/Поглед.инфо/ Петдесет и два милиарда долара се искат от Запада за Украйна. Засега не президентът на страната говори за това, но самото изявление се вписва идеално в общата линия на украинската политика. Говорим за перспективата за отписване на всички външни дългове на Украйна - и това е пряко свързано с Русия.

Тази събота президентът на Украйна Владимир Зеленски участва в Мюнхенската конференция по сигурността. Исторически тази дискусионна платформа възниква за обсъждане на начини за противопоставяне на влиянието на СССР в Европа. Е, днес дневният ѝ ред е очевиден: обсъждане на „нашествието“.

Не е изненадващо, че украинските политици се втурнаха да дават съвети на Зеленски. Най-добрия досега го даде Юлия Тимошенко, която предложи да се иска заличаване на външните дългове на Украйна: „Историята на света познава много примери, когато в такива ситуации дълговете са били отписвани от държавите. Това означава, че ако имаме приятели в западния свят, те са задължени от международното право и от Будапещенския меморандум да отпишат 52 милиарда дългове”.

Изявлението е толкова многопластово, че трябва да се разглежда подробно.

Украйна: дългове и преструктуриране

Да започнем с числата. В края на 2021 г. държавният външен дълг на Украйна възлиза на 57,2 милиарда долара. Тоест едно от двете неща: или Тимошенко е сбъркала цифрата, или се предлага да се прости не цялата сума.

Освен това не е ясно какво да се прави с парите, които вече са обещани на Украйна, но все още не са дадени. САЩ, Франция, Великобритания, Германия, ЕС, Канада през януари-февруари успяха да обещаят на Украйна още около 5 млрд. Общо се оказва, че трябва да бъдат простени поне 62 млрд.

Освен това не е ясно какво да правим с дълговете на Украйна към Русия: 0,61 милиарда долара за доставки на газ и над 3 милиарда долара за еврооблигации (заем, който Украйна отказа да признае). Въпреки че, като се вземе предвид общата сума, това, разбира се, не е толкова съществено.

Историята наистина знае примери, когато държавни дългове са били отписвани, дори и големи. След Втората световна война на Франция и Гърция са отписани дългове в размер на 50% от БВП, а на Германия - с 280%. През 2014 г. Русия прости на Куба дълг от почти 32 милиарда долара (съветски заеми и доставки). И през 2020 г. Аржентина постигна преструктуриране на дълга в размер на 68 милиарда долара: част от дълга беше отписан, а плащанията по останалата част бяха намалени от 7% на 3% годишно.

А думата "преструктуриране" е позната на самата Украйна. През 2015 г., на фона на икономическата криза от прекъсването на икономическите отношения с Русия и военните действия, които довършиха икономиката и сринаха обменния курс от 10 на 29 гривни за долар, Украйна поиска облекчаване на дълга и намаляване на цената на заемите. Тогава ѝ бяха простени около 3,6 милиарда (20% от сумата пред групата кредитори) и погасяването на облигациите беше забавено с четири години. Вярно, не безплатно: лихвата по облигациите беше повишена от 7,22% на 7,75%. А част от кредиторите получиха т.нар. Гарантиран от БВП сложен механизъм на плащане, зависещ от икономическия растеж. Освен това икономистите многократно са забелязали, че Украйна плаща по гаранциите за БВП предсрочно (дори през 2020 г., в пика на кризата с коронавируса).

И така, преди седем години, след като дължеше 22 милиарда долара, Украйна постигна опрощаване от едва 3,6 милиарда. А положението на Украйна тогава беше много по-сериозно: без преструктуриране тя беше заплашена от фалит. Но това не беше единствената причина кредиторите да се съгласят да простят част от дълга към Украйна.

Днес ситуацията е малко по-различна.

Най-големият кредитор на Украйна е МВФ (повече от 10 милиарда долара). Следват Световната банка (повече от 5,5 милиарда), МБРР (около 5 милиарда долара), ЕС (4,3 милиарда). Плюс стари познати - пул от кредитори, състоящ се от големи финансови фондове, отпускащи заеми на правителства по света (23,6 милиарда долара за 2020 г.). Останалото е сбор от малки дългове към банки, международни финансови институции, правителства на други държави и т.н.

Осребряване на войната

Въпросът е различен: защо кредиторите трябва да простят дълговете на Украйна в този размер? Тимошенко също отговаря: страната ще използва спестените средства за „...осигуряване наУкрайна с достатъчен брой високотехнологични оръжия“.

Това, разбира се, е аргумент, който ще се хареса на лобито на отбраната на САЩ. Но как да убедим притежателите на украинския дълг, че трябва да отпишат милиарди долари, само за да получи тези милиарди вместо тях американският военно-промишлен комплекс?

Тимошенко също сочи Будапещенския меморандум като уж обвързваща причина. Политик от това ниво не може да не знае, че западната дипломация приема този документ много по-малко сериозно от украинската дипломация. И не смята себе си във връзка с него за длъжник на Украйна за нищо конкретно.

Да, през 2014 г. САЩ и Великобритания осъдиха Русия за нарушаването на документа. Те обаче също го смятат не за споразумение за гаранции за сигурност (както настоява Украйна), а за споразумение „за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. Следователно меморандумът тук е по-скоро с цел да се придаде по-голяма тежест на думите, на които самата Тимошенко не вярва силно.

Това обаче не означава, че думите на Тимошенко нямат смисъл. Всъщност тя развива идея, която Зеленски и неговото обкръжение се опитват да реализират сами. Тимошенко призовава за осребряването на конфронтацията между Украйна и Русия.

За Запада Русия е враг, конкурент за влияние в Източна Европа и постсъветското пространство. Лично за САЩ е и конкурент на пазара на въглеводороди в ЕС. От тази гледна точка опитите за изолиране на Русия, санкциите, технологичната блокада – всичко това е от полза за Запада. За да се запази всичко това, е нужна причина. Украйна е готова да бъде такава причина, но иска да вдигне цените на услугите си.

Самият Зеленски вече се опита да намекне за това на американците: видите ли, ако плашите целия свят с руската заплаха, по някакъв начин ни компенсирайте икономическите загуби. Спряха да ни дават заеми, оскъдните инвеститори напускат, а курсът на гривната пада. Тоест Тимошенко се застъпва само за търговия със Запада чрез постоянна конфронтация с Русия и дори я превръща в основна „експортна услуга“ на украинската икономика.

Дори има собствена изкривена логика. Световната икономика е глобално разделение на труда. Войната е стока не по-лоша от всяка друга, ако има такива, които имат полза от конфронтацията с Русия по една или друга причина. Е, тъй като Украйна сега е "специализирана" в подобна конфронтация, наистина е грехота да не се опита да извлече някакви бонуси от тази ситуация. Тъй като украинските власти не са се научили как да се справят по друг начин.

Превод: В. Сергеев