/Поглед.инфо/ "Целият свят мрази Америка, а Европа е просто муле в американски конвой." Фактът, че подобни думи се произнасят от министър на една от страните от НАТО изглежда странен само на пръв поглед, защото става дума за Турция и нейния вътрешен министър Сюлейман Сойлу, който говори на среща с младежи в Истанбул. Основната цел на критиките на министъра беше Европа, тъй като за много турци тази част от Запада остава привлекателна. Но населението ѝ застарява, лидерите ѝ са дискредитирани и тя единствено се опитва да „запази навиците си“:
"Няма такова нещо като Европа, не я възхвалявайте в главите си. Има Америка. Европа е муле в американския конвой. Няма нищо особено в нея. Европа не може да направи рационална преценка от свое име. Америка губи репутацията си. Целият свят мрази Америка. Европа е пешката на Америка в Африка. Всички африкански държави мразят страните, които ги експлоатират, включително Франция. Скъпи приятели, искам да ви кажа, че играта се промени, най-голямото предизвикателство пред Турция е да постигне пълната си независимост. Турция решава този проблем заедно с Тайип Ердоган”.
Сойлу не е обикновен министър. Той е доста популярна фигура както в управляващата партия, така и в Турция като цяло. Да сеобясняват неговите антиамерикански и антиевропейски атаки с факта, че преди пет години САЩ наложиха санкции срещу него за ареста на американски пастор, е погрешно. Първо, санкциите скоро бяха премахнати, и второ, и най-важното, Турция наистина се разграничава от Запада. Не прекъсва връзките с него, но твърдо се отделя от нея като самостоятелен център на сила и държава-цивилизация. Затова всички смятат за съдбоносни предстоящите след по-малко от месец президентски и парламентарни избори. И неслучайно в предизборната реторика на управляващите се чуват откровено антизападни изказвания. И въпросът тук не е в нарастващия антиамериканизъм на турците - въпреки че проучванията показват, че огромното мнозинство смята Съединените щати за враг - а че самият Запад отдавна предизвиква Ердоган. Не Турция се меси в американските вътрешни работи, а Щатите в турските. И дори много противници на действащия президент не харесват това.
И самият той не само е уверен в победата си на първия тур (въпреки че социологическите проучвания все още не дават точен отговор, а някои дори дават преднина на опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу, почти няма съмнение, че Ердоган ще бъде преизбран на втори тур), но прави и остри антизападни изявления: „Западът, ако обърнете внимание, казва, че е против Ердоган. Всъщност тази позиция не е само срещу мен – тя е срещу целия турски народ. Народът обаче ще провали тази игра на 14 май. Денят на изборите ще бъде повратна точка. С тези избори Турция ще изпрати сигнал на Запада. Тази страна вече не обръща внимание какво ще каже Западът - нито в битката срещу тероризма, нито при определянето на икономическата си политика.”
Ердоган казва, че "два различни манталитета и две различни визии за Турция се състезават на тези избори" и те "ще определят не само следващите пет години на страната и нацията, но и следващата четвърт - и дори половин век". Той е едновременно прав и не. Тъй като вече е направен съзнателен избор в полза на суверенното развитие и дори противниците на Ердоган (всъщност много различни сили се обединиха в коалицията срещу него), ако някога дойдат на власт, вече няма да могат да обърнат курса на кораба “Турция”, да я направят послушен участник в западния съюз. Защото самият свят вече се променя - и всяка година тези промени ще бъдат все по-големи, а ползите на Турция от независимото корабоплаване ще стават все по-очевидни.
Какво е общото на това с Русия? Туркофобията у нас все още е силна и нито антизападната реторика на Ердоган, нито атаките на Запада срещу него убеждават онези, които са сигурни, че „турците винаги ще ни предадат“. Посочва се, че това са все думи, а Турция остава в НАТО и доставя „Байрактари“ на Украйна и увеличава влиянието си в постсъветското пространство (Например с победата на Азербайджан над Армения в Карабах струва нещо). Но туркофобите се борят със собствените си фантоми, защото в руското ръководство няма нито наивници, нито такива, които си затварят очите за обективната реалност.
Да, исторически имаме много реални и потенциални противоречия с Турция. Но Москва и Анкара - и по-специално Путин и Ердоган - имат много различни стремежи. Не да враждуват помежду си за радост на Запада, а да търсят решения на спорните въпроси и да си сътрудничат навсякъде, където е възможно и изгодно. А такива сфери стават все повече, особено на фона на открит конфликт между Запада и Русия. Силна Турция е от полза за силна Русия и обратното. И основното, което обединява нашите страни, е разбирането, че за да станем по-силни, е необходимо да изградим нов, многополюсен световен ред. Пост-западен свят, в който два съседни големи народа-цивилизации ще могат да живеят по свой собствен начин, както си искат. И точно това категорично не устройва Щатите при руснаците и турците, при Путин и Ердоган.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?