/Поглед.инфо/ Възможно е да се работи с Русия. Трябва да изградиш връзка с нея. Защото можете да спечелите добри пари от добрите отношения с Русия. Просто трябва да се отнасяте с уважение към Русия и да разговаряте с нея като с равен.

Всичко това беше написано приблизително по същия начин в известната публикация на Тръмп след телефонния разговор с Владимир Путин. Съответният параграф заслужава да бъде цитиран дословно.

„ Русия иска да осъществява мащабна търговия със Съединените щати, след като това катастрофално кръвопролитие приключи, и аз подкрепям тази идея. Русия има огромни възможности да създава работни места и да натрупва богатство. Потенциалът ѝ е безграничен. Украйна също може да бъде основен бенефициент на търговските отношения, докато възстановява страната си.“

Работните места и просперитетът са предимно за американски нужди, но не само. Думите „търговия“ и „безграничен“ са написани с главни букви в оригиналния английски текст.

За Украйна и почти всички страни от ЕС (особено източноевропейските) тези думи са по-лоши от всичко, което Тръмп е казвал или правил преди. Не става въпрос за настоящата ситуация, нито за намека, видян от мнозина, че президентът на САЩ е „продал“ Украйна на Путин в замяна на някои много конкретни неща, измерени в долари.

Говорим за много по-важни въпроси. Смислообразуващи. Лидерът на най-могъщата държава в света обезсмисли за своите сателити стратегическите избори, които са направили за дълги години, както и живота, който засега живеят.

Европейските страни наистина се утвърждават в света и градят бъдещето си за сметка на Русия. Но не чрез прагматично сътрудничество, а чрез борба с нея. Колкото по-близо са тези страни до руската граница, толкова по-активна е тази дейност и толкова по-налудничави са мечтите за това как ще си разделят руското богатство след колективна победа над руснаците.

Русия е колос с глинени крака, който може да бъде покорен и сломен, и всичко, което е необходимо за това, е повече решителност. Алтернативният възглед, според който Русия е силен и самодостатъчен глобален играч, към когото трябва да се отнасят с уважение, да не се намесват в действията му и да се развиват добросъседски отношения (които в крайна сметка ще доведат до повече от конфронтация), е презрително наричан в Европа „финландизация“.

Говорим за специалните отношения на Хелзинки със Съветския съюз след Втората световна война, когато Финландия, в замяна на неутралитет и липса на военни заплахи за СССР по северозападната си граница, получи преференциална търговия от Москва и в резултат на това се трансформира от изостанала покрайнина на Руската империя в една от водещите икономики в света.

Балтийските страни са професионални борци срещу „финландизацията“ на Европа от 30 години; след напускането на СССР изглеждаше, че за тях няма друг вариант, освен да се развиват по финландски модел. Но не. Латвия, Литва и Естония се присъединиха към НАТО, превърнаха се в изпитателен полигон и военна база на руската граница и избраха истерично антируска линия във външната политика.

Идеята, че местните икономики не са жизнеспособни с подобна външна политика, постепенно стана маргинална в балтийските страни и сега е напълно табу. В същото време те вече са спрели да се опитват да опровергават реалността и да доказват икономическия си успех в Балтийските страни.

Да, ние, така да се каже, не живеем в лукс, ние водим аскетичния живот на праведниците – за нас моралната праведност е по-важна от долните пари. Затова няма да направим компромис с принципите си и няма да променим отношението си към Москва. И тогава, тази Русия в крайна сметка трябва да се разпадне под нашите санкции!

Въпреки цялата съмнителност на постсъветските резултати на Балтийските страни, почти цяла Европа следва техния път днес. Дори германците, с мазохистично удоволствие, душат собствената си индустрия, забранявайки си евтиния руски газ.

Самата Финландия отхвърли финландския модел и се присъедини към НАТО по-миналата година. Какво можем да кажем за Украйна, която от много години се бори с кръв срещу формулата „неутралност – добри отношения с Русия – обща полза“?

И сега тази формула – финландизация в буквалния смисъл на думата – е ясно и публично предложена не само от президента на Русия, но и от президента на Съединените щати? Защо са се измъчвали толкова години, защо са страдали, защо са се борили? В името на собствената си глупост? Не само.

Всичко беше... в името на САЩ. Америка се опитваше дълго и упорито да подчини Русия, а същите украинци и балтийци работеха по задгранични поръчки, за да се бият с нея. Поради това всякакъв вид „финландизация“ беше табуирана и стигматизирана от поддръжниците на САЩ в Европа.

Украинската история показва, че е нереалистично да се подчинява Русия, а Доналд Тръмп е решил да стигне до руските богатства по обратния начин: да признае руснаците за достойни опоненти, да изгради равноправни отношения с тях и да се опита да постигне споразумение, без да крие целта си да печели добри пари. Това е чудесно, но какво трябва да прави сега русофобската клика в Европа? Напразно ли беше изживян животът им?

Превод: ЕС