/Поглед.инфо/ "НАТО не прави нищо в България, освен ако тя не го поиска". В това увери генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг в интервю за БНР. "Решението на Съединените щати да предислоцира тежко въоръжение е взето на двустранна основа, а не на ниво НАТО", обясни той.
"България сама решава от какво НАТО-вско оборудване или присъствие има нужда. Всички източноевропейски съюзнички поискаха повече военно присъствие, включително България. Става дума за повече учения и за вече споменатия команден център с 40 души персонал, половината от които български офицери", даде повече подробности Столтенберг.
„Целта на това преместване на машините е те да участват във военни учения в 7-те страни. Всъщност държавите скоро могат да станат и повече. Разбира се, за САЩ постоянното превозване и връщане на тежко въоръжение през Атлантическия океан всеки път, когато се провеждат тренировки, е много скъпа и неефективна процедура. Ето защо, причината за предислоцирането в Европа, е улесняването на ученията. За мен е важно, когато има по-напрегната среда за сигурност, да отвръщаме по отбранителен и пропорционален начин", заяви генералният секретар на НАТО.
По думите му, българите решават какво прави НАТО при съвместните учения в странат "Всички трябва да разберат, че НАТО е тук, за да защитава всички съюзници, включително България на принципа "един за всички - всички за един". Не виждаме непосредствена заплаха за нито една държава-членка на НАТО, в това число и за България", каза още генералният секретар на НАТО.
Според него, присъствието на НАТО-вски войски в Черно море и на българска територия не е продиктувано от непосредствена необходимост.
"Живеем в променена и по-опасна среда на сигурност. Тя се дължи на заплахата от "Ислямска държава" на юг, на насилието в Ирак, Близкия изток и Северна Африка, което вдъхновява за терористични атаки в собствените ни държави - видяхме го в много европейски страни, включително в България. После идва съвсем различната заплаха от Изток и по-нападателната Русия, която от години инвестира значителни суми за отбрана и тежко въоръжение. Тя демонстрира желание да използва сила, за да променя граници, като анексира части от територията на съседна държава. Случаят с Крим е първият от края на Втората Световна война насам. Затова трябва да се адаптираме към по-опасната среда на сигурност. Точно това правят заедно България и НАТО", подчерта Столтенберг.
В края на юни по време на парламентарния контрол военният министър Николай Ненчев обясни, че очаква в страната ни да бъдат базирани около 40 танка, които обаче няма да останат постоянно тук. Министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър обяви, че страната ни се е съгласила да приеме част от военното оборудване, което американците ще разположат в Източна и Централна Европа. Той обясни, че военно оборудване ще бъде разположено на териториите на Литва, Латвия и Естония, България, Румъния и Полша.
"Това е, защото САЩ и останалата част от НАТО е абсолютно решена да защитава териториалната цялост на Естония, Латвия и Литва", обясни американският военен министър. В отговор българският военен министър каза, че не е постъпвало искане от американска страна за постоянно базиране на техника. По-късно Ненчев обясни объркването около информацията с танковете с хибридната война.