/Поглед.инфо/ Шамил Загитович, пристигна сензационната новина за оставката на президента на Казахстан, който ръководи страната почти тридесет години. Първият въпрос, който възниква в тази връзка е: защо Назарбаев предприе това действие?
Тази крачка бе обусловена не толкова от личностните, колкото от политическите, стратегическите и системните причини. Назарбаев, като мъдър политик, достигна до извод, че рано или късно ще трябва да напусне президентския пост. Тази година той става на 79 години. Как да направи това, че да не дестабилизира ситуацията в Казахстан? Докато нямаше сериозни конкуренти, той започна тази операция, да я наречем така. По-късно това действие ще бъде значително по-сложно, защото могат да възникнат проблеми с управляемостта, а може би ще се дори невъзможно. В такъв капан, впрочем попада президентът на Таджикистан Рахмон. Като цяло за всеки ръководител в постсъветското пространство ключовият момент е как да предаде властта, че трансферът да бъде плавен и стабилен.
Мислите ли, че е възможно да се осъществи трансфер, отказвайки се от властта?
Назарбаев не се отказа от властта. Сега пред него стои задачата да премине от дирижистки режим към нов модел. И това може да се направи само от един човек – който оглавява този модел. Назарбаев уж си отива, но всъщност остава като Дън Сяопин. Той заема поста секретар на Съвета за сигурност – това е фигура номен един, най-малкото до изборите за президент. Освен това той остава председател на управляващата партия в Казахстан. Той разбира разбира, че е нужно време, може би година-две, за да осигури плавен преход на властта.
Как ще се развиват събитията в републиката?
В Казахстан се е наложила такава ситуация, че няма сравнима с Назарбаев политическа фигура. Не съм сигурен, че властта сега е предадена на председателя на Сената – по-скоро това е междинна фигура, а въпросът ще се решава на изборите. Изборите ще бъдат втората крачка, която ще осигурява плавност на прехода на властта.
Нещо може ли да усложни този плавен преход?
В течение на своето президентско Назарбаев, бивайки с произход от средния жус, се сблюсква с опозицията от старшия жус. И сега на последния му е нужно да издигне преди изборите свои кандидати. Също така има радикални националисти, които изхождат от това, че Назарбаев е направил твърде много отстъпки пред Русия, руския свят, затова след неговото оттегляне, според тях, на територията на Казахстан е възможен украински сценарий.
Как да реагира Москва на тези събития?
В Кремъл могат да реагират емоционално: видите ли, че не е предупредил отрано. Може би Назарбаев е съобщил само на Путин, защото, съдейки по реакциите, никой не е знаел за това. А може би и Путин дори не е знаел. Мисля, че в Москва ще оценят политическата мъдрост на Назарбаев, който в течение на дълго време бе основният стратегически съюзник на Русия в постсъветското пространство. Москва ще има интерес Назарбаев успешно да преодолее този преходен период и ще помага на това.
Допускате, че Путин не е знаел?
За да се осъществи ефективно този условен модел на Дън Сяопин, трябва да се изключи изтичането на информация. Затова е напълно възможно, че в Кремъл не са знаели за това?
Назарбаев реален съюзник на Русия ли е?
Абсолютно съм убеден, че обективно Назарбаев е проруски политик, защото в стратегически план първостепенната заплаха за Казахстан е Китай. Оттук и стратегическият съюзник на Астана е Русия. Но не всички разбират това в Казахстан, в това число и гореспоменатите националисти. Формално могат да възразят, че Назарбаев се накланя към Турция. Това не е сериозно. Казахстан може да се колебае между три центъра – САЩ, Китай и Русия. През 90-те години Казахстан се бе обърнал към САЩ, но тогава и в Москва се водеше прозападен план, а Китай не бе достатъчно развит. А в началото на хилядолетието Назарбаев премина към позициите на стратегически съюз с Русия. Днес Русия има два най-близки съюзника – Беларус и Казахстан.
* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/
Превод: В.Сергеев