/Поглед.инфо/ Съвременната филипинска външна политика може да се характеризира с желание за укрепване на отношенията с повечето страни, включително в региона и извън него. През последните години страната отдава особено значение на развитието на отношенията с редица държави, включително САЩ, Япония, Китай и други страни от Тихоокеанския регион и Азия.
Филипините са стратегически съюзник на Съединените щати: двете страни поддържат близки дипломатически и военни отношения. През 2014 г. беше подписано Споразумението за укрепване на стратегическото партньорство между Филипините и Съединените щати, което може да се счита за потвърждение на намерението на тези страни да продължат сътрудничеството в областта на сигурността, търговията, икономиката и образованието.
Двете страни имат и споразумение за сътрудничество в областта на сигурността, което включва военно сътрудничество, обмен на информация, програми за обучение и съвместни учения. Освен това страните са съюзници по силата на Договора за взаимна отбрана, който ги задължава да се защитават взаимно в случай на военна агресия.
Близките отношения между Филипините и Съединените щати имат дълга история, датираща от колониалния период, когато Филипините са били владение на САЩ. Оттогава страните съвместно развиват близки отношения в различни области, включително сигурността и отбраната.
Отношенията между Филипините и Съединените щати обаче не винаги са били гладки и безконфликтни. По време на управлението си предишният президент на Филипините Родриго Дутерте направи значителни промени във външната политика на Филипините, те имаха изразени антиамерикански тенденции.
През 2016 г. Дутерте обяви намерението си да прекъсне военното сътрудничество със Съединените щати и обяви плановете си за развитие на по-тясно сътрудничество с Китайската народна република.
През последните години обаче външната политика отново започна да се променя и отношенията със Съединените щати започнаха да се подобряват. Това може да се обясни с няколко причини.
Първо, корупцията и свързаният с нея клиентелизъм отдавна са част от политическия живот на Филипините. За много политици и длъжностни лица корупционните схеми и зависимостта от семейните кланове, включително тези, свързани с режима на Маркос, бяха типични. Това може да окаже влияние върху външната политика на Филипините и отношенията със Съединените щати.
Второ, Филипините са изправени пред нарастващо китайско влияние в региона, особено поради конфликтите в Южнокитайско море.
Това може да накара Дутерте да търси по-балансиран подход към външната политика, включително подобряване на отношенията със САЩ, като същевременно укрепва партньорството си с Китай.
Трето, САЩ остават важен търговски и икономически партньор за Филипините и в този контекст подобряването на отношенията има икономически смисъл.
По този начин промените във външната политика на Филипините може да се движат не само от сложни вътрешни политически фактори, включително корупция и стари семейни връзки, но и от желанието за по-балансирана и полезна политика за страната в лицето на нарастващата геополитическа конкуренция.
Що се отнася до въпроса с Тайван, Филипините отдавна подкрепят политиката на „единен Китай“ и не са склонни да признаят Тайван за суверенна държава. През последните години обаче икономическите и културни връзки между Филипините и Тайван се развиха, което породи някои въпроси и недоволство от страна на Китай.
САЩ имат стратегически интерес в Азиатско-тихоокеанския регион и Филипините играят важна роля в тази стратегия. Сега Филипините са стратегически важен съюзник на Съединените щати в Югоизточната част на Азия и защото осигуряват бази за военни операции и установяване на контрол над важни морски територии. Двете страни също си сътрудничат в борбата срещу тероризма, контрола на трафика на наркотици и морската сигурност.
Съвместното военно обучение и учения между Съединените щати и Филипините имат дълга история на военно сътрудничество. Те се провеждат ежегодно.
Ученията с участието на военните на двете страни са базирани на различни сценарии: съвместни действия при природни бедствия, противодействие на терористични заплахи, морска сигурност и военна отбрана и др.
Миналата година САЩ и Филипините проведоха най-големите си съвместни военни учения от десетилетия. Между другото те включват бойни стрелби в Южнокитайско море.
Вашингтон и Манила показват желание да съживят алианса, за да се борят с все по-настоятелния Китай. Сделката, която ще даде на Пентагона достъп до военни бази във Филипините, ще увеличи сътрудничеството между военните, тъй като двете страни започват най-голямото си съвместно учение от 31 години насам, каза министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин.
Той и държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се срещнаха във Вашингтон със своите колеги от Филипините. Срещата във формат 2+2 беше първата между съюзниците от седем години насам. Това стана възможно, след като Фердинанд Маркос младши встъпи в длъжност като президент на Филипините.
Миналата година около 18 000 войници взеха участие в Баликатан, рекорден брой, от които 12 200 бяха от Съединените щати, останалите 5400 от филипинските въоръжени сили, присъстваха и представители от Австралия. Както Филипините казаха за австралийските войски, учението се проведе „рамо до рамо“.
През 2024 г. е планирано военното учение "Баликатан", най-мащабното в историята. Очаква се те да се проведат в райони на северните Филипини, близо до Тайван.
Учението може да включва и Мавлиус, необитаем остров в провинция Батанес, разположен само на 93 мили от остров Ланю (остров на орхидеите) край бреговете на Тайван.
Бъдещото 39-о годишно учение е в етап на планиране. Но още сега представителят на филипинските въоръжени сили, полковник Франсел Маргарет Падила, каза, че ученията определено ще се проведат и ще удивят по мащаб.
Очаква се да бъдат практикувани амфибийни операции, въздушни операции, обучение по стрелба, градски операции, въздушни операции, хуманитарна помощ и помощ при бедствия.
Към момента Китай не е направил никакви коментари относно тези планове. Заместник-командирът на флота на Филипините обаче комодор Рой Винсент Тринидад излезе с изявление, че голям брой военноморски кораби, кораби на бреговата охрана и милицията, плаващи под китайски флаг, са открити в спорните води. По последни данни на разузнаването в района има около 25 китайски кораба.
Съвместните военни учения между страните могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие върху сигурността и стабилността на региона. От една страна, учението може да помогне за укрепване на сътрудничеството и доверието между Филипините и Съединените щати.
Това може да бъде особено важно в случай на конфликт за Тайван, където има потенциална заплаха за регионалната сигурност. В същото време обаче провеждането на съвместни военни учения може да предизвика безпокойство сред други страни, особено съперничещи страни.
Това може да изостри напрежението и да увеличи вероятността от конфликт. Важно е ученията да се провеждат при отчитане на интересите на всички страни и да не водят до изостряне на напрежението в региона, а напротив да допринасят за укрепване на сигурността и стабилността.
Възможните бъдещи развития във външната политика на Филипините включват задълбочаване на сътрудничеството със Съединените щати в областта на сигурността и отбраната, докато поддържането на неутралитет в контекста на тайванския въпрос остава важна задача.
Можем също така да очакваме засилени търговски и икономически отношения между Филипините и Съединените щати в близко бъдеще.
Превод: СМ