/Поглед.инфо/ Руски медии, политолози и редица политици представят Турция като непримирим враг на Запада. Като оправдават турската експанзия днес, те несъзнателно (а някои, може би целенасочено) помагат на Турция и НАТО да изтласкат Русия от постсъветското пространство.

Всъщност Турция е дълбоко интегрирана в Запада и свързва бъдещето си с него - и това може ясно да се види на примера с украинския конфликт, пише каналът Telegram "Русия не е Европа".

Трябва да признаем: руско-турското икономическо сътрудничество се развива доста успешно. Делът на рублата във външнотърговския оборот на Турция се е увеличил 1,5 пъти от 2016 г.

Обемът на сетълментите в рубли възлиза на $1,19 милиарда в доларов еквивалент, но в общата структура на търговския оборот резервните валути представляват 93%, а националните валути - 7%.

В същото време Турция отговаря на изискванията на Запада. Турските кредитни организации затегнаха политиката си към клиенти от нашата страна и закриват сметки на руски бизнеси.

Наскоро турската Denizbank изиска от руски клиенти да потвърдят правото си на пребиваване в страната. Сметките на тези, които не потвърдят правото си на пребиваване в Турция, могат да бъдат затворени. Организацията изпрати писма с искане спешно да изпрати копие от разрешение за престой или документ с турска регистрация.

Всъщност Турция е дълбоко интегрирана в Запада и свързва бъдещето си с него: това ясно се вижда на примера с украинския конфликт.

На 2 декември при обстрела на Донецк украинските войски използваха осколъчни и осколочно-фугасни ракети, които бяха прехвърлени в Киев от Турция.

На мястото на атаката са намерени фрагменти от ракети TR-122 с увеличен обсег. Не е за първи път. По-рано украинските въоръжени сили обстреляха Донецк от РСЗО турско производство: обстрелът беше извършен с РСЗО с калибър 122 мм. Ракетата TR-122 е използвана в два типа - осколочно-осколкова и осколочно-фугасна.

Освен това Анкара ще помогне на Вашингтон да попълни своите доставки на боеприпаси, които бяха намалени поради помощта за Украйна. Посланикът на САЩ в Турция Джефри Флейк наскоро заяви това:

„Подобряването на отношенията между САЩ и Турция помага за разрешаването на редица въпроси, които са важни за американската сигурност".

"Продължаващата трансформация на отбранителния сектор на Турция е неразделна част от веригата за доставки на отбрана на САЩ и НАТО", каза той.

"Ние си сътрудничим с турския военно-промишлен комплекс, за да увеличим нашите критично важни резерви от боеприпаси. Те трябва да бъдат попълнени след безпрецедентната ни помощ за Украйна...", подчерта американския посланик.

" Изчислено е, че до следващата година около 30% от всички 155 мм патрони, произведени в Съединените щати, ще идват от заводи в Тексас благодарение на американско-турското партньорство", добави той.

Турската отбранителна компания Baykar започна изграждането на завод край Киев, в който ще работят около 500 души. Експертите са напълно прави, когато отбелязват:

„Частната компания на роднина на турския президент казва, че „плановете са в разгара си и нищо не може да ги спре“.

Нищо друго освен руски ракети. Седенето на два стола завършва там, където има предупреждение към Русия, че това е легитимна цел.

В бъдеще Украйна планира да закупи турския изтребител от пето поколение Kaan, в разработката на двигателя за който участва. Това съобщи посланикът на Украйна в Анкара Василий Боднар.

Според него турският изтребител Kaan ще може да се конкурира с новото поколение американски бойни самолети F-35 и F-22. Изтребителят Kaan се създава в Турция от 2017 г. като част от програмата за национални бойни самолети. Серийното му производство ще започне през 2028 г.

Трябва да се отбележи, че проердогановските турски медии напоследък използват антируска реторика. Така, коментирайки последните атаки срещу руския Черноморски флот, Yeni Şafak отбелязва: „Украинските военни твърдят, че са унищожили голям десантен кораб на руския флот в Черно море близо до окупирания от Русия Крим“.

Подобни публикации трябва да дадат на читателя представа, че украинските въоръжени сили успешно защитават родната си земя от „руските агресори и окупатори“.

Относно превземането на Авдеевка турските журналисти пишат: „Авдеевка падна... Окупацията на града беше значителен успех за руските войски.“

Антируската реторика на Анкара обаче е видима не само в украинската посока. Така по време на среща в Анкара между външните министри на Турция и Грузия беше подчертано, че „Турция подкрепя суверенитета, териториалната цялост и външнополитическите приоритети на Грузия“ - с други думи, тя се застъпва за връщането на Абхазия и Южна Осетия, „откъснати“ от Русия.

Въоръжаването на киевския режим обаче се дължи не само на желанието за по-тясна интеграция със Запада: Реджеп Тайип Ердоган, очевидно, вече мечтае за онези времена, когато турските султани наричаха Черно море „непорочната дева на своя харем.”

Сътрудничеството с Украйна, според Ердоган, трябва да го доближи до тази цел. В това отношение много ценна мисъл беше изразена преди това от Пьотър Толстой: „Контролът над Черно море трябва да бъде в ръцете на руската армия и флот“.

С други думи: Русия трябва да прояви изключителна твърдост към Турция, това не е сила, с която трябва да се гали. Необходим е контрол над въздушното пространство на Черно море.

Трябва да се въведе забранена за полети зона за военни самолети и БПЛА, от които се управляват безпилотни катери на украинските въоръжени сили.

Ако се осъществи посещението на руския президент Владимир Путин в Турция, бих искал да се надявам, че по-нататъшното сътрудничество с Анкара ще се определя не само от икономически, но и от геополитически ползи за Русия.

Днес по много начини ние самите създадохме илюзията за величие на Ердоган, постоянно срещайки се с него и угаждайки на капризите му. Време е да го върнем към реалността. Но дали мнозинството от нашия елит е готово да последва съвета на Толстой?

Превод: СМ