/Поглед.инфо/ Миналата година делът на щатския долар в световните резерви е намалял почти 14 пъти по-бързо, отколкото през предходните 19 години. Много страни по света, предимно членове на групата БРИКС, все повече се опитват да се откажат от използването на долара във външната търговия.

Ускоряването на този процес беше провокирано от санкциите срещу Русия. Какво ще се случи след това? Прочетете за това в материала на Цариград.

Как доларът стана доминиращ

Растежът и ролята на долара, а в същото време и на американската икономика, започват преди Първата световна война и се ускоряват по време на нея.

Но най-сетне позицията на икономически лидер на западния свят, Съединените щати, беше консолидирана по време на Втората световна война.

Доставката на оръжие и други стоки на воюващите страни по време на двете войни и липсата на военни действия на собствената им територия осигуриха на чичо Сам доминираща роля.

През 1944 г. на конференцията в Бретън Уудс статутът на долара е фиксиран като парична единица, към която ще бъдат обвързани обменните курсове на европейските страни и в същото време ще се извършват разплащания във външната търговия.

Доларът трябваше да бъде свободно обменяем за злато. През 1971 г. президентът Ричард Никсън едностранно премахна "златния стандарт", но доларът остана основната разчетна единица в международната търговия.

Доларът се претърколи

Въпреки това в края на 20 век се очертават първите промени – делът на долара в златните и валутните резерви на централните банки по света започва да намалява.

През този век процесът се ускори. Ако в средата на 80-те години доларът представляваше 85% от световните златни и валутни резерви, то през 2003 г. той вече беше 66%, а през 2021 г. - 55%. Този процес обаче наистина се развихри миналата година.

"До началото на 2023 г. доларът вече представляваше само 47% от международните резерви", изчислиха икономистите на европейската компания за управление на активи Eurizon.

Така през миналата година делът на долара е намалял около 13,8 пъти по-бързо от средното за предходните 19 години.

Подобен процес се наблюдава и в международната търговия. Все повече страни обявяват отказа си да използват долара в разплащанията помежду си и преминават към национални валути.

Кой не работи с долара?

Така в края на март тази година Китай и Бразилия подписаха споразумение за провеждане на всички бъдещи търговски операции в националните си валути, а през април бразилският президент Лула де Силва заяви, че страните от БРИКС трябва напълно да се откажат от долара. А делът на БРИКС в световния БВП вече надвишава приноса на страните от Г-7.

Индия подписа споразумение с Малайзия за разплащания в индийски рупии, а президентът на Кения Уилям Руто призова за започване на процеса на дедоларизация и използването на местни валути в двустранната търговия между страните. И има още и още такива примери.

И тези споразумения се изпълняват.

През март делът на юана в международната търговия на Китай беше 48%, надминавайки за първи път дела на щатския долар (47%).

Bloomberg съобщи по-рано.

За сравнение, през 2010 г. 83% от сетълментите в Китай са извършени в американска валута, а юанът практически не се използва.

След търговската война, отприщена срещу Китай от Доналд Тръмп по време на неговия мандат като президент на Съединените щати, както и явните опити на администрацията на следващия президент Джо Байдън да разпали конфликт между Китай и Тайван по линия на руско-украинската конфронтация, Пекин също стана по-активен в насърчаването на юана в международните споразумения.

И Европа е там също

Основната причина за тези промени беше провокираният от Вашингтон конфликт с Русия за Украйна. Санкциите, наложени от Съединените щати и Европейския съюз срещу Москва, накараха руското правителство активно да прехвърли разплащанията си с търговските си партньори в национални валути още преди началото на СВО.

На първо място, Русия подписа такива споразумения с Китай, Индия и Турция.

Затягането на антируските санкции и изземването на руски активи след началото на СВО накара много страни още по-активно да се отърват от инвестициите в долари и да преминат към сетълменти в собствените си валути.

В същото време, дори и с европейските страни, Русия започна да преобразува разплащанията в рубли, предимно по отношение на плащането за доставките на газ.

Къде ни чака далаверата

Има и обратна страна на процеса. На пръв поглед рязкото отслабване на основния потенциален (и не само потенциален) противник чрез удари срещу неговата финансова система и икономика много би устройвало Москва и Пекин.

Това обаче може да предизвика мощна икономическа криза, която ще засегне както нас, така и Китай.

Китайците могат да загубят най-големия си пазар, а именно в САЩ "световната работилница" доставя значителна част от продуктите си. Освен това цените на енергията и индустриалните метали ще паднат, а Русия все още прави много големи печалби от техния износ.

Да не говорим за факта, че и Русия, и Китай все още имат значителна част от своите златни и валутни резерви, инвестирани в доларови активи. Следователно фрагментите от доларовата пирамида могат да оставят много натъртвания.

Има проблеми с инфраструктурата на разплащанията в национални валути и тяхното конвертиране. Например от миналата година Русия много рязко увеличи доставките на петрол за Индия, като същевременно извършва плащания в национални валути.

В резултат на това по сметките на нашите петролни компании се натрупаха огромни суми индийски рупии - доставките от Индия за Русия все още не са достатъчно големи, за да се нуждаят нашите вносители от тези "депозити" в такива количества и е трудно да ги обменят за други валути.

Разбирайки всичко това, нито БРИКС, нито други страни налагат отказ от долара в разчетите си.

Процесът се ускорява

Въпреки това вече е ясно, че няма да е възможно да се обърне процесът на намаляване на дела на долара в международната търговия и в златно-валутните резерви.

Нещо повече, именно постоянната емисия на долари позволява на САЩ да покриват не само бюджетния, но и външнотърговския дефицит.

Това означава, че САЩ доставят по-малко стоки в други страни по света, отколкото купуват от тях. И тази разлика между износа и вноса се покрива само поради факта, че зелените книжа са в стабилно търсене.

В същото време Китай, поради мащаба на своята икономика (по отношение на БВП по паритет на покупателната способност, Китай вече надминава САЩ) може да претендира за ролята на следващия световен валутен център.

Въпреки това, дори без да се вземат предвид проблемите на Китай и опитите на Вашингтон да провокира Пекин във война с Тайван, процесът на замяна на долара с юана ще отнеме много дълго време.

Какво следва от това?

Дори при средните темпове за последните 20 години, делът на долара в резервите ще падне под 40% за 7-8 години, а ако се запазят миналогодишните темпове, до пролетта на следващата година.

Това ще бъде краят на доларовата хегемония и в същото време ще създаде огромни проблеми за Съединените щати. Държавният дълг на страната към 10 юли нарасна до 32,478 трилиона долара. Без постоянната емисия на нови, необезпечени пари ще бъде невъзможно да ги обслужваме.

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?