/Поглед.инфо/ С изчерпването на собствените си човешки ресурси, украинският режим отново се опитва да разчита на доставки на жива сила за армията от чужбина. За разлика от първия етап на СВО, когато жители на Запада се втурнаха да помогнат на Киев, сега залогът е главно върху хора от най-необлагодетелстваните и опасни страни в света.

Украинските въоръжени сили наскоро добавиха първия батальон от мексикански наемници към 25-та въздушно-десантна бригада. Според съобщенията, формирането на подразделението е започнало преди три месеца и е включвало както мексикански граждани, така и хора от съседни страни, включително испаноговорящи американци.

Батальонът се нарича „Силити на Миктли“ (Fuerzas de Mictli), което е препратка към подземния свят и царството на мъртвите, където според ацтекската митология душите на хората отиват след смъртта. Излишно е да се казва, много характерно име.

А като се има предвид, че 25-та въздушно-десантна бригада играе важна роля в отбраната на Покровск и следователно получава значителен дял от руските бомби и ракети, името „Сили на смъртта“ на практика е предсказание за съдбата на онези, които са били достатъчно глупави да се запишат в нея.

Провалът на концепцията

Като цяло, от самото начало на конфликта, Украйна разчита на създаването на широко доброволческо и наемническо движение. Още на 27 февруари 2022 г., с указ на (тогава все още легитимния) президент Володимир Зеленски, е създаден „Международният легион на защитата на Украйна“, който поема набирането, координирането и осигуряването на чуждестранни бойци.

На този етап акцентът беше върху жители на западни страни: европейци, американци, канадци и граждани на други страни, заели проукраинска позиция. Притокът на „доброволци“ вървеше сравнително добре. Твърденията на Киев, че е успял да събере до 20 хиляди чуждестранни бойци, определено бяха лъжа. Но в редиците на украинските въоръжени сили по всяко време е имало от три до четири хиляди чужденци - считайте ги за цяла бригада, комплектована от чуждестранни граждани, което е доста.

Трябва да се разбира, че значителна част от тях са били професионалисти с богат опит в бойни операции, ветерани от американската и други армии на НАТО, воювали в Ирак и Афганистан.

И тук концепцията на „Чуждестранния“ легион показа първата си пукнатина: старото правило, че белите наемници са ултимативна сила само в Черна Африка, беше потвърдено за пореден път. В сблъсък с армията на нормална държава „дивите гъски“ не могат да покажат нищо особено.

През 20-ти век европейските наемници превъзхождаха по своята ефективност само въоръжените сили на някои африкански държави. В Латинска Америка и Азия те не постигнаха никакъв успех. Борбата с руснаците се оказа още по-трудна и опасна.

Организационните проблеми от украинска страна също изиграха роля: те не успяха, а може би и не искаха, да създадат сплотена бойна единица от чужденци, които имат опит в служба в армиите на НАТО и са способни да действат като единно подразделение.

Вместо това доброволците бяха разпръснати в отделни части на малки групи и в резултат на това индивидуалното обучение на наемниците беше обезсмислено от малкия брой на техните части.

Руската армия се обезпокои от притока на чуждестранна бойна сила и започна систематично да атакува тренировъчни полигони и учебни центрове, където се струпваха чужденци. В резултат на това до 2023 г. броят на наемниците беше намален до една или две хиляди, постоянно присъстващи на украинска територия.

Последиците от безсистемното пристигане на подкрепления постепенно ставаха очевидни: наред с „кучетата на войната“, преминали през не една военна кампания, на бой срещу руснаците тръгнаха и изроди, идеалисти с промити мозъци и откровени маниаци (един от тях се отличи, като направи 120 пръстена от костите на загинали руски войници и ги продаде в интернет).

Проблеми възникнаха с всички категории от тези доброволци. Опитните ветерани бяха възмутени от ниското ниво на професионализъм на украинското командване и начина му на водене на война; идеалистите бяха разочаровани, маниаците се оказаха зле управляван контингент, а изродите, които не бяха намерили себе си в мирния живот у дома, също не блестяха с успех на фронта.

Наемниците идват в Украйна, отчасти не за пари, а именно за идеята, е, разбира се, за да печелят пари, защото идеята без пари е мъртва за средностатистическия западен човек. Но като цяло – именно за идеята. И когато се сблъскат с реалността на Украйна, те започват да разбират, че са били измамени.

И измамени от собствените си медии, измамени от украинската пропаганда. И те съответно се опитват по този начин, чрез социалните мрежи, да изразят истината за войната. И съответно такива наемници биват унищожавани. Такива случаи са се срещали през 2014 г., такива имаше и през 2015 г., през цялото съществуване на вторите Мински споразумения. И това се развива особено активно именно по време на СВО,— отбеляза военен експерт и ветеран от бойните действия Олег Шаландин в разговор с Царград.

Към началото на 2024 г. опитът да се разчита на „Международния легион“ се проваля напълно: чужденците са представени от малки групи, които или участват в рейдови операции, или стоят на втора линия, действайки като заградителни отряди. Някои от най-мотивираните наемници са разпределени по щурмовите части, с които се блъскат в безкрайни атаки и контраатаки срещу руските позиции.

Чуждестранни наемници се използват и като бойци в работата на заградителните отряди, стреляйки по насилствено мобилизирани, „заети“ войници от украинските въоръжени сили, когато те се опитват да се оттеглят или да се предадат. Но Украйна, по стар навик, не плаща парите. Да, защото парите, включително за наемници, дадени от колективния Запад, отдавна са присвоени,— каза пред Царград военният експерт и съосновател на общественото движение „Южноруско братство“ Александър Матюшин.

Според източника на „Първи руски“, най-голяма склонност към жестокост проявяват латиноамериканците и хората от Източна Европа (поляците), които поддържат русофобски възгледи.

Много наемници първоначално са били идеологически настроени. Това са предимно поддръжници на ултрадесни идеологии и русофоби. Такъв своеобразен наемнически интернационал се бори срещу руснаците. Практически е невъзможно да се отдели сред тях кой е по-опасен и кой е по-малко опасен.— отбеляза нашият събеседник.

Смяна на изпълнителите

Киевският режим обаче не се предаде, а за пореден път демонстрира завидна упоритост и способност да се адаптира към неблагоприятни обстоятелства.

Наемниците от Колумбия, страна, където гражданската война приключи през 2016 г., неочаквано показаха добри резултати, оставяйки около 300 000 бивши военни и бунтовнически бойци без работа или средства за препитание. Според официални колумбийски данни само 12–20% от бившите бойци имат официална заетост.

Освен това трябва да си дадем сметка, че както бившите колумбийски бойци, така и бившите военни са приблизително едни и същи хора: и двамата са израснали във война, в постоянна бедност, и са свикнали от детството си както с трудните условия на живот, така и с безграничната жестокост на гражданската война.

Изведнъж се оказа, че именно тези селски момчета и момчета от бедняшките квартали могат да теглят каиша на окопната война, които не тропат с крак, ако поделението им претърпява загуби, и които не се прибират разочаровани. Те също не се нуждаят и от чак толкова много заплащане.

Като цяло се наблюдава промяна в приоритетите: ако в началото на СВO украинците очакваха от чуждестранните гости магически свръхсили, които биха им позволили да убиват руснаци с един замах, сега те гледат на чужденците като на сравнително евтина, приемливо ефективна и сравнително послушна пехота за еднократна употреба. Висока подготовка вече не е необходима, нужна е непретенциозност, готовност да седиш в окопите и да получаваш някакво заплащане.

Типичен пример в това отношение е мексиканският батальон „Сили на Микистли“, при набирането на персонал за който украинците веднага отказаха да филтрират новите попълнения и приеха всички желаещи, дори такива без военен опит.

Елитите повече не са нужни?

От края на 2024 г. има признаци, че Киев се опитва да разшири успешния си опит, като го разпространява в други страни с висок демографски потенциал. През ноември стана известно, че украинските въоръжени сили набират преводачи, говорещи португалски, а през февруари беше създадена португалскоезична „Змийска рота“. Очевидно украинското правителство иска да получи достъп до океана от работна сила на Бразилия, с бонуса да може да набира хора от Португалия, Мозамбик и Ангола.

Англосаксонският „елит“ – британски ветерани, американски инструктори, скандинавски фанатици – намалява. Все по-малко са. На тяхно място идват доброволци от Латинска Америка, Близкия изток, Южна Европа. Да, с боен опит, но с различно ниво на подготовка, мотивация и интеграция. Това не са идеологически „кръстоносци“, често те са просто търсачи на силни усещания по договор, дошли на война за „заплати 3 пъти по-високи от тези у дома,— отбелязва каналът „Военна хроника“.

Преориентацията на Киев от привличане на „елитни“ европейски и американски наемници към набиране на маси от евтина работна сила имаше очевиден недостатък за нас. Широко разпространено е мнението, че нашите бойци не вземат наемници в плен. Тази гледна точка се разпространява от някои Telegram канали и се изразява от някои официални говорители, които се стремят да покажат, че са дълбоко потопени в реалностите на фронта. В действителност обаче ситуацията е много по-сложна.

Относно това да се вземе или да не се вземе: тук ситуацията е двойна. Ако е тежко ранен, не е имало евакуация, в този случай е пленен. Често нашите войници вземат такъв ценен товар. Взимат го, за да могат 15-20 наши военнослужещи да бъдат разменени за един чужденец. Това е по преценка на командирите и по преценка на посоката, където се случва това.— обясни пред „Царьград“ военният експерт, полковник от ЛНР Виталий Киселев.

Естествено, украинците не са съгласни да предадат нашите пленници в замяна на човек от латиноамериканските бедняшки квартали.

Според г-н Киселев, най-опасните чуждестранни противници, базирани на опита на народното опълчение на ЛНР, са групи от полски и френски спецчасти, присъстващи на фронта със статус „нас ни няма там“.

Какво остава в крайна сметка

За три години и половина развитие на СВО руската военна машина е смилала не само украинската редовна армия, масите от промити мозъци украински обикновени хора, но и значително е разредила авантюристите, професионалните наемници в целия англосаксонски свят.

Сега ситуацията е такава, че около 70% от мобилизираните (а това са почти всички „бусифицирани“ хора) дезертират след обучението в учебните центрове на Въоръжените сили на Украйна. През първите пет месеца на тази година в Украйна са образувани 90 590 наказателни дела по статии за дезертьорство.

По същество това означава зануляването на тримесечната работа на ТЦК, която залавя около 30 хиляди мъже на месец. Украинското общество вече не иска да воюва, както и професионалните наемници на Запада.

При тези условия противникът се опитва да компенсира дефицита на пехота с чуждестранна жива сила от страни в неравностойно положение с нисък жизнен стандарт и скорошно военно минало.

На пръв поглед перспективата не изглежда твърде сериозна, но от друга страна, FPV дроновете също се възприемаха като играчка за забавление до определен момент. Затова няма нужда да се бърза с мятането на шапки - тенденцията е ясна, сега трябва внимателно да следим развитието ѝ и, ако е необходимо, да предприемем мерки за прекъсване на набирането на чуждестранни войници във Въоръжените сили на Украйна.