/Поглед.инфо/ Изглежда, че Казахстан и неговият президент Касим-Жомарт Токаев се намират в ситуация, много подобна на тази, преживяна от Украйна и нейния свален президент Виктор Янукович през ноември 2013 г. Карикатурите изобразяващи Янукович в шпагат между Русия и Европейския съюз, точно отразяват същността на случващото се. Тогава Янукович предпочете да не избира, отлагайки, но не и отказвайки да подпише споразумение за асоциативното членство на Украйна в ЕС. Но това многовекторно салто, както знаете, не спаси Янукович от тъжната съдба на изгнаник от собствената си страна.

Сега Токаев рискува да повтори грешката на Янукович. Онзи ден стана известно, че Министерството на финансите на Казахстан представи за обществено обсъждане проект на заповед, регулираща доставките на санкционирани стоки за Русия и Беларус. Същността на документа е следната: данъчната и митническата служба на Казахстан няма да заверява копия на фактури за стоки, забранени от западните страни за износ в Руската федерация и Беларус. А без заверени фактури стоката няма да мине границата.

Проектът на заповедта беше умело замаскиран. Достатъчно е да видите сложното му заглавие - „За одобряване на правилата за изпълнение на пилотен проект за отчитане на движението на определени видове стоки, когато се изнасят от територията на Република Казахстан на територията на Руска федерация и Република Беларус“ – за да не стане абсолютно нищо ясно. Но съдържанието на „пилотния проект“ не оставя никакво съмнение: предлага се да се забрани износът на всички санкционирани стоки за страни, които като Казахстан са членки на Евразийския икономически съюз (ЕАИС).

Публикуването на проектозаповедта предизвика още по-голям резонанс от изявленията на Токаев на Петербургския международен икономически форум, че Нур-Султан никога няма да признае „квазидържавите ДНР и ЛНР“. Геополитическите увертюри към Запада са едно, а съвсем специфичен удар в гърба на ключов партньор в ЕАИС е друго. След като снегът се спусна от върха на планината, с риск да се превърне в лавина, проектът на заповедта набързо беше премахнат от сайта за обществена информация, въпреки че времето за обсъждането му не беше изтекло. Лошият вкус обаче остана.

Успоредно с това се разви друга история, свързана с блокирането на доставките на казахстански петрол през Новоросийск. Основният експортен маршрут на запад е Каспийският тръбопроводен консорциум (КТК), който е смесено акционерно участие на държави (Русия и Казахстан) и частни компании (“Шеврон”, “Шел”, “Роснефт” и “Лукойл”). Но тъй като тръбата завършва в пристанище Новоросийск, Русия всъщност контролира износа на петрол, произведен от западни компании в Казахстан. След като досадната заповед изчезна, на 11 юли, по магическо съвпадение, Краснодарският съд със свое решение замени спирането на КТК за 30 дни (поради екологични нарушения) с глоба в размер 200 хиляди рубли.

Този обмен донякъде смекчи напоследък рязко засилилото се напрежение между Москва и Нур-Султан. Но проблемът, разбира се, не е изчезнал. Има откровено неприятелски действия на най-близкия съюзник на Русия. Като необявена икономическа война, Казахстан ясно показва, че възнамерява да следва санкциите на САЩ, Европейския съюз и другите западни държави, въпреки че международното право не го задължава - санкциите не са одобрени на ниво ООН.

В същото време към западната публика се излъчва тезата, че Казахстан не желае да служи като инструмент за заобикаляне на наложените ограничения и се страхува от въвеждането на вторични санкции вече срещу себе си.

И тук, разбира се, възниква логичен въпрос: къде свършват националните интереси и започват съюзническите задължения? Президентът Токаев ще трябва да отговори на този въпрос в много близко бъдеще. Канапът вече няма накъде да се опъне повече. Решението е особено трудно за Токаев предвид липсата му на легитимност като държавен глава. Не е тайна, че президентът на Казахстан стана държавен глава като наследник на Нурсултан Назарбаев, който след януарските събития в републиката загуби лостовете за влияние върху вземането на решения и привилегиите, които имаше като Елбаси - първият президент на Казахстан и лидер на нацията.

За потушаване на безредиците, които заплашваха да прераснат в бунт с риск за самата държавност на Казахстан, бяха включени силите на ОДКБ, в които Русия несъмнено играе ключова роля. В резултат на това Назарбаев и неговият клан окончателно напуснаха политическата сцена. Токаев остана, но почти веднага започна да играе много рискована игра. Присъствието му на СПМИФ може да се приеме като жест на благодарност за повече от толерантното участие на Русия в събитията в Казахстан. И дори изявленията му за непризнаване на ДНР и ЛНР могат да се възприемат като опит да се отърве от репутацията на протеже на Русия.

Но Токаев отиде много по-далеч. Като начало той действаше като отявлен лобист на интересите на Китай и го правеше именно на платформата на СПМИФ. От изявленията на Токаев следва, че приоритет за Русия и Казахстан трябва да бъде сближаването с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и китайския проект „Един пояс, един път“. Освен това се предлага да не се подхожда към всички заедно в рамките на ЕАИС, а поотделно. Откритата подкрепа от Казахстан на западните санкции срещу Русия и Беларус всъщност ще означава курс към излизане на Нурсултан от ЕАИС и отдалечаване от Руската федерация.

Токаев рискува да повтори съдбата на другия си украински колега Петро Порошенко, който, както знаете, възприе и активно пропагандира тезата „По-далеч от Москва!“. И дори ако Порошенко все още не е избягал от Украйна, подобно на Янукович, обстоятелствата може много скоро да го принудят да го направи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com