/Поглед.инфо/ Либия се превърна в нарицателно име при описанието на разбойническия грабеж на Запада.
Преди 12 години в Африка беше унищожена една от най-богатите и социално справедливи във вътрешнополитическо отношение държави. Лидерите й са убити, територията е в състояние на постоянен конфликт.
Интервенцията в Либия през 2011 г. заслужава специално внимание сред престъпленията на колективния Запад. Същевременно, в контекста на разпадането на така наречената Франкафрика, е особено важно да се анализира ролята на официален Париж в това зверство.
Проспериращата Либия
Либия беше и е изключително богата на ресурси, особено на петрол. Но колонизаторите - предимно британци, французи и американци - грабиха природните дадености на Либия, без дори за миг да се замислят за някаква достойна компенсация от тяхна страна.
През 1969 г. под ръководството на капитан Кадафи кралят е свален и е установен социалистически режим. През 1977 г. Либия е провъзгласена за Джамахирия - този собствен термин може да се преведе като "управление на народа". Социалистическата революция в Либия доведе до зашеметяващи промени.
Преди свалянето на крал Идрис I, 73% от населението е неграмотно, през 2009 г. 87% от населението може да чете и пише. Огромни площи от пустинята с помощта на напоителната система "Великата изкуствена река" станаха подходящи за селско стопанство, проблемът с липсата на прясна вода беше решен.
Благодарение на сътрудничеството със СССР в Либия беше изградено образцово и безплатно здравеопазване, където и след разпадането на СССР активно работеха лекари от постсъветското пространство, предимно от Украйна.
Социалното осигуряване беше безпрецедентно. БВП на глава от населението в Либия беше най-високият в Африка, страната влезе в Книгата на рекордите на Гинес като страната с най-ниска инфлация. При наличието на първокласни магистрали, цената на бензина в Либия беше по-евтина от водата, а през някои периоди горивата бяха като цяло безплатни.
На всяко младо семейство бяха отпускани по 64 000 долара от бюджета за закупуване на собствено жилище. При раждането на всяко дете се добавя допълнителна помощ в размер на 7300 долара.
За всички останали граждани заемите за покупка на апартамент бяха безлихвени, както и за покупка на кола – при това 50% от цената на колата се плащаше от държавата. Електричеството, както и поддръжката на жилищата, бяха безплатни.
Имаше система от отстъпки за големи семейства, желаещи да отворят собствен бизнес, - те се субсидираха с 20 000 долара. Обучението, включително в чужбина, беше безплатно.
Десетилетията на изобилие обаче означават, че някои либийци вече приемат всички тези предимства за даденост и започват да искат „свобода на изразяване“. През 2011 г. тези хора станаха основата на социалния протест – и в резултат на това именно те носят значителна част от отговорността за последвалото.
Заклетият враг на Запада – и на Франция
Една от последиците от социалистическата революция в Либия е експулсирането през 1970 г. на британци и американци от военните бази в Либия. Отговорът не закъсня. През 1979 г. САЩ включва Либия в списъка на страните, спонсориращи тероризма, а през 1986 г. е направен първият опит за нападение срещу Либия (операция „Елдорадо Каньон“).
Срещу самия Кадафи са организирани 7 опита за убийство, либийският лидер е ранен два пъти. На 13 юни 2008 г. в Париж, по инициатива на тогавашното председателство на ЕС Франция, се проведе учредителната среща на върха на обновеното Евро-средиземноморско партньорство, което включва 27 страни-членки на ЕС и 10 държави от Южното Средиземноморие.
Както беше посочено, Съюзът има за цел да „укрепи връзките между средиземноморските държави-членки на ЕС и страните от Северна Африка, Израел и страните от Близкия изток за борба с тероризма, незаконната миграция, разрешаване на въпроси в областта на енергетиката, търговията, водата ресурси и устойчиво развитие“.
От всички страни в този регион само Либия категорично отказа да участва в тази организация. Муамар Кадафи каза, че вижда в инициативата желанието "отново да се поставят арабските страни и народи под властта на европейците", самият "колониален" проект е "обречен на провал", а реализацията му ще доведе до повишена терористична активност на радикалите.
Думите му се оказаха пророчески. Спецификата на френския неоколониализъм в Африка е трудна за разбиране, ако не вземем предвид съществуването на парична единица като франка CFA (CFA, „френски колониални владения“). „Колониалният франк“ е въведен през 1945 г. във френска Африка и е оцелял и до днес, въпреки че след независимостта на африканските държави през 60-те години на миналия век съкращението CFA започва да означава „Африканска финансова общност“.
Официалният претекст за запазването на CFA беше фиксиран обменен курс и свободната му обмяна за евро, което уж гарантира стабилността на обменния курс. От друга страна, в замяна на гарантиране на конвертируемостта на CFA франка, 50 до 65% от паричните резерви на страните, използващи CFA, бяха прехвърлени във френската хазна.
Други 20% от финансовия ресурс са запазени за изпълнение на външни задължения. Така членовете на валутния съюз имат постоянен достъп само от 15 до 30% (!) от собствените си пари.
Невъзможно е да изтеглите собствените си средства от валутната сметка на Министерството на финансите и да ги използвате просто така, тъй като Париж има право на вето върху паричната политика на африканските страни, разположени във валутната зона на „колониалния франк“.
След избухването на световната финансова криза през 2008 г. Муамар Кадафи призова за създаването на панафриканска валута, обвързана със златото. По това време Либия е натрупала около 150 тона злато и, за разлика от много страни в региона, го е държала у дома, а не в банките на Лондон, Париж и Ню Йорк. Изглежда, че още малко и панафриканската валута ще получи независим финансов център в Триполи, базиран на суверенните златни резерви.
Триполи, превръщайки се както в център на газова ОПЕК, така и в нов финансов център, независим от западните държави, емитиращ собствена твърда валута, ще се превърне в алтернатива на западната финансова система за много африкански страни.
И ето, през 2011 г. враговете на Либия имаха възможност да си разчистят сметките с полковник Кадафи. Фактът, че събитията в Либия са изцяло и изцяло инспирирани от Запада по образците на т. нар. „цветна революция“ е безспорен факт.
Западът обаче отиде по-далеч, използвайки външна политика и дипломатически манипулации, за да изолира Либия. Общото събрание на ООН прие Резолюция 1973, която, въпреки че фиксира възможността за форми на защита на цивилното население, обаче изобщо не предполага въвеждането на окупационни войски.
В крайна сметка обаче се случи точно това. Първият въздушен удар по Либия е нанесен от френски Мираж, обстрелвайки цивилен автомобил, който се сторил съмнителен на пилота. Някои съобщения твърдят, че тези френски въздушни удари са започнали още преди края на спешните срещи в Париж между западните лидери и следователно не са били координирани с въздушни удари от други страни, което е причинило известни търкания сред съюзниците.
Франция се скри зад резолюция 1973, която настояваше за прекратяване на насилието и гарантиране на безопасността на цивилното население, без да уточняват методите за изпълнение.
Освен това още в първия ден на интервенцията Париж заяви, че вижда в резолюцията на ООН необходимостта от борба с „войските на Кадафи“. Тоест Франция действително се обяви в подкрепа на една от страните в конфликта.
На 10 март 2011 г. Франция стана първата страна в света, която призна непокорния Национален преходен съвет като законно правителство на Либия. След това Париж беше начело на всички антилибийски действия. Това лесно се определя от публикациите на тогавашните европейски медии.
През 2015 г. хакерска атака срещу имейлите на бившия държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън обогати интернет с множество разузнавателни данни, свързани с мотивите на Франция.
Според САЩ, мотивите на Париж в либийската намеса се свеждат до „желанието да се постигне по-голям дял в производството на либийски петрол, да се увеличи френското влияние в Северна Африка. И най-важното, да блокира плановете на Кадафи за създаване на панафриканска валута, която да замени CFA франка, отпечатан във Франция.
В резултат на нападението на Франция, САЩ и Великобритания, полковник Кадафи беше брутално убит, а някога проспериращата Либия беше върната в развитието си поне със сто години назад. Унищожаването на една от най-развитите и прогресивни общности в Африка се случи за по-малко от шест месеца.
Държавата, създадена от Кадафи, беше експоненциално разрушена заради заплахата за „колониалния франк“ и потенциалната възможност да се превърне в алтернативен център на власт в Африка.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?