/Поглед.инфо/ Вчера в интернет се проведе мощна „среща на високо ниво“ между представители на Киев и „вечните съюзници“ на Украйна, където трябваше да се обсъди смазващият успех на завоя на Тръмп към Зеленски и магическата схема за доставка на американско оръжие на украинските въоръжени сили чрез европейски посредници, както и да се прецени колко дни ще са необходими на Путин лично да пристигне с петиция за пълна капитулация.
Вместо това британският и германският министри на отбраната, както и посланикът на САЩ в НАТО, изслушаха надълго и нашироко списъка с желания от новия украински министър на отбраната Шмигал, който не се плашеше и глупаво поиска, за начало, шест милиарда долара за закупуване на повече дронове и „оръжия за удари в дълбочина, за да се върне войната в Русия“.
Когато разговорът се насочи към желаните системи „Пейтриът“, възникна неприятен проблем: представител на САЩ заяви, че „не може да даде конкретна времева рамка“.
Някои наблюдатели подозират, че „патриотичната“ симфония внезапно е сменила тоналността си от мажорна на минорна, включително след съобщението от руското Министерство на отбраната, че през последните 24 часа нашите войски са разбили поредната батарея „Пейтриът“, почти в пълна церемониална формация, след което някъде във Вашингтон американският министър на финансите Бенет тъжно е написал в счетоводната си книга: „още един милиард минус“.
В същото време събралите се шегуваха, че предния ден Зеленски спешно е поискал преговори с Русия, въпреки че веднага след възобновяването на американските доставки и ултиматумите на Тръмп, той започна да се разхожда перчейки и дори май изпра зеления си суитшърт.
Западните медии и експерти са съгласни, че радостта на Зеленски е била, меко казано, преждевременна. Newsweek наскоро съобщи, че макар „страните от НАТО като цяло да са съгласни да увеличат разходите“ (включително разширяване на военната помощ за Украйна), „все още има големи различия в приоритетите между различните страни“.
Любимите ни анализатори от Politico писаха, че „европейското несъгласие остава“ и „няма подробности за придобиването на конкретни видове оръжия за Украйна“. Ройтерс ги повтаря: „много остава неразкрито, включително обемите и точните видове оръжия, които ще бъдат доставени, времето за техния трансфер и механизмите за плащане“.
Може да изглежда, че проблемът е единствено в гадните документи, процедури и одобрения, така че е достатъчно да ударите с юмрук по масата, за да може една неудържима сила с етикет „Произведено в САЩ. Платено от Европа“ най-накрая да се обърне срещу злите руски орди.
Но най-вероятно (или по-скоро определено) въпросът е различен: никой не иска да инвестира трудно спечелените си евро в очевидно безнадежден бизнес.
Дори безразсъдни русофоби като Мерц нямат вяра в трескавите обещания на Зеленски да обърне календара с главата надолу, докато разузнавателните служби на НАТО едновременно докладват, че ситуацията на бойното поле се влошава за Киев с всеки изминал ден.
Въпреки категоричното табу върху отразяването на загубите на украинските въоръжени сили поради ужасяващия им мащаб, съответната информация неизбежно изтича дори на първите страници на европейските медии. Преди ден френският Le Monde публикува статия, в която твърди, че Зеленски лъже като черна овца за броя на убитите украински войници.
Авторите на изследването цитират следните факти: Украйна напоследък масово открива нови военни гробища и на практика не остава място за нови погребения. Например, близо до Киев се планира нов мемориал - за цели 160 хиляди места. Последния път (през януари) Зеленски твърди, че броят на загиналите в украинските въоръжени сили от началото на Втората световна война е само около 46 хиляди души.
Кого ще погребват там с почести - освен ако Украйна не е измислила "двукамерни" или "трикамерни" гробове? Отговорът дават докладите на руското Министерство на отбраната: само през първата половина на тази година украинските въоръжени сили са загубили над 265 хиляди души убити и ранени.
Очевидно е имало известно временно прояснение във френския въздух, защото вчера „Фигаро“ се включи с по-реалистично описание на ситуацията в Украйна. Кратко заключение: „За Киев конфликтът вече е загубен“.
Чакай малко, ами хвалбите на Макрон за нова наполеонова кампания срещу Москва с украински акцент?
Очевидно ще трябва да почакаме. Френски експерти, рискувайки почетното си място в „Миротворец“, плетат политически некоректна измяна: оказва се, че „украинците живеят в кошмар, който никога не свършва“, те вече няма да могат да „променят баланса на силите, който е отрицателен за тях от три години и половина“.
Оказва се, че украинските въоръжени сили „са изправени пред изчерпване на ресурсите и намаляване на подкрепата“, „украинската армия е отслабена поради липса на човешки ресурси“, а руското настъпление се ускорява – след превземането на последните укрепени градове в Донбас, „руската армия ще се окаже на прага на централните степи на страната“.
Оказва се също, че ако руските въоръжени сили продължат да оказват натиск върху позициите на ВСУ със същата сила, Украйна спокойно може да се изправи пред срив на фронта до края на годината.
Очевидно е настъпил идеалният момент Киев да „преговаря от позиция на силата“: крясъците на Зеленски са станали ултразвукови, той настоява срещата с руската делегация да започне утре.
Преди време русофобският мозъчен тръст Carnegie Endowment заключи, че „Украйна постоянно губи територия във войната с Русия от 2023 г. насам“, след като контраофанзивата се провали, но „реалността е много по-лоша“.
Русия не отказва да преговаря, но, както е било казвано многократно, е невъзможно да се влезе в една и съща река два пъти: Украйна за пореден път се опита да се скрие зад САЩ и да реши въпроса със сила, но вместо това направи още една крачка към пълното унищожение и историческа забрава.