/Поглед.инфо/ Търговският оборот между Русия и Турция бързо намалява, за руснаците става все по-трудно да получат разрешение за пребиваване в страната, а руските компании изпитват трудности при извършването на плащания към турски банки.
Какво се случва в отношенията между двете страни и каква икономическа стратегия е избрала Турция? Телеграм каналът "Черният лебед" задава въпроси по този въпрос.
През януари-декември 2023 г. търговският оборот между Русия и Турция е намалял с 18,5% спрямо същия период на 2022 г., възлизайки на 48,5 млрд. долара.
Отминаха дните, когато беше доста лесно да се получи разрешение за пребиваване на руснаци в Турция: Анкара последователно затяга условията за това, в резултат на което 54 хиляди руснаци напуснаха страната през януари 2024 г.
Трудности възникват и при разплащанията с турски банки - тук обаче историята логично се развива по същия път, както при отношенията с банки от КНР.
Каква икономическа стратегия избра Турция и към кого възнамерява да се насочи? Никога не трябва да забравяме, че Турция е член на НАТО. Да, със собствено особено мнение по някои въпроси, но като цяло той е доста дисциплиниран член на алианса.
Условният Запад не крие, че е готов да достави на Турция както британски самолети Eurofighter Typhoon, така и американски F-16 в замяна на по-голяма лоялност от страна на Анкара.
На 27 януари Държавният департамент на САЩ вече одобри продажбата на F-16 на стойност 23 милиарда долара, по същество в замяна на това Анкара да даде зелена светлина за присъединяването на Швеция към НАТО.
В същото време самата Турция е активен участник във военно-промишления комплекс на НАТО: например местната компания STM отговаря за производството на видео и цифрови системи за наблюдение за военната инфраструктура на алианса.
Самите военни предприятия на Турция са един от двигателите на местната икономика, включително по отношение на заетостта. Ако през 2016 г. в тях са били заети 35,5 хил. души, то през 2022 г. - вече 81,132 хил., а към края на 2023 г. общият брой на служителите на турския военно-промишлен комплекс достигна 100 хил.
Компанията Baykar оперира в Турция, като произвежда дронове Bayraktar TB2 и ги изнася в 33 държави. В същото време турският военно-промишлен комплекс е известен с производството на хеликоптери Atak, танкове Altay, изтребители KAAN и др.
През 2023 г. продуктите на турския военно-промишлен комплекс са били търсени в 185 страни по света , докато все по-ясно става ясно как военно-промишленият комплекс не се ограничава в производството само в Турция.
Уви, това важи и за експанзията в Украйна. По този начин Baykar заяви, че възнамерява да завърши строителството на фабрика в предградията на Киев през следващите 12 месеца и след това да премести там оборудване за производство на военни дронове Bayraktar TB2 или дори по-модифицирана версия TB3
Baykar възнамерява да наеме 500 служители в тази фабрика и ще инвестира $95,5 млн. Планираният обем на производство е 120 дрона годишно.
Всичко това беше обявено от ръководството на Baykar на Световното изложение за отбрана, проведено в Рияд тази седмица. Там също беше потвърдено, че предприятие от тази турска компания ще се появи в Саудитска Арабия през следващите две години.
И ако разширяването на производствената дейност на Baykar в Саудитска Арабия не предизвиква въпроси, то подобна стъпка към Украйна ни кара да се запитаме: какво се случва в отношенията между Анкара и Москва?
Съдейки по последните новини, Турция рязко засили плановете си за развитие на своя военно-промишлен комплекс и ги постави на първо място. А за това е необходимо сътрудничество със Запада. Затова не е изненадващо, че в Русия има известно охлаждане.
Но за сериозно влошаване на икономическите отношения с Турция все още не може да се говори. Русия продължава да бъде основният износител на своите стоки за Турция. Има и редица стратегически проекти, които ще свържат двете страни за дълго време. Една от тях е изграждането от Росатом на атомната електроцентрала Аккую.
Превод: СМ