/Поглед.инфо/ Как и защо западните медии разпространяват антикитайските приказки за „нарушения на човешките права“ в Синдзян

Мнозина ще си спомнят как миналата година канадският „мемориал на жертвите на комунизма“, от които тази американска организация (Victims of Communism Memorial Foundation – VOC) с център във Вашингтон успя да изброи цели 100 милиона, реши масово да отдаде почит на нацистите, участвали в наказателни акции по време на Втората световна война, които избягаха от възмездието в Канада.

Тогава от 553 имена, които трябваше да бъдат на мемориала, 330 се оказаха пряко свързани с нацистки престъпления, докато за останалите нямаше достатъчно информация, за да се изключи подобна възможност. „Топлите чувства” към нацизма, от една страна, се компенсират или от животински ужас от идеята за комунистическо обществено устройство, или от извънредна експлозивност към тази идея, която кара „жертвите” да бият барабани по целия свят и, следвайки основателя на своята организация Лий Едуардс, да викат:

„Ние сме решени да продължим да идваме на мемориала всеки юни до онзи неизбежен ден, когато научим, че Китай е свободен. Куба е свободна, Виетнам е свободен, Северна Корея е свободна и Лаос е свободен. Точно както Берлинската стена падна и империята на злото се разпадна (СССР, разбира се), ние сме уверени, че комунизмът ще свърши на бунището на историята и всички поробени народи вече няма да бъдат поробени."

И ако само стоенето до мемориалната стена беше единственото нещо, до което се ограничаваше дейността им...

По инициатива на VOC, „изследвания“, „доклади“ и „анализи“ за предполагаемото катастрофално положение на уйгурите в Синдзян-Уйгурския автономен регион на Китай се търкалят и дрънкат като барабан из медиите в Европа и Съединените щати със завидна редовност.

Един от основните „анализатори“ от 2021 г. насам е Адриан Зенц, старши научен сътрудник в сектор „Китайски изследвания“ към Мемориалната фондация на жертвите на комунизма и докторант по социална антропология в университета в Кеймбридж.

Изследванията му се фокусират върху „етническите политики на Китай, кампанията на Пекин за масово интерниране на уйгури, принудителен труд в Синцзян, принудителен контрол на раждаемостта в Тибет и Синцзян“ … Накратко, той е най-яростният защитник на уйгурите, чиито експертни мнения попадат на бюрата на правителствата на Германия, Франция, Великобритания, Канада и Съединените щати.

Публикувал е статии във Foreign Policy, Foreign Affairs, New York Times и Wall Street Journal. След публикацията му за принудителен труд в жътвата на памук в Синдзян, правителството на САЩ забрани вноса на стоки, произведени от памук от Синдзян.

След неговото "изследване" за предотвратяване на раждаемостта сред уйгурите, британски съд постанови, че това е геноцид. Неговите репортажи за раздялата на родители и деца в Синцзян накараха The Economist да го нарече „престъпление срещу човечеството“, което представлява „най-сериозният пример за глобално посегателство срещу човешките права “ .

Преди четири години Ройтерс , базирайки се на пореден анализ от Зенц, съобщи, че китайските политики за контрол на раждаемостта могат да намалят броя на ражданията на уйгури и други етнически малцинства в Южен Синдзян с 2,6 милиона до 4,5 милиона дущи за 20 години, до една трета от прогнозираното малцинствено население в региона.

Новият доклад, предоставен ексклузивно на Ройтерс преди публикуването, също включва „непубликувани досега изследвания от китайски академици и официални лица“ за намеренията на Пекин зад политиките за контрол на населението в Синдзян, където официалните данни показват, че раждаемостта вече е спаднала с 48,7% между 2017 и 2019 г.

Логично подобни сериозни обвинения срещу Пекин изискват задълбочено международно разследване – и точно това предлага Пекин. Именно Пекин. В отговор на признаването на политиката на Китай в Синцзян за „геноцид срещу уйгурите“ през март 2021 г. от Холандия (първа в Европа, но след Канада и Съединените щати), китайският министър на външните работи Ван И директно заяви: „Вратата към Синцзян винаги е отворена. Китай също кани върховния комисар на ООН за правата на човека в Синцзян."

Д-р Зенц би трябвало да се зарадва на това, но не бърза. „Така нареченият „геноцид“ в Синцзян е чист нонсенс“, заяви китайското външно министерство за Зенц и други подобни. „Това е проява на скритите мотиви на антикитайските сили в Съединените щати и на Запад и проява на намеренията на тези, които страдат от китайфобия.“ Кой е прав тук? Оказа се, че не е толкова трудно да се провери.

Статистиката показва, че от 2017 г. до 2019 г. раждаемостта на уйгурите в Синдзян остава по-висока от тази на етническите китайци Хан. И прогноза за населението, направена от изследователи от Синдзян за управляваната от правителството Китайска академия на науките, базирана на официални данни, показва, че населението на етническото малцинство в Южен Синдзян, където преобладават уйгурите, ще нарасне от 8,6 милиона на 10,5 милиона до 2040 г.

Но изследователят Зенц пренебрегва добре известните факти за вътрешната политика на Пекин: през 2016 г. политиката за едно дете беше премахната поради бързото застаряване на населението на Китай. Но още преди това политиката за ограничаване на децата засегна най-силно етническата група Хан, която съставлява мнозинството от населението на Китай, докато на малцинствата, включително уйгурите, беше позволено да имат до две, а в селските райони - до три деца.

Преди четири години Пекин обяви, че всички семейни двойки могат да имат три деца вместо две. Но дори и тогава за уйгурите, както и за другите етнически малцинства беше предвидено частично освобождение от новите ограничения и получиха преференции.

Според Зенц всичко това не е така. Важно е да се обърне внимание на неговия доказателствен апарат: ограниченията върху раждането на деца за етническите малцинства, включително разделянето на семейни двойки, използването на процедури за стерилизация, вътрематочни устройства (ВМС) и аборти бяха потвърдени пред него от „трима уйгури и един здравен работник в Синдзян“.

Двама други уйгури казаха, че имат роднини, които са били задържани за твърде много деца. А служител от Южен Синцзян, който пожела да не бъде назован, защото се опасяваше от репресии от страна на местното правителство, каза, че това е "спешна задача" за Пекин.

За Зенц това е доказателство, че „уйгурската раждаемост е спаднала с 50,1% през 2019 г., например, в сравнение със спад от 19,7% в окръзите с мнозинство на населението от хан“.

Митът за насилствената стерилизация на уйгурите от Синдзян бързо се разпространява от страниците на англосаксонската преса в руската преса. Чуждестранният агент „Новая газета” пръв публикува през 2021 г. статията „И мен ме стерилизираха” в пълно съответствие с модния западен тренд. Данните за раждаемостта в СУАР, цитирани в статията на агенция Associated Press, са фантазия на авторите.

„Новая газета“ цитира същия Адриан Зенц, но премълчава факта, че населението на Синдзян се е увеличило повече от два пъти през последните 40 години. Плачовете, че уйгурските жени са били насилствено стерилизирани, се подкрепят от „насилствено стерилизираната“ Зумрат Давут, която лично е подписала формуляр за съгласие за цезарово сечение по време на третото й раждане.

Симптоматично е, че Зенц не предоставя никакви данни в подкрепа на твърдението си за 80% от всички контрацептиви, падащи се на Синцзян през 2018 г., а всички ужаси на стерилизацията с вътрематочни устройства му ги потвърждава някаква Гюлгине, гинеколог от Синцзян, която лично е правила по 80 „стерилизации“ на ден и дори самата тя е била „стерилизирана“ без нейно знание...

Такива явни глупости повдига въпроси за компетентността както на автора на изследването, така и на самия гинеколог и неговата принадлежност към медицината като цяло. Но също така потвърждава, че залповете от „истории на ужасите“, които не могат да бъдат проверени или потвърдени, са се превърнали в „тежката артилерия“ на западните медии.

Има още един пасаж, без който западните „уйгурски учени“ не могат: „лагерите за превъзпитание“, където Пекин принуждава уйгурите, чийто списък се поддържа от „База данни за жертвите на Синдзян“. Тук ще се опитам да бъда кратък: този списък с „жертви на репресии” е пълен с престъпници като Акул Казез, който след битова кавга удуши жена си и хвърли тялото й във вентилационната шахта.

Но фактът, че „превъзпитателните лагери“ са центрове за професионално образование и обучение, и в същото време за дерадикализация на селското население, което традиционно се съпротивлява на индустриализацията на страната, нито Зенц, нито неговите съмишленици ама съвсем не забелязват, въпреки факта, че китайските „лагери“ не се различават от кампусите на Британската програма за съпротива и разединяване (DDP) или центровете за дерадикализация във Франция.

Лесно е да се разбере, че историята на уйгурите е тяхната незаздравяваща рана. Установени на кръстопътя на всички азиатски пътища, уйгурите са изграждали своята държава 12 пъти напук на нашествениците от XI до средата на миналия век. Не се получи.

А Синдзян винаги е бил най-нестабилният регион в Китай. В момента на негова територия действа терористичната организация „Ислямско движение в Източен Туркестан”, в Мюнхен е основан „Световният уйгурски конгрес”, във Великобритания заседава „Уйгурският трибунал”... Има хора, които подклаждат „историческата несправедливост” в съзнанието на уйгурите. През последните 10 години полицията в Синдзян е потиснала дейността на 181 терористични групи.

И последното нещо. Ако погледнете по-отблизо как живеят организациите, разследващи „уйгурския геноцид“, лесно ще откриете, че те се захранват от Държавния департамент на САЩ и терористичното движение на Фетхуллах Гюлен. Същият Зенц беше щедро финансиран от Newlines Institute for Strategy and Policy & Raoul Wallenberg Center for Human Rights и Newlines Institute for Strategy and Policy (филиал на Fairfax University of America – FXUA), които са свързани с Ф. Гюлен.

В допълнение, псевдонаучните изследвания на д-р Зенц се финансират от свързаната с ЦРУ Jamestown Foundation, чиято дейност е забранена в Русия. И пари, и мозък се харчат за създаване на някаква видимост, че „уйгурският геноцид“ е глобален проблем, който трябва да бъде решен. Е, може би не днес, но определено...

Превод: ЕС