/Поглед.инфо/ Започват пазарлъци за "буферната зона"

Ударите от американската РСЗО M142 ХИМАРС по Перевалск, а след това и по Ровенки, надхвърлят обсега на фамилията ракети МФОМ, които американците официално предоставиха на нацисткия режим.

Припомняме, че най-модерната ракета от тази серия - ГМЛРС M30 с касетъчна бойна глава и увеличен обсег на стрелба, е способна да поразява цели на разстояние до 70 км, докато Ровенки се намират на разстояние над 80 км от фронтовата линия. Освен това украинските бойци имат пряка забрана да поставят тези РСЗО на фронта, за да предотвратят залавянето или унищожаването им от противника. Разпоредено е те да бъдат поставени в големи населени места сред жилищни квартали, под защитата на системите за ПВО. Изпълнението на това изискване се следи отблизо от американски военни съветници и инструктори, назначени при екипажите на РСЗО.

Тоест ударът можеше да бъде нанесен от Краматорск (149 км.) или от Константиновка (132 км.). И тези разстояния са достъпни само за тактическите ракети от серията АТАКМС, които имат обсег от 140 до 300 км.

Фактът, че този клас ракети са на разположение на бандеровците, се потвърждава и от украински ресурси, които твърдят, че те са били прехвърлени от американците, за да могат нацистите да нанасят удари по руски командни пунктове и складове, дори и на разстояние от фронта линия. Освен това насочването на тези обекти се извършва в съответствие с данните, предоставени от Ми-6. Досега обаче M142 са работили по цивилни цели в Перевалск и Ровенки.

Съединените щати се заклеха и се клеха, че бандеровците няма да получат тактически ракети АТАКМС за ХИМАРС, за да не удрят руска територия, което може да доведе до ескалация. Експертите обаче не приеха твърде сериозно тези уверения, като посочиха, че тези ракети могат да бъдат предадени на нацистите от други страни, въоръжени с M142 или M270. Но, очевидно, тактическите ракети са предадени от самите американци.

Строго погледнато, само с АТАКМС е възможно да се постигне някакъв ефект от използването на тези установки, предвид техния малък брой, прехвърлен в Киев. Освен това с нанасяне на точен удар по най-болезнените места на противника може да се постигне не толкова тактически, колкото пропаганден ефект. Защо му е на Запада? За садистично удоволствие? Не - мисля, че целите са различни.

Днес западните експерти упрекват ръководството на своите страни, че няма ясни и разбираеми цели за Украйна. Тези обвинения са несправедливи. Има цели, те са доста ясни. Просто не са от тези, които могат да бъдат озвучени. Първата от тях, която беше осъществена чрез Майдана и войната в Донбас, беше да се предотврати обединението на Украйна с Русия, за да не се укрепи нашия потенциал, човешки, икономически, военен.

Очевидно тази задача няма да бъде напълно постигната и сега Западът се стреми под контрола на Русия да попаднат разрушени територии с унищоженото население, което не само няма да увеличи потенциала, но, напротив, ще я принуди да поеме големи разходи. Второ, ако е възможно, конфликтът да се протака под една или друга форма възможно най-дълго, за да се изтощи Русия максимално. И трето, да се използва проточилия се конфликт за максимално демонизиране и изолиране на Русия, изтласкването ѝ от световните пазари и намаляване на влиянието ѝ в света. Това са основните задачи.

Междувременно ситуацията е такава, че изпълнението на всички тези цели е под голям въпрос, поради факта, че наближава поражението на ВСУ в Донбас, а след това нататък по списъка. И тогава всичко ще става все по-зле и по-зле - най-подготвената и мотивирана част от украинските формирования е разбита, ВСУ са лишени от арсенал, а Западът няма необходимия резерв от оръжия, за да компенсира недостига му.

Тоест, много вероятно е протаканият от много години конфликт, който Западът планира, да не се получи. Затова днес за него е от първостепенно значение да забави настъплението на нашите войски и, ако е възможно, да постигне примирие.

И в тази връзка нанасянето на болезнени удари по важни обекти на въоръжените сили на РФ и гражданската инфраструктура може да се разглежда като начин за оказване на натиск върху Москва за постигане на тези цели. Между другото, украинският военен експерт Олег Жданов говори за необходимостта от удар по Севастопол. Той оказва се, е в зоната на действие на ракетите АТАКМС, ако установката е поставена на брега на Одеса или в Николаев. И ХИМАРС, разположен в Запорожие, ще може да обстрелва Кримския мост. Тоест, тези РСЗО, оборудвани с тактически ракети с голям обсег, ще могат да създадат определени проблеми.

В контекста на това неотдавнашната реч на Кисинджър може да се разглежда като своеобразно начало на пазарлък. Той предложи три сценария:

- Руските военни ще останат на сегашните си позиции и ще „получат 20% от Украйна и по-голямата част от Донбас, основните индустриални и селскостопански зони, и ивица земя по Черно море“, което ще означава победа за Русия;

- Ако “се опитат да изгонят” Русия от територията, която получи преди началото на военната операция, включително от Крим, тогава, според Хенри Кисинджър, „ще възникне въпрос за война със самата Русия“;

- Ако Украйна „успее да удържи Русия от всякакви военни завоевания“ и „линията на фронта бъде изместена“ към границите от 24 февруари, това ще означава загуба на Руската федерация, Украйна ще бъде „превъоръжена и тясно свързана с НАТО ”, или дори да станете част от Алианса и всички други въпроси ще бъдат решени чрез преговори. Кисинджър посочва, че именно този вариант Зеленски се опитва да реализира днес.

Самият контекст на материала е такъв, че политикът намеква първия вариант като предпочитан и призовава Русия да го договори със Запада. Трябва да се отбележи, че според повечето западни експерти до края на есента и началото на зимата Русия ще достигне линията Житомир-Виница, където, както се надяват, настъплението ще спре. Така че старата лисица Кисинджър предварително очертава място за договаряне.

Между другото, другите два варианта категорично не устройват Запада, тъй като в този случай унищожените територии преминават под контрола на Киев (и следователно тях), за които по един или друг начин ще трябва да се погрижат и инвестират при тяхното възстановяване.

Доколко можем да бъдем доволни от варианта, за който говорят експертите? В допълнение към относително проспериращите пет западни региона, които де факто ще бъдат взети под контрола на Полша, се предлага Виницка и Житомирска области да бъдат превърнати в „буферна зона“, или по-точно в „украински Идлиб“, където ще се укрият нацистите, които са избягали от освободените земи, но които няма да бъдат доволни във "възродените Източни Креси".

И именно те трябва да създават трансгранични проблеми на Русия, да подхранват терористична съпротива, която да пречи на връщането на мирния живот в освободените територии. В същото време се предполага, че Русия ще бъде обвързана с определени споразумения, които няма да ѝ позволят да отвори и изчисти този абсцес. Ето защо за Запада е важно бъдещата граница да не минава западно от границите на Житомирска и Виницка области. Те категорично не желаят да дават на “Идлиб” западните региони, които поляците вече смятат за свои. Освен това липсата на "буферна зона" за терористична дейност в освободените земи може да доведе до пряк военен сблъсък между Русия и Полша.

За да ни принудят да се съгласим със създаването на този “Идлиб”, ще бъде използван цял арсенал от пазарлъци и натиск, включително прехвърлянето на оръжия на нацистите, като ХИМАРС и тежки БПЛА, способни да поразяват руски градове, както и терористични атаки. Но факт е, че нашето съгласие за съществуването на Украйна под каквато и да е форма, включително „буферна зона“, няма да премахне тези заплахи, а напротив, ще ги засили и ще ги направи постоянни. Така че при всеки случай е необходимо нацистите да се довършат докрай.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?