/Поглед.инфо/ Украйна е важна за Съединените щати само в контекста на отношенията с Русия и за възпрепятстване на тяхното подобряване. Поредното потвърждение на това беше последното изявление на съветника на президента на Съединените щати за националната сигурност Джон Болтън. В навечерието на срещата между Путин и Тръмп в Осака, Киев трябва да се подготви за факта, че щатите ще разиграят украинската карта, без да обръщат внимание на интересите на властите в Киев.
Вашингтон се опитва да размрази американско-руските отношения - но така, че да не изглежда като отстъпка от страна на САЩ. Доналд Тръмп вече не е завързан на място със случая с „руските връзки“, но основният проблем за диалога му с Путин остава украинската криза.
Тя произхожда от Барак Обама и до голяма степен е свързана с обективния процес на завръщане на Русия към позицията на най-важна световна сила. Събитията от 2014 г. бяха най-удобната причина за прехода към активната фаза на „сдържането на Русия” от САЩ. Политиката на санкциите и опитът да се изолира Русия на световната сцена не просто се провали - те доведоха до резултати, противоречащи на американските очаквания.
Издържайки на натиска и не променяйки курса си, Русия засили репутацията си в света. Всеки я възприема като основен геополитически противник на американските опити да запазят глобалната си хегемония.
Изборът на Тръмп даде шанс за преразглеждане на американската тактика и дори стратегия. Новият президент трябваше да преориентира Съединените щати от безсмислената и губеща политика на глобално господство към политика на укрепване на самите Съединени щати чрез увеличаване на икономическата сила на страната. Съпротивата на американските глобалисти срещу Тръмп показа колко безразлични са те за съдбата на САЩ като национална държава. Но те успяха да блокират възможността за изграждане на отношения между Тръмп и Путин.
„Руското дело” върши тази работа повече от две години. Но сега Тръмп има възможност да действа много по-свободно. Сега, за да установи сътрудничество с Путин - и американският президент се нуждае от него, за да създаде нова конфигурация на външната политика на САЩ - Тръмп трябва да „се справи“ с украинската криза. Това означава премахването на украински камък от пътя на американско-руските отношения. Как може да се направи това?
Естествено, Съединените щати няма да „предадат” Украйна на Русия: отделянето на Украйна от руския свят остава важна цел на всеки американски стратег. Но въпросът за скоростта и цената на този процес е от основно значение. Ако “ястребите” вярват, че Украйна трябва да бъде възможно най-бързо европеизирана и атлантизирана, тоест тя да бъде включена не само в сферата на влияние, но и в “западната зона на отговорност”, то „реалистите” показват, че Русия никога няма да се съгласи с “Отвличането на Украйна”. И бързината на Запада само ще провокира Москва към военно решение на проблема, към въоръжена кампания срещу Киев.
Затова те считат, че оптималната схема е неутрализирането на Украйна, нейното прехвърляне към състоянието на ничия зона, буферна държава, която не се използва за оказване на натиск върху Русия. И в края на краищата, именно „ястребите”, които не вярват в възможността за атлантизация на Украйна, са за това да я използват като постоянен дразнител срещу Москва.
Такава неутрална Украйна би била в зоната на влияние в по-голяма степен на Запада, отколкото на Русия. И въпреки че всички разбират, че това е временен и нестабилен вариант, за Съединените щати това би било несъмнен успех (дори създаването на такава неопределена ситуацията за 20-30 години ще лиши Русия от историческата ѝ люлка, ще спре реинтеграцията на руския свят, руския реванш). И най-важното, този вариант би премахнал украинската тема от дневния ред на отношенията между САЩ и Русия, като позволи на Шатите да разчитат на търсене на взаимно разбирателство с Москва в други международни проблеми.
Как да постигнем това? Да се изобразява мир и напредък в разрешаването на украинския конфликт. Именно да се изобразява. Защото сега е невъзможно украинската криза да се реши наистина.
Невъзможно е да се изпълнят Минските споразумения, тоест да се върне Донбас в Украйна, докато украинският елит не осъзнае, че пътят към Европа е затворен и не започне да възстановява отношенията с Русия. Това е процесът на следващото десетилетие. И дори в случай на неговото ускорение, връщането на Донбас в Украйна ще е възможно само след пълното обръщане на Киев към Москва и влизането на Украйна в Евразийския съюз.
Следователно, всичко, което остава сега, е да се изобрази процесът на уреждане на конфликта. Реалистично е да се спрат сблъсъците на границата и да се оттеглят войските - под натиск от Запада, Киев ще се реши на това. Реалистично е да се приемат закони за амнистия в Украйна като друга точка за изпълнението на споразуменията. И най-важното е наистина да се направи така, че темата за отблъскването на „руската агресия”, както и темата за „завръщането на Донбас”, по същество да се махнат от украинската вътрешна политика.
Изборът на Зеленски е стъпка в тази посока. Циничните и хитри украински елит разбира по-добре от всеки друг, че няма да има връщане. И цялата игра на Порошенко на тема „Украйна е преден пост на Запада във възпирането на руската агресия” е изградена върху убеждението, че самият Запад очаква това от Украйна.
Но факт е, че Западът вече не иска нищо подобно от Киев. На Европа „украинската игра” ѝ пречи да води диалог с Русия.. А Съединените щати под Тръмп също не искат нито да вдигат залога за „украинската партия”, нито да ѝ обръщат голямо внимание. На Запада му е нужна Украйна, която да си знае мястото, тоест да е незабележима и тиха, да изобразява „пътя към мира”. За да не се меси под краката на големите – да не се връща обратно към Русия, но и да не заема място на масата с истинските играчи.
Ето защо Киев ще бъде поставен на мястото си. Това ще стане следващия месец, когато Зеленски ще посети Тръмп във Вашингтон. Това ще бъде направено нежно, но настоятелно: чрез принуда да се преговаря с Русия, с Донбас, за да се намали войнствената реторика (тя вече е спаднала). Но най-важното е чрез обяснение на техните очаквания: „напредък в мирния процес“, който позволява на Щатите да преместят украинската тема. На място, което да не пречи на установяването на американско-руския диалог.
Всъщност именно за това Джон Болтън, съветникът на американския президент за националната сигурност, писа в четвъртък:
„Днес се срещнахме с посланик Волкър, за да обсъдим преговорите за Украйна. Стигнахме до извода, че изборът на президента Зеленски създава нова възможност за установяване на мир в Донбас - ключова стъпка към подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Но е много важно Русия да изпълни своята роля и да поеме сериозно участие”,
Мирът в Донбас е ключова стъпка към подобряване на отношенията между САЩ и Русия. Говорейки по-просто, те искат да чуят от Украйна, че с Донбас всичко се подобрява, ако не бързо, то поне постепенно. И няма съмнение, че те ще чуят това - Киев просто няма къде да се дене.
Превод: В.Сергеев