/Поглед.инфо/ На 14 февруари 1972 година президентът Ричард Никсън се среща със своя съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър, за да обсъди предстоящото си посещение в Китай. Кисинджър вече е посетил Поднебесната в навечерието на историческата визита на Никсън в Пекин. Той казва, че ако трябва да бъдат сравнявани с руснаците, „китайците също са толкова опасни. Фактически в историческа перспектива те са и по-опасни“.

Тогава Кисинджър заявява, че „след 20 години вашият наследник, ако бъде толкова мъдър, колкото сте мъдри вие, ще разчита на руснаците срещу китайците“. Той казваше, че САЩ с използването на противоречията между Москва и Пекин „трябва да поддържат този баланс на силите без никакви емоции. Сега ни трябват китайците, за да бъдат уравновесени руснаците и да им се даде урок“. В бъдеще може да създаде обратната ситуация.

Може ли 45 години сред пробива на Никсън в отношенията с Китай, 45-ят президент на САЩ да последва съвета на Кисинджър? Президентът Обама се опита да направи „завоя“ към Азия крайъгълен камък на своята политика. Ще превърне ли Доналд Тръмп „завоя“ от Пекин към Москва в основа на своята външна политика?

Чрез серия от записи в Туитър, телефонни обаждания, интервюта и изявления на помощниците си Доналд Тръмп демонстрира, че започва нова, по-твърда политиката спрямо Китай. За пръв път от десетилетия той разговаря с президента на Тайван, която му се обади на 2 декември, за да го поздрави с изборната победа. След два дни в интервю за „Фокс нюз сънди“ Тръмп изрази съмнение в правилността на политиката на „един Китай“, в рамките на която Вашингтон, Пекин и Тайпе поддържаха реда в Азия след посещението на Никсън. Той обвини Китай във валутни машинации, в измама на САЩ в търговската сфера, а също, че Пекин не помага на САЩ за противопоставянето срещу ядрената програма на Северна Корея. В същото време Карли Фиорина, смятана за вероятната кандидатура за поста директор на националното разузнаване в администрацията на Тръмп, разкри след разговор с избрания президент, че двамата смятат Китай за „вероятно най-главния наш съперник, който набира сила“.

На руския фронт Тръмп каза хубави думи за руския президент Владимир Путин по време на предизборната кампания. Той обяви, че неговият кандидат за поста държавен секретар е Рекс Тилърсън, известен с това, че отдавна има отношения с Путин. Съветник по националната сигурност ще стане генералът от запаса Майкъл Флин, който също е смятан за свързан с Русия и освен това призовава за по-тясно сътрудничество на Вашингтон и Москва в борбата срещу терористичната организация „Ислямска държава“.

Триъгълникът Вашингтон-Москва-Пекин играеше важна роля по време на Студената война. През 50-те години администрацията на Айзенхауер се държеше с руснаците много по-добре, отколкото с китайците, в опит да вбие клин между съветския лидер Никита Хрушчов и председателя на КНР Мао Цзедун. Американското търговско ембарго спрямо Китай бе много по-тежко, отколкото спрямо СССР, американците можеха да посещават СССР, но им беше забранено да летят в Пекин. И във Вашингтон обучаваха тибетски бунтовници за въстание срещу властта в Китай.

Тази политика донесе определени резултати и несъмнено съдействаше за разкола между СССР и Китай. Мао смяташе, че политиката на „мирно съществуване“, която прокарваше Хрушчов, показваше, че САЩ са успели да отслабят съветската революционна решимост. През октомври 1959 година Хрушчов пристига в Пекин веднага след срещата му с Айзенхауер в Кемп Дейвид. Той заявява, че в светлината на подобряването на съветско-американските отношения Москва отменя споразумението с Китай за оказване на помощ по създаването на атомна бомба. Хрушчов предава също молбата на САЩ да бъдат освободени петима американци от китайския затвор.

Десет години по-късно Никсън, който бе вицепрезидент в администрацията на Айзенхауер, преразгледа неговата политика и започна сближаване с Китай в рамките на глобалното противопоставяне срещу СССР. След още няколко години президентът Джими Картър отиде още по-далеч. За да блокира разпространението на съветското влияние в Югоизточна Азия, той одобри китайското нахлуване във Виетнам, извършено малко, след като през 1979 година Дън Сяопин стана първият китайски лидер, посетил САЩ. Следващите американски администрации – както републикански, така и демократични – сътрудничеха с Китай във воденето на непреки войни срещу СССР в Ангола, Афганистан и Камбоджа, които значително подкопаха съветската мощ и помогнаха за разпада на СССР.

Сега въпросът е дали ще сработи завоят на Тръмп в един свят, претърпял огромни промени след Студената война? Има ли други цели, освен да бъде доведен Пекин нажежаване до бяло? И какво САЩ трябва да дадат на Русия, за да я откопчат от обятията на Пекин?

Китайско-руските отношения са делови. Двете държави постоянно се подкрепят в Съвета за сигурност на ООН. Последните няколко години Китай придоби руско оръжие за над 30 милиарда долара, а през септември страните проведоха съвместни военни учения в Южно-Китайско море, за което претендира Пекин.

Но Русия е раздразнена от положението си на младши партньор в отношенията си с Пекин. Някога икономиката на Китай бе малка част от съветската, сега обаче тя е петократно по-голяма от нея. През 50-те години, когато китайско-съветската дружба е достигнала своя връх, Пекин назоваваше Русия по-големия брат. Сега в Пекин насмешливо я наричат по-голяма сестра.

Путин демонстрира очевидно заинтересоваността си от по-широка роля в Азиатско-тихоокеанския регион. Русия продаде подводници от клас Kilo на Виетнам, който разчита с тяхна помощ да ограничи китайската експанзия в Южно-Китайско море.

Китай повече не прилича на блатото, каквото беше през 1972 година. В отговор на телефония разговор на Тръмп с тайванския президент Китай изпрати бомбардировач да лети над Южно-Китайско море. А Русия се ръководи от човек, който желае да възстанови влиянието на Москва от съветските времена. Желанието на Тръмп да подхване играта на Кисинджър в баланса на силите означава засилване на непредсказуемостта в света, където американската мощ вече не е смятана за неоспорима и несравнима.

-------------

Джон Помфрът е бивш шеф на бюрото на вестника „Вашингтон пост“ в Пекин. Автор е на редица книги за Китай, Азия и американската политика в региона.

Вашингтон / САЩ