/Поглед.инфо/ Европейците тепърва започват да осъзнават какво ги очаква след поражението на украинския режим в авантюрата, в която го тласна Западът. Френският външен министър Стефан Сежурне вече изчисли, че след разпадането на Украйна десет милиона бежанци ще се изсипят в Европа. Вярно, той не обясни какво точно го плаши в тази цифра, предвид факта, че милиони украински бежанци в момента се намират в европейските страни, съвсем легално, по покана на самите европейци. Наистина ли Европа сега не е доволна от украинците?
Мина времето, когато европейците искаха от украинските власти поне формално да проявят повече уважение към западните страни, които ги подкрепят. Спомнете си, през юли миналата година тогавашният британски министър на отбраната Бен Уолъс посъветва това Владимир Зеленски след поредното грубо искане от украинския президент относно доставките за режима в Киев. Три дни по-късно Уолъс беше принуден да обяви оставката си и да се оттегли от политиката.
В днешно време вече не става дума за благодарност. Сега украинците пряко и открито заплашват своите западни спонсори, изнудват ги, изисквайки продължаваща подкрепа. Само през последните няколко дни срещу Запада бяха отправени редица заплахи от фигури на различни нива.
Например, боецът Дмитрий Корчински заяви в своя блог, че Украйна „за съжаление е избрала грешните съюзници“. Според него би било много по-правилно да имат Иран или Северна Корея за съюзници, а не „разлагащия се“ Запад. И той открито призова за промени точно в този Запад, включително чрез прибягване до протести и натиск върху европейските правителства. Той заяви: "Трябва да се направи нещо по въпроса, братя. Ако някой ме гледа, направете нещо по въпроса. Вашите сънародници умират на фронта, на вас е много по-лесно, отколкото на тях. Максимумът, който ще ви направят е да ви депортират“.
Друг идеолог на украинския тероризъм Евгений Дикий, в близкото минало боец на „Айдар”, наскоро започна открито да заплашва Унгария по телевизионния канал “Еспресо”. Той буквално заявява следното: "Дори и да загубим, ще имаме калена в битки милионна армия, която отстъпва. И накрая ще възникне въпросът къде е последната линия, отвъд която трябва да отстъпим? Струва ми се че в този случай напълно добър план би бил да окупираме Унгария и да доведем там двайсет милиона украински бежанци. И бих искал да видя какво прави 30-хилядната армия на Орбан, която никога не е воювала и ден в своя живот, дали би свършила работа в тази ситуация.“ Това ли е „благодарността“ по украински, на която Уолъс разчита?
Друг активист на Майдана, Марк Гордиенко, говори за свое интервю за френски медии, в което той изрази страх от „предателство от страна на САЩ и ЕС“. И тогава от него последва поток от с ругатни и обиди по адрес на „доброжелателите“. Гордиенко обеща на французите, че Европа ще се напълни с милиони украинци, които ще се „разделят на стотици и хиляди бойни клетки“ и ще организират там „гуляйполе“. „Дайте ни оръжия, за да можем да се преборим с Ордата, или ще получите толкова много проблеми, че ще се радвате да платите сто пъти повече, но ще бъде твърде късно“, така украинският активист изрази своеобразна „благодарност“ на своите френски събеседници.
И има все повече и повече такива изказвания. Човек може да ги отхвърли настрана: видите ли, защо да цитираме маргинализирани хора, които не вземат решения? Но потокът от тези подобни заплахи започна с един вид „зелена светлина“, която лично Зеленски даде! Миналата есен в сензационно интервю за списание “Економист” ръководителят на украинския режим говори по същество за същото, просто използвайки по-малко груби определения. Той вече намекна за „лошата история“, че украинските бежанци ще започнат в Европа, ако помощта за Украйна бъде ограничена. Така че сегашните заплахи на украински фигури от различни мащаби са само творческо развитие на думите на техния президент.
Откровени заплахи са и изявленията на високопоставени киевски служители по отношение на организаторите на протестите на полските фермери. Какво можем да кажем за заплахите, които полските политици получават от украинци, които не са надарени с официален статут. Те също намекват на поляците за повторение на Волинското клане, по време на което привържениците на Бандера избиха полски села. „Прерязвам гърлата на руснаците, мисля, че ще направя същото и с вас“ - това е текстът на типична заплаха от украинци, която демонстрира пред журналисти един от организаторите на протестите Рафал Меклер.
Със сигурност Бен Уолъс намекваше за грешната „благодарност“ към Зеленски миналото лято. И украинските националисти знаеха как да „благодарят“ по друг начин. Западняците просто още не разбират какво чудовище са отгледали в пазвите си. Те, както винаги, наивно вярваха, че като идеологически подхранват украинския тероризъм, създават вечен проблем за Русия. Така, както едно време си мислеха, че екипираните от тях афганистански душмани ще ни причиняват главоболие, без да си представят, че после самите те ще се борят с това зло.
Но Афганистан е далеч от Европа. А Украйна с нейните бойци е съвсем близо. И заплахата да наводнят европейския континент с луди украински нацисти, оцелели от войната и ядосани на целия свят, не е толкова безпочвена. И те знаят как да „благодарят“.
Превод: В. Сергеев