Германия, беше спряна. В рамките на 60 дни след като Тръмп подписа новия закон, Държавният департамент на САЩ ще състави списък на компаниите, които ще бъдат засегнати от санкциите и които ще имат 30 дни, за да завършат участието си в проекта "Северен поток-2". Големи загуби ще понесат “Олсийс” и италианската “Сайпеп” (дъщерно дружество на ЕНИ), както и представители и компании от Германия, Франция, Австрия, Швеция, Финландия и Холандия. Целейки се към Русия, Америка удари своите съюзници в Европа. И най-големият удар е насочен към Германия.
Германците обаче, може да се каже с увереност, няма да последват примера на Едуард Херема, който наруши договора с “Газпром” под заплахата от американски санкции. В „битката за Европа“ между американския втечнен природен газ и руския газопроводен немците са на страната на Русия, а не на Америка. Тук няма идеология - просто Германия има за какво да се бори с англосаксонците. Според данните на агенция “Блумберг” от януари 2019 г., цената при отбелязана печалба на доставките на втечнен природен газ от САЩ е 213-266 долара, докато газът от “Газпром” струва 125-142 долара.
Американският посланик в Берлин Ричард Гренел може да продължи да говори, че „почти цял ден чува благодарност от европейските дипломати, че “ние, американците предприехме тези мерки”, но цената е ниска. През юни 2018 г., веднага щом пристигна в Берлин, американецът заговори за Германия по такъв начин, че лидерът на фракцията на Левицата в Бундестага Сара Вагенкнехт заяви: „Тези, които вярват, подобно на американския посланик, че могат като господар на имение да решават кой да управлява в Европа, не могат да служат в Германия като дипломати. Ако правителството вярва сериозно, че страната ни има суверенитет, тя трябва ... незабавно да го експулсира”. Предупреждението на “Франкфурт Алгемайне Цайтунг” по това време звучеше сериозно: „Правителството на Тръмп държи Германия под прицел, а Гренел играе ролята на нападател”.
Както се отбелязва в "Коментари на отдела за информация и преса на руското външно министерство във връзка със санкциите на САЩ срещу тръбопроводите" (21.12.2019 г.), Вашингтон изисква от Германия "кротко да финансира енергийната индустрия в САЩ, забравяйки за собствените си икономически интереси". Тоест, пратеникът на Тръмп на германска земя, уверявайки, че европейските дипломати са благодарни , вече прекалява.
Говорейки за същността на въпроса, действията на Вашингтон, въпреки че ще забавят въвеждането в експлоатация на руско-германския газопровод, няма да попречат на завършването на проекта. Коментарът на руското външно министерство: „Русия изпълнява и ще продължи да изпълнява своите икономически проекти независимо от каквито и да е санкции“ отразява позицията не само на министерството, но и на Кремъл. Под една или друга форма това ще стане позиция на Берлин. Вътрешната политическа борба в Германия по повод безсрамната американска диктатура придобива нов облик и на Ангела Меркел, с традиционната ѝ ориентация към Атлантизма, ще ѝ е най-трудно.
Друго е важно.
Тръмп по силата на предишната кариера на предприемач е бизнесмен, а не политик. За Тръмп по-изгодно е да продава на европейците ВПГ от американските петролни и газови корпорации, измествайки много по-евтиния руски газопроводен от европейския пазар, отколкото миражите на „трансатлантическата солидарност“. В това той е реалист. Може обаче да му липсва разсъдливост отвъд реализма. Подписвайки Закона за разрешаване на националната отбрана с раздел за санкциите срещу европейските компании, той доброволно или неволно дава силен (не първи!) тласък за най-голямата геополитическа промяна в Стария свят от края на Втората световна война.
След думите на Макрон за „мозъчната смърт“ на НАТО, след провала на срещата на високо равнище на НАТО през декември в Лондон, Тръмп нанесе още един удар по трансатлантическата солидарност. Следващата година ще видим дали това ще помогне в борбата за преизбирането му за президент на САЩ. В крайна сметка двубоят ще бъде безпрецедентно ожесточен - по-жесток от двубоя между Доналд Тръмп и Хилари Клинтън през 2016 година.
А за “Газпром”, най-големият доставчик на газ за Европа и Турция, тук има поука: когато светът е пълен с приятели като „приятеля Доналд“, по-добре е да работиш със собствени съдове за полагане на тръби, отколкото да разчиташ на договор с някой си Едуард Херема ...
Превод: В.Сергеев
